Експерти предлагат обща шапка за спецслужбите

Да се намалят правомощията на държавния глава при положение на война или друга извънредна ситуация, предложи днес експертът от сдружение "Джордж Маршал" Благовест Ташев при представянето на доклад за нужните във връзка с интеграцията ни в НАТО реформи в сектора на сигурността. Той бе изнесен в рамките на конференция, организирана от фондация "Отворено общество" и Института за евроатлантическа сигурност.

Експертите изтъкнаха, че в новите условия е необходимо да се изгради интегрирана система за сигурност, което налага промени в конституцията, законодателството и структурите за сигурност. Форумът беше открит от военния министър Николай Свинаров, който изтъкна, че министерството ще се опре на неправителствения сектор при извършването на стратегическия преглед на отбраната. В конференцията участваха представители на външно и вътрешно министерство, от президентството, депутати от всички политически сили, бившият премиер Иван Костов и експерти, които през последните години са работили в областта на сигурността.

Акцентът в докладите беше поставен върху модернизирането на структурите за сигурност, професионалната армия и реформата в спецслужбите.

Правомощията на президента и МС се припокриват

Според Благовест Ташев са необходими промени в трите члена на конституцията, описващи правомощията на президента и правителството при военно или друго извънредно положение, за да се прецизират техните правомощия. Това са чл. 100, ал.5, според който държавният глава обявява военно положение, когато НС не заседава, чл. 105, гласящ, че МС осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и въоръжените сили, както и чл. 84, т.12. По неговата сила Народното събрание обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет.

Според Ташев в посочените членове има препокриване на правомощията на президента и правителството. Съществува противоречие - в случай на война и президентът, и МС биха могли да издават актове, а тогава кой от двата би имал стойност, попита експертът.

Слатински: Изолират президента

До голяма степен предложенията в доклада са гонитба на политически дивиденти. От него понякога лъха нереалистичност и известна еклектичност. Така президентският съветник Николай Слатински опонира на предложенията. В началото на изказването си той направи изричната уговорка, че изказва лично мнение, а не това на държавния глава.

Според Слатински авторите на доклада имали некоректно и тенденциозно отношение към правата, дадени по конституция на президента - те не дооценявали или не разбирали ролята на Първанов в системата на националната сигурност. Той посочи, че тя не се нуждаела от експерименти, "играещи по голи нерви", защото един ден това можело да се превърне в аутопсия на системата.

Според него липсвало и елементарно уважение към спецслужбите. Защото ако го имало това уважение, нямало да гледат на тях като на пешки, които могат да бъдат местени. Необходима е адекватна визия, която да отчита реалността, смята Слатински.

Свинаров гледа позитивно на намаляването на президентските правомощия

Струва ми се, че при извънредна ситуация ще бъде най-висша форма на конституционно разбиране за една парламентарна република, ако решаващите функции са на Народното събраните - основните задължения трябва да бъдат на парламента, като разбира се, оперативни функции могат да бъдат предоставени в по-голяма степен и на правителството, беше коментарът на военния министър Николай Свинаров. Той отрече предвидената в момента процедура НС да одобрява изпращането и престоя на войски на територията на страната да е тромава. За пример даде решението от февруари и посочи, че когато Народното събрание поиска, процедурата въобще не е тромава и се задвижва бързо.

Николай Свинаров заяви, че трябва много сериозно обсъждане - широк дебат и ясен консенсус на всички парламентарно представени сили по предстоящите реформи в системата за сигурност. "Тук са набелязани някои от промените, аз мисля, че има нужда и от други", каза той. Свинаров добави, че одобрява много от предложенията, други обаче трябвало да се коментират и след това да бъдат променени.

Спецслужбите да бъдат извадени от МВР и военното министерство

Изваждане на службите от Министерството на отбраната и МВР и обединяването им в две структури - агенции по териториален признак, които да бъдат поставени под обща шапка с координиращи и контролни функции, предложи на форума бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов, който е експерт към Института за евроатлантическа сигурност. Той е и автор на частта за спецслужбите в доклада.

Идеята на Атанасов е НСС и ВКР да бъдат извадени от министерствата на вътрешните работи и отбраната и да бъдат обединени в една контраразузнавателна служба. А НРС и Военното разузнаване - в друга. Според Атанасов шефовете им трябва да имат мандатност и пълни правомощия за осъществяване на кадровата политика.

Срещу това предложение скочи зам.-министърът на вътрешните работи Бойко Коцев, който обясни, че НСС имало и полицейски функции, а не само контраразузнавателни и затова службата не можела да се изнесе от системата на МВР. По думите му за реформите в сектора трябвало да се проучат например централизираните модели на Франция, Испания и Австрия, където службите били в МВР.

Пред журналисти Коцев обясни, че в момента се работи върху концепция за нова структура и реформа в МВР, която ще бъде подложена на дискусия както във ведомството, така и в Народното събраните и обществото. На базата на тази концепция, която трябвало да бъде готова до септември, щяла да бъде направена и реформата в НСС, както и в цялото министерство.

Неочаквано, срещу позицията на Коцев, че НСС не може да се изкара от рамките на МВР, се изказа НДСВ депутатът Наско Рафайлов. Той е и член на външната комисия в парламента. Рафайлов се обяви срещу "кабинетните решения" и заяви, че като експерт подкрепя разделението на признак разузнаване - контраразузнаване. Според него над службите трябвало да има съвет с участието на трите власти, който да изразява политическата воля, а под него - "шапчица с контролно - координиращи функции". Депутатът обаче заяви, че за реформата в сектора трябва пакет от законодателни промени, който да тръгне с изработването на закон за националната сигурност.

Наборниците за армията да се набират по "лотариен принцип"

Наборниците за армията да бъдат подбирани по т.нар. "лотариен принцип" - т.е. чрез жребий на компютър, по време на преходния период до пълната професионализация на армията. Това предложи на форума ген. Аню Ангелов. Той обясни, че това се налага заради ограничаването на наборните места - всяка година до пълната професионализация на армията, все повече ще намалява квотата за наборници. Помолен за коментар военният министър Николай Свинаров каза, че лотарийният способ е обсъждан. Той застъпи и тезата, че 2006 г. е възможен срок за професионализацията на армията при положение, че процесът може да бъде осигурена финансово. Малко по-късно обаче зам.министърът на отбраната Соня Янкулова обясни, че 2010 г. е много по-реалистична като краен срок. Ще бъде добре, ако през 2006 сме професионализирали напълно ВВС и ВМС, обясни тя. Според нея било невъзможно да се въведе лотарийния способ, в МО обаче нямало изградена концепция как ще бъде разрешен проблемът с наборите и на какъв принцип ще бъдат избирани момчетата, които ще ходят войници, и тези, които няма.