Стефан Тафров: Задачата на евродепутата е да допринася страната ни да бъде в центъра на европейската интеграция

За криза на европейската интерграция се говори откакто тя започна през 1950 г., но тя все пак напредва и се задълбочава, казва в интервю за Mediapool кандидатът за евродепутат от "Продължаваме промяната-Демократична България" Стефан Тафров. Предизивкателствата пред Европейският съюз са огромни, проблемите пред него – също, но за дълбока криза не може да се говори докато той не измени на ценностите си, които го правят най-успешният проект в европейската история, основан на свободата, демокрацията, защитата на човешките права, казва той.

ЕС трябва да разбере, че му се налага да поеме повече отговорност за своята сигурност и отбрана в лицето на руския експанзионизъм. По думите на Тафров, с авторитета, индивидуалността и енергията си основната задача на всеки български евродепутат е да допринася страната ни да бъде в центъра, а не в периферията на европейската интеграция, да е около масата, на която се взимат важните решения.

Стефан Тафров е съосновател на СДС и в. "Демокрация". Бил е външнополитически съветник на президента Желев, два пъти зам.-министър на външните работи, посланик на България в Италия, Великобритания, Франция и два пъти в ООН, включително по време на членството на страната ни в Съвета за сигурност на ООН.

На предстоящите избори 2 в 1 вие се кандидатирате само за евродепутат и не участвате в никоя листа на ПП-ДБ за Народно събрание. Това ваше решение ли беше и ако да, защо?

Беше мое обещание пред членовете на "Да, България“ по време на кампанията във вътрешните избори на "Да, България“, която определи как да се подредят нашите кандидати в листата на "Продължаваме промяната – Демократична България“ за Европейския парламент. Членовете на "Да, България" решиха, че искат аз да съм
водещият кандидат на партията и предлолагам този ми ангажимент е имал значение за избора им. Ясно е, че профилът ми на дипломат и специалист по международни отношения е най-подходящ именно за Европейския парламент, където в центъра на дебата ще бъде европейската отбрана и сигурност. В личен план не се чувствах комфортно да се кандидатирам едновременно за две институции, защото това би объркало избирателите в коя от тях точно искам да ги представлявам.

В България все още мнозина (включително големите медии) говорят за ЕС (Европа, европейците, Брюксел и т.н.) в трето лице, като за нещо външно за нас, българите. Сякаш има нещо недоразбрано и недоосъзнато. Какво е то и как може да се преодолее?

Членството на България в Европейския съюз е естествено продължение на най-големите постижения от модерната ни история. Принадлежността на страната ни към европейската цивилизация е била национална цел и за дейците на българското Възраждане, и за строителите на съвременна България след Освобождението, както ги нарече Симеон Радев в бележитата си книга, и за най-големите ни умове и таланти оттогава досега. Дори насилствената съветизация по времето на комунизма не успя да промени европейския ген на българския патриотизъм. Няма да забравя как на първите митинги след падането на Живков наред с националните отнякъде се появиха и европейски знамена.

Това, за което питате, е отчасти белег на неоправдано ниско самочувствие, а често – и начин да се оспори европейската идентичност на българите като нация, за да е вечно зависима от Русия. По схемата "всички са маскари“, печално известна по време на прехода, подобни хора и обществени сили поставят знак на равенство между "Брюксел“ и "Вашингтон“, и Москва по времето на комунизма. Тази доста елементарна подмяна години наред се правеше и се прави от един радиоводещ с псевдоним на руска река, който закономерно кацна в листите на "Възраждане“ за европейските избори.

Шири се и мнението, че ЕС е в сериозна криза, а някои използват и по-силни думи. Вярна ли е тази оценка?

Когато журналисти попитали Федерико Фелини какво мисли за "кризата на киноизкуството“ той иронично отговорил, че откакто е започнал да прави филми се говори за тази криза, пък хората продължават да ходят на кино. Изкушавам се да отговоря и аз като него. За криза на европейската интерграция се говори откакто тя започна през 1950 г., но тя все пак напредва и се задълбочава. За коя криза точно говорим? Кризата на общността от държави, осигурила най-дългия мирен период в историята на Европа ли? И чийто начин на живот е обект на завист по целия свят?

