Какво казаха управляващи и опозиция за критиките на Европа

От години управляващите у нас са свикнали да си запушват ушите за казаното от Брюксел и да го тълкуват в собствена полза. По същия начин постъпиха и сега. Правосъдният министър Десислава Ахладова коментира, че критичният доклад на ЕК за върховенството на закона е позитивен и обективен. Тя обясни, че сферите, върху които акцентира комисията – върховенство на закона, корупция, медийната свобода и недосегаемостта на главния прокурор – съвпадали с приоритетите на правителството.

Работим активно

Ахладова заяви още, че комисията отчита, че от началото на годината са започнали няколко разследвания срещу хора от висшите етажи на властта – министри, зам.-министри и депутати, а някои от тях имат и обвинения. Тя не уточни за кои дела говори.

"По тези дела, искам да заявя, че се работи много активно с Германия и Италия", каза тя.

Да се чете обективно

По-късно и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова видя доклада като "положителен и обективен". От ГЕРБ призоваха "обективните доклади да се четат обективно".

Виждането на партията на Борисов за доклада беше допълнено и от депутата от управляващата партия Десислава Атанасова. "Това е може би първият доклад, за който освен да кажем, че е обективен, е и доста положителен, защото ЕК акцентира върху всичко, което е постигнала българската държава, не само българското правителство. Казвам това изречение в контекста на други коментари и прочити за това какъв е докладът на ЕК. Мисля, че той е обективен, коректен и отчита постигнатите резултати и отчита напредъка", каза тя. 

Атанасова обясни как в доклада е обърнато внимание, че сравнителният анализ на докладите на ГРЕКО показва, че България е една от страните, които "предприемат най-своевременните и адекватни мерки за изпълнение на отправените препоръки вследствие на преглежданите оценки и прегледи".

След това тя разясни защо вижда оценката на Европейската комисия като положителна:

"Акцентира се върху усилията на българското правителство в борбата с корупцията, в консолидираната законодателна рамка и дейността на специализираните структури в изпълнителната и съдебната власт и отчита, че тези усилия свидетелстват за решимостта на българските институции за справянето с този проблем. Отново се подчертава, че има добро взаимодействие между органите на съдебната и изпълнителната власт и са предприети редица действия по наказателното преследване на голям брой лица, които заемат публични длъжности или висши държавни длъжности. Отбелязано е, че за първи път след 30 години демокрация са повдигнати обвинения и наложени мерки за неотклонение на действащи политици, министри, заместник-министри. Също така е отбелязано, че много добре работи и функционира КПКОНПИ и само до края на 2019 г. е запорирала имущество на стойност 3 милиарда лева".

БСП: Докладът описва държава, управлявана от задкулисието

Депутатът от БСП Крум Зарков заяви, че докладът за България е опис на държава, управлявана задкулисно, корумпирано и безконтролно.

"Това е доклад за изгубеното време, тъй като поне от 4 години насам тежките критики, отправени в него, са издигани няколко пъти от БСП включително и във вотове на недоверие, по отношение на пълния провал в борбата с корупцията. За тези години нито един от проблемите не е решен, а се появиха и няколко нови (...) И тогава се говореше за прекомерна власт на главния прокурор и липса на механизъм за контрол над актовете му, липса на възможност за наказанието му. И тогава имаше спорове за начина на конструиране на ВСС - и това е налице сега", каза социалистът на пресконференция в централата на партията.

По думите му констатациите за България не са изненада. "Крайно време е да разберем и комисията трябва да се престраши да го каже, че липсва каквато и да е индикация правителството да има идеята или волята да направят промени в необходимата посока. Докладът не споменава наличието на такава воля", добави депутатът.

Зарков подчерта, че в доклада се посочват не само проблемите с върховенството на закона, но и с медийната свобода.

"Трябва да отбележим, че и новото откриване на парламента беше придружено с практическото недопускане на граждани в сградата и отреждането на малка стая в мазето за журналистите", каза той.  

"Ние като български граждани, като политици, като журналисти трябва да се възползваме от този процес. Не да замитаме проблемите под килима, а да кажем ясно и откровено, че това правителство не може да се справи, че неговата оставка е задължителна и ще бъде благотворна, ак оследващото, което и да е то, бъде наясно с решенията, които трябва да се вземат в областта на правораздаването, за да може най-сетна България да стане правова държава", каза още Зарков.

Какво не ни казва ЕК?

Европейската комисия вижда проблемите у нас, но мълчи за последствията от тях. Това заяви съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов.

"Докладът не забелязва как тези проблеми се превръщат в чудовищна злоупотреба с власт, в онова, което изкара българските граждани на улицата", заяви той.

Според Иванов ЕК "вижда дърветата, но не и гората", защото е пропуснала да констатира например, че има снимки от спалнята на премиера Бойко Борисов с пачки и кюлчета злато, а за произхода им не е образувано разследване.

"В доклада отсъства друга перверзия – институции, специално създадени да се борят с корупцията, които се превръщат в източник на корупцията", каза още Иванов. Според него специализираната прокуратура отдавна се е превърнала в бухалка за разправа с неудобни.

"Европа е в плен на нежеланието си да види цялата истина за България. Проблемът с Унгария и Полша е твърде голям и не им се иска трета страна в тази лига на корупционерите", каза още Иванов.

Аз откога ви повтарям?

Критичните констатации в доклада на ЕК не посочват нищо ново. В този дух бе коментарът на президента Румен Радев.

"Че аз тези констатации ги правя отдавна, закъсняха", заяви той.

Опасения

България е сред страните, по чийто адрес ЕК използва термина "опасения" най-често, става ясно от проучване на Politico. Според изданието по отношение на страната ни комисията е изказала "опасения" 16 пъти, а "сериозни опасения" 3 пъти. България все пак не е на челно място в тази негативна класация, а "само" на второ. Най-много опасения у ЕК предизвиква Полша. По неин адрес комисията е изказала опасения 28 пъти, а сериозни такива - 2 пъти.