Екоорганизации призоваха за срок за закриване на ТЕЦ

Правителството да фиксира краен срок за използването на въглища за производство на електроенергия, а докато той тече да изгражда заместващи ВЕИ мощности със заетите досега в минната индустрия и да предприеме стъпки за трансформация на зависимите в момента от въглищата региони. Това призоваха от Екологично сдружение "За Земята", Коалиция "За зелен рестарт", "Грийнпийс" - България, WWF - България, MOVE.BG и Институт за кръгова икономика.

Според тях правителството трябва да приеме срок не по-късно от 2030 г. за затваряне на въглищните електроцентрали, а може и по-рано, ако това налага икономическата логика на развитие на енергийния сектор.

Определянето на крайна дата за спиране използването на въглищата ще внесе яснота в плановете за икономическа трансформация на въглищните региони и ще създаде възможност за начертаване на конкретни стъпки за поетапно извеждане на всички въглищни мощности в страната от експлоатация и успоредното изграждане на мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, включително с участието на заетите във въглищната индустрията, посочва се в призива..

Крайната дата за отказ от въглищата и ясният ангажимент за трансформация ще отключат средствата за България по Фонда за справедлив преход и Плана за възстановяване и устойчивост, от които регионите биха били лишени, ако продължат да добиват и горят въглища, смятат организациите.

Вече стана ясно, че Брюксел настоява такъв срок да се запише в Плана за възстановяване и устойчивост. Вицепремиерът по еврофондовете Атанас Пеканов каза преди дни, че ЕК е дала ясно да се разбере,ч е без точна дата няма да одобри плана и съответно страната ни няма да получи предвидените безвъзмездни 12.6 млрд. лв.

Ако се фиксира крайна дата, ще се даде възможност и за привличане на допълнителни средства по втори и трети стълб на Механизма за справедлив преход, тъй като само със финансовите възможности на първия стълб (Фонда за справедлив преход), средствата няма да са достатъчни за успешна икономическа и енергийна трансформация на въглищните региони, отбелязват шестте организации.

Те припомнят и отказа на големите застрахователни и презастрахователникомпании да застраховат въглищни активи след 2030 г., което ще затрудни експлоатацията на ТЕЦ и въгледобивни мини. "Недопустимо е функционирането на незастраховани и/или частично застраховани въглищни съоръжения, защото в този сценарий възможните щети, възникнали от аварии и/или природни бедствия в ТЕЦ и/или рудници, ще трябва да се покрият с обществени средства", смятат екозащитниците.

Те настояват да започне поетапно извеждане на рудници на държавните мини "Марица Изток" от експлоатация и започване на тяхната рекултивация, както и да се планира затварянето на блокове на ТЕЦ "Марица Изток 2" или оставянето им като резерв.

"Изключително необходимо е тези държавни компании да започнат да мислят и да инвестират проактивно в други енергийни решения, които са печеливши, като това ще доведе до оптимизация и намаляване на загубите. Това е полският модел, където държавните и общински въглищни компании се превръщат в инвеститори във ВЕИ и решения за енергийна ефективност на всички нива, което им позволява да преодолеят финансовата стагнация и високите цени на въглеродните емисии", коментират в призива си организациите.

Според тях трябва да се анализират възможностите за развитие на бизнес върху нарушени от минна дейност въглищни терени, причиняващи в момента сериозно замърсяване на води, въздух, почви, но подлежащи на рекултивация.

Настояват за обезщетяване на собствениците на жилищни имоти и земеделски земи в селата Бели бряг и Ковачево, засегнати от дейността на Мини "Марица Изток", както и за изваждане на урбанизираната част на гр. Перник от концесионната площ за въгледобив.

В момента консултант, финансиран от Европейската комисия, изготвя териториални планове за трансформация на три въглищни региона у нас – Стара Загора, Кюстендил и Перник. До края на септември се очаква да е готов първият доклад с предложения за развитието на тези райони. Тези планове са важни за отключването на близо 1.2 млрд. евро финансиране по Фонда за справедлив преход.