Емилия Недева: Съпротивата срещу съдебната реформа е дирижирана

"Учудена съм от такава реакция на държавното обвинение срещу съдебната реформа, защото структурата на прокуратурата и нейните функции са запазени максимално в досегашния обем. Очаквах реформата в тази насока да бъде по-радикална и тогава по-острата съпротива би била разбираема". Това заявява в интервю за "Дневник" адвокат Емилия Недева от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

Според нея изложеният в мотивите към законопроекта стремеж да се ограничи дейността на прокуратурата в рамките на присъщите ѝ задължения в наказателното производство, не е изведен докрай.

"Проектът предвижда известни мерки за увеличаване независимостта на всеки отделен прокурор и защита на вътрешното му убеждение, но в никаква степен не ограничава огромното влияние на главния прокурор върху прокурорите от всички нива и безусловната им подчиненост. Основателни са опасенията, че в прокурорската камара на ВСС едноличната власт на главния прокурор би била неограничена", отбелязва юристът.

По думите ѝ проектът за промяна на Закона за съдебната власт не предвижда достатъчно промени, които да елиминират възможностите за влияние от страна на прокуратурата върху политическите и икономическите процеси в страната.

"Ако прокуратурата остава в системата на съдебната власт, както е редно и където е конституционното ѝ място, необходимо е да се преградят всички възможности тя, чрез предоставените ѝ по закон функции, да влияе върху обществения живот - т.е да бъде важен политически фактор, с когото партиите да се съобразяват", допълва Недева. "На подобни практики сме свидетели не от вчера, но те биха били присъщи на прокуратура, принадлежаща към изпълнителната власт, каквато българската прокуратура не е", казва още тя.

В анализа на ситуацията Недева твърди, че се открояват противоположни позиции, като мотивите за противопоставянето "станаха безпределно ясни и, за съжаление, са лични или конюнктурни".

"Един яростен противник на реформата заяви, че съпротивата срещу предложените промени е повсеместна, което е дълбоко невярно. Съпротивата е концентрирана в определени институции, тя е централизирана и дирижирана", заявява юристът. След което припомня, че първата реакция против реформата, още преди да се представят проектите за промяна на Конституцията и на Закона за съдебната власт (ЗСВ), бе, че се цели предсрочно прекратяване на мандата на ВСС. "След което преговорите дали да се подкрепи реформата се пречупиха през призмата на дилемата да се сменя ли ВСС или не", допълва Недева.

"Този факт е доста смущаващ и посочва специалната, необозначена в закона, функция, която политическите сили възлагат на ВСС. Защото, ако целта да се реформира съдебната система ще се постигне и чрез разпускане на този ВСС, самите негови членове могат да заявят готовност да подадат оставка в името на тази голяма цел. Свидетели сме на нещо точно обратно - именно ВСС се съпротивлява срещу реформата", обяснява още тя.

Недева допълва, че "начинът на формиране на ВСС (чрез политически пазарлъци за квотата на Народното събрание, чрез предсказуем или дори предопределен избор на членовете по право) до голяма степен доминиран от волята на управляващата политическа сила, съчетано с лобиране на всички останали, го превръща в един зависим от много фактори орган".

"Съветът се делегитимира с множество свои конкретни действия и неслучайно е обект на критики, както и намерения не само да се намали петгодишният му мандат (на 4 или 3 години), да се ограничи броят на мандатите до един, независимо дали последователни или не, но и да се реши въпросът с предсрочната подмяна на настоящия състав", смята още Недева.

По думите ѝ разделянето на ВСС на две камари не само е наложително, "то дори вече е закъсняла мярка, тъй като прокурорската и политическата квота във ВСС влияят чрез решенията си върху независимостта на съдиите".

"Имаше безпрецедентни случаи на разправа или на опити за разправа със съдии, имали смелостта да изразят нелицеприятни за ВСС мнения. Всички тези въпроси не са значими само в рамките на съдебната власт. Те са изключително важни за всеки български гражданин и юридическо лице, защото всички имаме интерес да знаем как, от кого и по какви принципи се избират, атестират, наказват или повишават съдите или прокурорите, които ще решават съдбите на страните по делата", смята Недева. И завършва, че "част от принципа за достъп до независим и безпристрастен съд се осъществява чрез начина на избор или назначаване на съдията в този съд. Прозрачният избор по ясни критерии освобождава съдията от зависимости, а задкулисните уговорки го подчиняват и ръководят волята и действията му".