Екокатастрофата в Русия е сигнал за бъдещето на Бургас

Българското правителство да предприеме незабавни стъпки пред Русия за изясняване на обстоятелствата, свързани с рисковете и заплахите от екологичното бедствие в Керченския пролив. За това настояха в четвъртък в парламента народните представители от Демократи за силна България (ДСБ). Депутатите поискаха данните за бедствието да бъдат публично оповестени от правителството, защото са важни за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис.

До ден днешен правителството нито е поръчало, нито е изготвило оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на бъдещата петролна тръба, коментира депутатът Иван Иванов от ДСБ. Тази оценка трябва да се подготви максимално бързо, защото количеството мазут, което беше разлято в Керченския пролив, е много по-малко от това, което ежедневно ще се транспортира до Бургаския залив, уточни Иванов.

Според Иван Иванов няма никакво съмнение, че случилото се преди няколко дни е сериозен сигнал към българската общественост, че Бургаският залив може да се превърне в сцена на още по-голяма екологична катастрофа.

Вятърът в района на екокатастрофата е с посока юг-югозапад и няма условия нефтеният разлив да се придвижи към българските брегове, каза в четвъртък Златко Кузманов от Морска администрация – Варна. Прогнозата на специалистите е, че промяна в посоката на вятъра може да се очаква към 18 ноември, но, според Кузманов, опасността от замърсяване на родните брегове не съществува, защото разстоянието е 750 километра.

Руските медии съобщиха, че е приключило източването на 933 тона мазут от танкера “Волгонефт 139”, който потъна в Керченския пролив заради силната буря. В момента водолази оглеждат останките на кораба и ги подготвят за транспортиране до руското пристанище “Кавказ”.

На 11 ноември бурята потопи общо пет плавателни съда в пролива, който свързва Черно и Азовско море. Десетки плавателни съда пострадаха от  лошото време. Загинаха и моряци, като се издирват около 20 безследно изчезнали.

В днешен материал “Новая газета” пише, че катастрофиралият танкер "Волганефт-139" е плоскодънен кораб за речно плаване и въобще не е имал право да плава в Керченския пролив. Изданието коментира, че обществеността в Русия вече е привикнала хората, които получават свръхпечалби от петрола, да икономисват от мерките за сигурност при добива и превоза на нефтопродукти.

Според “Московский комсомолец”, аварията в Керченския пролив е само първата лястовичка от възможните бъдещи катастрофи, защото в момента Русия изнася по море над половината от петрола си и при това в много от случаите с остарели танкери, каквито вече са бракувани в ЕС или Турция. В близко бъдеще самото име на Черно море може да придобие зловещ оттенък, предупреждава вестникът.

Преди няколко месеца в Русия започна дискусията за превоза на суровия петрол за бъдещата тръба Бургас – Александруполис, като руските компании твърдяха, че трябва да имат пълния контрол върху тези превози и те да се извършват от техни фирми.