Радан Кънев: Европейската политика не е външна, а вътрешна политика по най-важните въпроси за България

"Важно е да разберем, че за България европейската политика не е външна политика и дипломация, а е съвсем вътрешна политика и законодателство по най-важните въпроси за обществото", каза в интервю пред Mediapool настоящият евродепутат и кандидат за нов мандат от "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) Радан Кънев.

Той коментира важните приоритети за бъдещия европарламент, разпределението на силите, ролята на общата политика за сигурност и индустриалното развитие на Европейския съюз (ЕС).

Г-н Кънев, изборите за европейски парламент, на които вие се кандидатирате, съвпадат с шестите избори за Народно събрание в последните 3 години. Как мотивирате хората да гласуват, още повече че реформаторската общност изглежда доста разколебана след случилото се с кабинета "Денков"?

Със сигурност не е лесно хората да бъдат убедени да участват в избори и то шести поред. От друга страна, комбинацията европейски - парламентарни избори в известна степен вдига мобилизацията и интереса и към двата вида избори, особено към европейските, които иначе се отличават с ниска активност.

Наистина предизвикателството е мобилизацията на демократичната реформаторска общност в България, но аз от два месеца съм в обиколки на страната и впечатлението ми е, че след един лек първоначален шок от това, че ротацията не се случи, има сериозна тенденция на мобилизация, която очаквам до изборния ден да доведе до по-добри резултати от тези, които виждаме сега в социологическите сондажи и то може би значително по-добри.

Естественият фокус на внимание е вътрешнополитически и вотът за НС. Кои са големите теми на Европа, които според вас не бива да бъдат пропуснати и засенчени?

Според мен не е проблем това, че националните теми биха изместили европейските. Че вътрешната политика би засенчила европейската, защото темите и проблемите, пред които сме изправени, са много дълбоко свързани. Важно е да разберем, че за България европейската политика не е външна политика и дипломация, а е съвсем вътрешна политика и законодателство по най-важните въпроси за обществото.

Най-важните теми на европейски ниво, които стоят пред ПП-ДБ и мен лично, вярвам и пред цялото ни общество, са сигурността във всичките ѝ измерения. И военна сигурност, и сигурност на границите, и сигурност срещу корупционни пробиви в нашите служби и институции. Икономиката и индустрията, защото в момента виждаме, че европейската индустрия продължава да изостава спрямо основните ни конкуренти – САЩ, Китай и Южна Корея. Ние продължаваме да създаваме изобретенията и иновациите, да регистрираме патентите във всички модерни технологии, а след това да внасяме същите тези продукти, произведени в Китай и Америка. Но това е очевиден риск пред Европа, както и пред българското общество. И това е тема номер едно и за европейската, и за българската политика. Не на последно място, бих казал, че политиката за общо европейско здравеопазване, изграждане на единен европейски пазар на здравни и фармацевтични услуги е поставена още в предишния парламент с активно мое участие като приоритет в Европа и със сигурност здравето е тема номер едно в България. Ние нямаме конфликт между български и европейски теми, спокойно можем да говорим и по двете, защото за да сме успешни, ние трябва да развиваме добра политика в България и активна българска политика и в Европа. Ако има риск, то е компроматната кал да залее всякакви политически теми - и вътрешни, и европейски.

Вие отбелязахте ролята на сигурността. Неведнъж сте споделяли, че ЕС трябва да наблегне повече върху своята обща политика за сигурност и отбрана. Какви трябва да бъдат действията и промените?

Първо, Европа трябва много ясно да дефинира и защити общите си външни граници. Тя вече го прави включително и с новия пакт за миграция. За нас като гранична държава това е първостепенен въпрос. Ако е необходимо на тези общи външни граници да има засилено присъствие на европейски гранични служби, а то е предвидено да се утрои, според мен дори трябва да се увеличи повече, то да го има това присъствие. Ако е необходимо в критични зони да има европейски въоръжени сили за бързо реагиране, то да има такива сили и това в момента го подготвяме като следваща стъпка на общоевропейско ниво и ще бъде един от моите приоритети. Може би най-важното е Европа да има обща политика за това да знаем, че всяка европейска армия е снаряжена и запасена с необходимите и достатъчни количества модерно въоръжение. Защото сега, когато се наложи да подпомагаме Украйна в нейната отбрана, констатирахме, че, грубо казано, складовете на повечето европейски армии са празни. Европейската отбранителна промишленост не успява да произведе достатъчно, а такава мощна отбранителна промишленост като българската произвежда огромни количества, но остаряло, а не модерно въоръжение по стандартите на НАТО. Една обща политика за европейския военно-промишлен комплекс би била много важна за цяла Европа и огромен шанс за България да запази, развие и модернизира отбранителната си индустрия.

