Енергийната общност в Югоизточна Европа е все още на книга

В края на 2006 г. България с тежко сърце изключи ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", която играе важна роля за енергоснабдяването на страната и за износа на ток в други балкански държави, пише в четвъртък германският “Ханделсблат”, цитиран от радио Дойче веле.

Ако зависи от премиера Сергей Станишев, това решение ще остане непроменено. Други членове на правителството като министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обаче интензивно лобират в чужбина за включването на реакторите, чието затваряне бе условие за приемането на България в ЕС, пише вестникът.

По-нататък авторът на статията Райнхолд Фетер припомня, че от години АЕЦ "Козлодуй" е сред най-опасните ядрени централи в Европа. Срещу реакторите, които често дават дефекти, се възправяха не само активни еколози от страната и от чужбина. Централата, изградена по съветска технология, първоначално имаше шест реактора. Най-старите - от 1970 г., бяха изключени още през 2002 г. под натиска на ЕС. Двата все още работещи реактора от по-модерен тип навярно ще дават ток до 2010 г.

По-нататък в статията е цитиран Румен Овчаров с призивите му към Еврокомисията да се занимае със случая.

С обратната поща дойде и отговорът на енергийния комисар Андрис Пиебалгс, иронично пише "Ханделсблат". Той категорично изключва повторното пускане на двата реактора, но сигнализира готовност за дискусия по енергоснабдяването на Балканите.

Факт е, че спирането на ІІІ и ІV блок в "Козлодуй" ще има значително въздействие върху няколко балкански страни. Албания например, която губи около 40 процента от своето електроснабдяване, през първите седмици на годината изпадна в най-тежката си енергийна криза от падането на комунистическата диктатура преди 16 години досега. Тирана и други градове в страната по няколко часа дневно остават без ток. Македония,

Косово и Черна гора също получават 30 процента по-малко електроенергия. За щастие тазгодишната зима на Балканите не е толкова сурова, колкото предишните. Опитът показва, че Гърция ще пострада през лятото, когато енергопотреблението е най-високо заради климатичните инсталации.

Тези последици от частичното затваряне на "Козлодуй" показват, че международната дискусия, за която настоява Овчаров, на всяка цена трябва да се проведе. В основата ѝ е договорът за създаването на енергийната общност в Югоизточна Европа от октомври 2005, който представлява правна рамка на един интегриран енергиен пазар в региона. Договорът е подписан от всички балкански държави, включително и от временното правителство на провинция Косово. За съжаление все още липсват техническите и финансовите компоненти, както и политическата инициатива, чрез които договорът може да заработи.

Авторът на статията отбелязва усилията на Румен Овчаров и други български политици да предизвикат нова международна оценка на спрените реактори. И продължава - факт е, че през последните години, включително и с германска помощ, сигурността на реакторите беше подобрена. Обаче критиката на ЕС е насочена главно срещу строително-техническите слабости на конструкцията. Освен това повторното включване на двата реактора би било възможно, единствено ако всички държави от ЕС ратифицират съответно променения договор за членство на България.

Самият Овчаров явно не се надява особено, че това ще стане, и е подготвил план Б, според който България трябва да получи по-високо обезщетение за затварянето на реакторите. Според присъединителния договор са предвидени около 250 милиона евро обезщетение. В брюкселския бюджет за периода 2007-2013 г. тази сума беше увеличена на 550 милиона. Български експерти смятат обаче, че общите загуби от затварянето на всички четири реактора могат да достигнат до 7 милиарда евро.

Успоредно с това в България се планира изграждането на втора атомна електроцентрала в Белене. Конкурсът за нейното изграждане беше спечелен от държавно контролирания руски концерн "Атомстройекспорт" и френско-германския консорциум "Арева", в който с 34 процента участва "Сименс". За около 4 милиарда евро в Белене трябва да бъдат изградени два реактора с лека вода, които според плана могат да заработят до 6-7 години. Засега обаче финансирането не е сигурно, след като "Дойчебанк" отказа участие. На помощ ще се притече руската държавна фирма "Росенергоатом", която поддържа всички руски атомни електроцентрали с повече от 30 реактора, пише в. “Ханделслбат”, цитиран от радио Дойче веле.