Екопроекти за 778 млн. евро готови за финансиране от ЕС

Екопроекти за 778 млн. евро готови за  финансиране от ЕС

Със средствата за техническа помощ по предприсъединителната програма ИСПА вече сме постигнали проектна готовност за усвояването на 778 млн. евро по оперативната програма “Околна среда”, която ще се финансира от европейските фондове. Това съобщи министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров на пресконференция за приоритетите на ведомството през 2007 г.

Като основен приоритет той посочи усвояването на средствата от европейските фондове в областта на околната среда. Затова още от края на миналата година е започнало събирането на общински проекти в различна фаза на готовност и Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда отпусна 10 млн. лв. за подготовката на още проекти. С тези пари ще можем да подготвим проекти за още 500 млн. евро, така че след като Брюксел одобри през юни-юли оперативната програма “Околна среда” да имаме готовност веднага да започнем да кандидатстваме, обясни Чакъров. Той изрази надеждата си още през тази година да има ефективна реализация на проекти.

Индикативната рамка на оперативната програма “Околна среда” е за около 1,5 млрд. евро, но тя все още не е представена за одобрение в Европейската комисия. Очаква се на 12 февруари Брюксел да направи допълнителните си бележки по проекта на програмата. Актуализираният вариант ще бъде внесен заедно с останалите оперативни програми на България за одобрение в МС, за да се представят в Европейската комисия в срок.

2/3 от европарите са за пречиствателни станции

Предвидено е 68-70 процента от средствата по оперативната екопрограма да са за пречиствателни станции, между 19 и 21 процента ще са за регионални депа за отпадъци, а за изграждането и поддръжката на екологичната мрежа от защитени зони НАТУРА 2000 са предвидени над 200 млн. лв.

При пълната реализация на предвидените проекти страната ни ще изпълни 70 на сто от ангажиментите си в секторите “води” и ”отпадъци”, каза Чакъров. Той отбеляза, че за покриването им напълно се разчита сериозно и на публично-частното партньорство, каквито предложения вече имало от страна на бизнеса за съвместни проекти за управлението на води и отпадъци.

Заместникът му Атанас Костадинов отбеляза, че бизнес участие в проектите в секторите “води” и “отпадъци” ще се допуска само при социална поносимост на ВиК-услугите и таксите смет, като населението ще плаща само експлоатационните, но не и инвеститорските разходи.

Като сериозно предизвикателство пред ековемоството Чакъров посочи въвеждането в българското законодателство на директивата за отпадъците от добивната промишленост, което трябва да стане до 1 май 2008 г. Тъй като за българските мини ще е непосилно да инвестират около 550 млн. евро за изпълнението на тези изисквания, заедно с Румъния работим за асоциирана позиция. Вече не можем да искаме преходни периоди, а по-скоро ще търсим възможност за допълнително финансиране от специален фонд на дейностите по въвеждането на изискванията за минните отпадъци, посочи Чакъров. По думите му Австрия вече била подкрепила този вариант, водени са индикативни разговори и с Германия, която в момента председателства ЕС.

Според Чакъров в хода на провежданата разяснителна кампания за НАТУРА 2000 сред обществеността вече имало по-голямо разбиране от страна на хората. Той посочи, че според анализ над половината от земите за  екомрежата не стават за обработване и въпреки това собствениците им ще получават компенсации за влизането на терените им в НАТУРА.

НАТУРА  и парниковите квоти ясни до две седмици

Окончателните списъци с местообитанията на птиците и с хабитатите за НАТУРА ще бъдат одобрени от кабинета през следващата или по-следващата седмица. После ще са нужни месец-два и за одобрение от Брюксел, след което ще започне подготовката на заповедите за управлението на новите защитени зони, обясни зам.-екоминистърът Чавдар Георгиев.

До средата на февруари се очаква правителството да одобри окончателно и националния план за разпределянето на парниковите квоти през 2007 г. между предприятията, излъчващи въглеродни емисии във въздуха. Спорът е дали инсталациите, спестяващи излъчването на вредни вещества под разрешението им количества, да могат да търгуват с нереализираните квоти. Според Чакъров ако икономиите са постигнати със същата технология, не е редно да се разрешава търговия, а да се връщат в  националния резерв с парникови квоти. За продажба може да се използват само редуцирането на емисии в резултат на инвестиции в съоръжения, предназначени специално за намаляване на въглеродните двуокиси.

Още от Бизнес