Предизивкателствата пред Европейският съюз са огромни, проблемите пред него – също, но за дълбока криза не може да се говори докато той не измени на ценностите си, които го правят най-успешният проект в европейската история, основан на свободата, демокрацията, защитата на човешките права. Най-голямата опасност пред Европейския съюз е сложният понякога език, с който неговите институции общуват с гражданите. Именно затова е важно Европейскията парламент да заеме по-централно място в тези институции, постепенно да получи повече правомощия, защото неговите членове са избрани пряко и по необходимост трябва да намерят пътя до хората, за да получат доверието им.

Какви са основните предизвикателства пред ЕС и как ни засягат те? Да започнем от въпроса за сигурността, излязъл на преден план покрай войната на Русия срещу Украйна.

След руската агресия в Украйна светът стана по-опасно място и Европейският съюз трябва все повече да се грижи за своята сигурност и за опазването на своите граници.Това е основното предизвикателство пред ЕС, защото десетилетия наред за нея се грижеха най-вече САЩ чрез НАТО, но няма гаранции, че това ще продължи вечно, защото в американската история има периоди, когато надделява изолационизмът и не е изключено американският ангажимент към сигурността на Европа постепенно да намалее. Дали Тръмп ще бъде избран не знам, но самата вероятност подобна фигура на изолационизма да застане отново президент на САЩ във Вашнгтон принуждава ЕС да разбере, че му се налага да поеме повече отговорност за своята сигурност и отбрана в лицето на руския експанзионизъм. Като български евродепутат ще подкрепя работата по създаването на европейска стратегическа автономия с много съществената уговорка, че този процес не трябва да отслабва НАТО и да дава аргументи на изолационистите в САЩ. На първо място трябва да се въведе ред в европейската отбранителна промишеност, да стане тя по-ефективна, за да се стигне до появата на единен пазар вътре в ЕС и в тази област. В България оръжейната промишеност дава 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт – най-голям относителен дял в ЕС. От ключово значение е нашата военна индустрия да се възползва от този момент, за да се обнови технологично с помощта на Европа и моя задача в Европейския парламент ще бъде това да се случи.

От какво зависи и как може да се повиши външнополитическата тежест на ЕС в света?

Привлекателността на европейския начин на живот навсякъде по света, "меката сила“ на ЕС със сигурност не са достатъчни да стане това. Руската агресия срещу Украйна, в нашия собствен континент сложиха на дневен ред факта, че без "твърда“ сила, без самостоятелни военни способности няма как ЕС да се нареди сред големите геополитически играчи. В момента плащаме висока цена за недостига от лидерство и далновидност от страна на поредица водещи европейски държавници, сред които бих откроил Ангела Меркел и Никола Саркози, които си затваряха очите за руския експанзионизъм и с бездействието си всъщност го насърчаваха в името на мними икономически изгоди. Разбира се, има и случаи на открита политическа корупция, най-скандалният е с бившия канцлер Герхард Шрьодер, години наред на щедра руска заплата. На дневен ред за ЕС е изработването на обща линия спрямо геополитическото съперничество между САЩ и Китай, което вече е определящото за нашия век.

Как виждате евентуалната своя бъдеща роля в Европейския парламент?

С авторитета, индивидуалността и енергията си основната задача на всеки български евродепутат е да допринася страната ни да бъде в центъра, а не в периферията на европейската интеграция, да е около масата, на която се взимат важните решения. Защото който не е около масата, е в менюто, както гласи една стара дипломатическа шега.

Стефан Тафров като председател на Съвета за сигурност на ООН

Моят профил на дипломат на високо равнище, международните ми връзки, включително със сегашни европейски депутати от различни страни, владеенето на шест езика, ще ми помогнат по един естествен начин да бъда важна част в от дискусиите и решенията по въпросите на сигурността и отбраната, които ще са най-важната част от работата на Европейския парламент през новия му мандат. Предполагам, че ще бъда единственият член на парламента , който е представлявал страната си в Съвета за сигурност на ООН и и е бил негов председател. Моето мнение по тази тематика ще тежи и заедно с него ще се чува по-отчетливо и гласът на България.