Какво е необходимо да промени ЕС, за да развие по-добре своята индустрия и да се превърне в бизнес конкурент на САЩ и Китай?

Тук трябва да се върнем 5 години назад до началото на така наречената европейска "Зелена сделка" и да видим, че в зародиша си това беше една добра политическа идея. Една идея за стратегически план за изпреварващо развитие в сферата на модерните индустриални технологии, чрез които ЕС да достигне и задмине своите глобални конкуренти, базирани на това, че ЕС е лидер в иновациите, но не и в производството.

Донякъде заради кризата от Covid-19, но донякъде поради поредица от, да го кажа направо, "левичарски глупости" в последния мандат на европейските институции този шанс беше проигран. Парите, които бяха предвидени за тази стратегическа трансформация, бяха предоставени на правителствата за възстановяване от Covid-19 под формата на вече прочутите национални планове за възстановяване и устойчивост. Така че на първо място, ние трябва да се върнем към изначалната добра идея на "Зелената сделка", да направим необходимата финансова рамка и публично канализиране на частни капитали, за да може да се покрие един такъв инвестиционен план. Съединените щати и Китай субсидират брутално агресивно своите нови технологии. Европа на ниво Брюксел не разполага с такива средства, но трябва да измисли по-умни и по-пазарни модели, не толкова на база на публичен дълг, колкото на база на частни финансови инструменти, с които да финансираме модернизацията на нашата промишленост по най-добрия начин и със сигурност да имаме една обща европейска рамка за опростяване на регулациите, с които се извършва бизнесът.

Много често се приема, че най-тежките регулации, на които бизнесът трябва да отговаря, идват от Брюксел и част от европейското законодателство. Това понякога е вярно. В края на мандата на последния европарламент взехме мерки в тази посока. Един от най-добрите примери е директивата за промишлените емисии. Един от най-важните актове за европейската индустрия, по който бях ключов докладчик. По него въведохме поредица от облекчения за бизнеса. Много от бюрократичните пречки обаче са на национално ниво и там особено проблемно е, че в различни държави има различни условия за започване и развиване на бизнес. Единният пазар не е пълноценен и затова бизнесът се ориентира към по-отворени пазари като американския или китайския.

Тук е необходимо този разнобой в регулациите в различни европейски държави да бъде преодолян чрез един европейски кодекс за облекчаване на индустриалното производство и бизнеса – от малкия и среден бизнес до ключовите големи производства. Аз мисля, че с моята директива за промишлените емисии и още два-три законодателни акта сложихме началото на този процес. В момента се говори за това да надградим "Зеленета сделка" с "индустриална сделка". За България като държава с много голям потенциал за модернизация и развитие на индустрията, това трябва да е първи приоритет. Но ние трябва да защитим нашия интерес, защото в европейската политика има много егоизъм. Ние трябва активно да търсим съюзници в този процес, за да защитим интересите на нашата индустрия.

Възможна ли е тази крачка назад или промяна на "Зелената сделка", така че тя да бъде по-ефективна и ползотворна за европейските страни и техните граждани ?

Трябва да се случи. В рамките на "Зелената сделка" под влиянието на някои леви популисти на европейско ниво и на едно неголямо видимо ляво мнозинство в последния Европейски парламент бяха приети някои мерки, които са силно затормозяващи за бизнеса и някои мерки с откровено проинфлационен характер. Във времена, в които и без друго се сблъсквахме с тежка инфлация, тези мерки доведоха до повишаване на цените и намаляване на покупателната способност на гражданите. Също така се увеличи и себестойността на европейската продукция, което българската индустрия усеща със свиването на пазарите.

Тези мерки трябва да бъдат обърнати. Не може да се правим, че не съществуват, защото вече дават негативен ефект. Това са решения, на които много активно се противопоставях като евродепутат и в рамките на ЕНП, и в комисиите, в които работя, и в пленарна зала. За съжаление на няколко пъти имаше ключови решения, в които надделя ляво мнозинство, защитаващо подобни проинфлационни решения.

Има възможност новият състав на Европейската комисия да предложи корекция на тези мерки и вярвам, че оформящото се дясно мнозинство в следващия Европейски парламент ще я подкрепи напълно.

От месеци се говори за тази дясна, дори крайнодясна вълна в бъдещия Европейски парламент? Възможно ли е нещо подобно според вас? До каква степен може да се промени обликът на европарламента?

