Екопроекти за кръговата икономика ще са с предимство при еврофинансирането от 2021 г.

Екопроекти за кръговата икономика ще са с предимство при еврофинансирането от 2021 г.

Макар направленията за еврофинансиране за български екологични проекти от 2021 г. до 2027 г. да остават същите -   води, въздух, отпадъци, биоразнообразие и превенция от бедствия, предимство ще имат тези, които са иновативни и водят до кръгова икономика и превръщането на отпадъците в ресурси. Това стана ясно по време на среща на екоминистъра Нено Димов със сформирания от него Съвет на учените към Министерството на околната среда и водите, на която са обсъдени намеренията за екоинвестиции по бъдещата оперативна програма "Околна среда" (ОПОС).

"Акцент ще бъде кръговата икономика като политика, която се стимулира от ЕС. За да се постигнат амбициозни цели като намаляване на депонирането на отпадъците до 10% след 10-15 г., ще има нужда от много иновации", каза Димов, цитиран от ведомството си.

По приоритет "Въздух" се планира всички общини да имат достъп до финансиране, като основните мерки ще са насочени  към битовото отопление и електротранспорта.

По отношение на средствата за превенция от бедствия и аварии се предвижда заедно с общините бенефициенти да станат областните администрации, защото за устойчиви решения е необходимо да се разшири обхватът на проектите. Предвижда се разработване и на мерки за превенция срещу засушавания и пожари, съобщи ръководителят на управляващия орган на ОПОС Валерия Калчева. В приоритетна ос "Биологично разнообразие" отново ще има мерки за изграждане и развитие на мрежата НАТУРА.

Да се инвестира в решения за чиста питейна вода, както и търсене на водоизточници като горските водосбори, предложи акад. Александър Александров, почетен член на съвета.

Директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов припомни, че членовете на съвета към министъра трябва да осигурят проектна готовност по отделните приоритети на бъдещата оперативна програма. Той посочи като примери проекти, които разработва сега институтът, в сферата на засушаването и адаптацията към климатичните промени.

Деканът на Хидротехническия факултет в УАСГ доц. Ирина Костова обърна внимание на необходимостта от нови технологии за пречистване на питейни води.

Още от Бизнес

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?