Екопроектите вече няма да са просто харч на европари

Приоритетно финансиране на иновативни  и демонстрационни екопроекти с мултиплициращ ефект върху опазването на околната среда, отделяне на европари за финансов инженеренг на екологични проекти с цел привличане на частни капитали в тях, а не да се разчита само на безвъзмездните средства от европейските фондове и на тях да се гледа като на лесен за харчене ресурс. Това са целите на новата оперативна програма „Околна среда“ в периода 2014-2020 г, представени от ръководителката ѝ Яна Георгиева пред журналисти в събота

Все пак водният сектор ще получи 700 млн. лв. преди реформата

Макар Европейската комисия да се закани, че в новия програмен период ще даде пари на България за водни проекти, само ако извърши реформата във ВиК-сектора си до края на 2016 г., все пак страната ни ще получи до 700 млн. лв. за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води, стана ясно от думите на Георгиева.

За договорени 200 млн. лв., с които да се довършат изграждани с пари от сега изтичащата ОПОС 11 рискови пречиствателни станции, съобщи екоминистърът Ивелина Василева в началото на септември. Дострояването на пречиствателните станции на общините Банско, Шумен, Тервел, Ямбол, Враца, Белене, Бяла, Видин, Исперих, Силистра и в Столичната община - левия колектор на река Владая, им ще стане чрез прехвърляне на финансирането на остатъчната дейност по новата програма - т.нар. фазиране.

Освен тези фазирани проекти, още девет пречиствателни станции ще получат пари, независимо че официално отварянето на водната ос, която е за общо 2.339 млрд. лв. в периода до 2020 г., няма да стане, ако не се спази условието за водната реформа. Те са в две категории – четири вече ясни т.нар. ранни проекти, и други пет, които тепърва ще се уточняват, но също са в напреднала фаза на проектиране.

Четирите ранни проекта са пречиствателните станции в Пловдив, Асеновград, Добрич и общата за Плевен и Долна Митрополия. Тяхната техническа документация и преглеждана от експретите на програмата ДЖАСПЪРС и те са в напреднала готовност за стратиране. Другите пет станции предстои да се изберат, като приоритетни за финансиране ще са нови съоръжения за населени места, в които отпадните води в момента не се пречистват, обясни Георгиева. За тях може да се изразходват до 5 процента от общия ресурс на водната ос – или под 120 млн. лв. 

Около 350 млн. лв. от иначе блокирания финансов ресурс са предвидени именно през проекти да се случи най-сетне отлаганата от години водна реформа, стана ясно от думите на Яна Георгиева.

Търсят се консултанти за прединвестиционите ВиК-проучвания

Тя припомни, че 67 млн. лв. от новата екопрограма вече са предоставени на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са избор на консултанти, които ще помагат за изработването на прединвестицонните проучвания за консолидираните ВиК оператори. Тези проучвания трябва да покажат какво трябва да се направи като водна инфраструктура на обединената територия на водните оператори на областен принцип, колко ще струва, къде трябва да са площадките на бъдещите обекти и какви разрешения са необходими, обясни ръководителят на екопрограмата.

До 5 октомври се чакат офертите от кандидатите да консултират изработването на прединвестиционните проучвания, а до средата на 2016 г. трябва да са избрани фирмите, за да може в доста натоварен график да си свършат работата, за да може до 2018 г. да са готови апликационните форми за искане на средства за нова водна инфраструктура.

Иначе по изтичащата оперативна екопрограма са изградени 40 пречиствателни станции, от които 28 са напълно нови, а 12 са модернизирани, което гарантира заустване на пречистени отпадни води, отчете изпълнението Георгиева. Само по Черноморието има четири чисто нови пречиствателни станции и други четири, които се разширяват – в Бургас, Несебър, Варна, Поморие, предстои и курортът Златни пясъци да има модернизирана и разширени пречиствателна станция, допълни Ивелина Василева.

Построените водопроводи и канализация бият магистралите

С европари до момента са построени 2500 км канализация и водопроводи, което е 5.5 пъти разстоянието от София до Златни пясъци, посочи още шефът на оперативната екопрограма.

Така ВиК-мрежата, която обаче не може да бъде видяна от хората с очите им, надвишава значително любимите за хвалене от премиера изградени магистрали.

Георгиева обясни още, че се предвиждат повече стимули за използването на отпадъците като ресурс. Тя даде за пример как частни инвеститори, които искат да изградят център за повторна употреба на отпадъци, ще могат да кандидатстват с такива проекти и дори да получат срещу ниска лихва или банкови гаранции своя дал от съфинансирането на идеята чрез финансов инженерг. За подпомагане на екопроекти не само от частни фирми, но и от общини, се предвижда 10 процента от предвидените за водни проекти средства в екопрограмата и 8% от парите за отпадъци да отидат в бъдещия Фонд на фондовете, който ще се управлява от финансовото министерство.

Става въпрос за 240 млн. лв. от водната ос и 50 млн. лв. от европарите за отпадъци, обясни министърът на околната среда и водите Ивелина Василева

Така ще се редуцира процентът на безвъзмездното финансиране и ще се привлече частен капитал за мултиплициране на ефекта от парите от еврофондовете, посочи Яна Георгиева.

Напредъкът по изтичащата програма удовлетворяващ

Ивелина Василева определи напредъкът по старата ОПОС 2007-2013 г. като удовлетворяващ предвид едногодишното ѝ спиране и забавянето на финансовото и физическото ѝ изпълнение.

Тя се похвали, че разплащането по програмата доближава 93 процента, но това е в авансовите суми и призна, че принос в това има наддоговарянето на финансовия ресурс. Реално 121 на сто от бюджета на ОПОС е договорен, което означава, че част от проектите, което не успеят физически да бъдат въведени в експлоатация до 30 октомври 2015 г., а до 31 декември 2015 г. не се отчетат документално, ще трябва да довършват обектите за своя сметка.

Договорени са проекти за 4.1 млрд. лв., а са платени 3.19 млрд. лв., сочат данните на екоминистерството.

Ивелина Василева обаче успокои общините като Ямбол и Разлог, които например няма да успеят да приключат със строежа на регионалните депа за отпадъци, че ще могат да кандидатстват за нисколихвени заеми пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда .

"360 млн. лв. сме поискали за изплащане от ЕК, малко време остава като срок за допустимост на разходите, но имаме пълна готовност да одобряване разходи на бенефициентите ускорено, за да приключим програмния период максимално оползотворяване на средствата по програмата“, каза министър Василева.

"Надяваме се да не се стигне до загуба на средства“, допълни тя.