Възможно е, дори бих казал, че засиленето присъстиве на различни формации, които са консервативни, крайнодесни или откровено националистически, е сигурно. Това е напълно логичната реакция именно на факта, че бяха приети поредица проинфлационни мерки на европейско и национално ниво в много европейски държави и гражданите, които са пострадали от намалялата покупателна способност, реагират политически и подкрепят партии, които са били против тези мерки.

На второ място, е напълно закономерна реакция на закъснялата обща миграционна политика, защото пактът за миграция беше приет едва в последните дни, а беше очевиден приоритет от първите и много закъсня.

Трябва да отчетем, че всички тези десници са безкрайно разнородни, те не са монолитен блок. Те са разделени по много политически въпроси. Например партията на италианския премиер Джорджия Мелони е привърженик на повечето общи европейски политики, включително сигурност и отбрана. Категоричен привърженик на това Европа безусловно да брани независимостта на Украйна от руската агресия и това се отнася и до нейните полски съюзници. Мелони има подкрепата не само на полските консерватори, а на цялата консервативна група в Европейския парламент.

Съществува и групата на крайните националисти "Идентичност и демокрация", сред които има откровени антиевропейски и проруски партии, но основите партии там – французите и италианците търсят образ на по-системни политически сили и отърсване от образа на пропутински формации. Вследствие на този стремеж те отрязаха желанията на българската "Възраждане" да влезе при тях, защото не желаят нови партии, които се дефинират като руски активи, да влизат в тази група.

В консервативното и крайнодясното пространство в Европа има огромна фрагментация. Тежка политическа задача на умерената десница и центъра в Европа ще бъде да намерят начина в следващия парламент да работим конструктивно с тези формации, които са по-консервативни и еврокритични, но да оставим извън санитарния кордон тези, които са ясно проруски и антиевропейски.

Кои са уроците, които трябва да бъдат научени от работата на Европейския парламент през последните 5 години?

Най-важният урок е един. Политиките за модернизация и политиките за по-чист въздух и по-здравословна околна среда не могат и не трябва повече да бъдат проинфланционни. Повишаването на цената на живота не може повече да бъде инструмент за постигане на икономически или екологични цели. Дълго време философията на някои европейски политики е била такава, ще има нужда от истински нов политически подход.

Въпреки че сме пълноправни членове на Европейския съюз от 17 години, сякаш голяма част от българите все още не разбират работата на европейските институции. Какво може да направите вие, кандидатите за евродепутати, и вашите партии, за да се промени в положителна посока тази тенденция?

В периода, в който сме кандидати, не можем да направим много. Някои мои колеги и аз положихме много усилия да популяризираме важните европейски политики през изминалия мандат. Хората, които бъдем избрани в следващия парламент, ще трябва много активно още от първия ден да правим същото.

Важното е да не се лъжат хората и да не се прави европейска кампания по политики, които са извън правомощията на Европейския парламент, например влизането на България в Шенген и еврозоната. Независимо дали сме "за", както съм аз, или "против" като "Възраждане". Това са теми, по които европарламентът няма роля. Много лесно звучи да говориш за тях по време на кампания и може би е атрактивно, но по същността си е лъжа спрямо избирателите, защото това са теми, които ще се решат между правителствата на държавите членки, по които ЕП отдавна има категорично становище в полза на България.

Споделяте ли оценката, че тези евроизбори са съдбовни за Европейския съюз? Защо?

Занимавам се с избори от близо 20 години и трудно се сещам за избори, които да не са били съдбовни. Това е нормален рефлекс на политиците – да обявят изборите, в които им предстои да участват, за съдбовни. Но това са много важни избори за Европа, защото са първите, които се провеждат, когато има война на европейска територия, и са изборите след най-голямата инфлационна вълна от 70-те години насам. Тези избори са много важни, но да не ги определяме като съдбовни. Много се пророкува за края на Европа и Европейския съюз, но ако се върнем назад, ще видим, че от Маастрихтския договор от 1992 г. Европа продължава да изпълнява обещанието си да бъде все по-бзлизък съюз, този Ever Close Union още от декларацията на Робер Шуман се състои пред очите ни.

Какви трябва да бъдат ключовите приоритети на следващия Европейски парламент според вас?

Тук ще се повторя, но ще степенувам по важност и учудващо няма да кажа сигурността. На първо място, икономическата конкурентност, защото няма национална сигурност без силна икономика. Националната сигурност иска и много пари. На второ място – сигурността във всичките и измерения и на трето място, да изпълним обещанието за европейски здравен съюз, което се отлага твърде дълго.