ЕП поиска край на субсидиите за фосилни горива до 2025 г.

Загриженост, че националните екоцели, обявени в Париж през 2015 г., ще доведат до затопляне значително над три градуса до 2100 г. в сравнение с прединдустриалните нива, изрази Европарламентът в приета в четвъртък позиция за откриващата се на 31 октомври в Глазгоу Конференция на ООН по изменението на климата COP26.

Според евродепутатите ЕС трябва да остане световен лидер в борбата с изменението на климата и да се гарантира, че пакетът "Подготвени за цел 55 до 2030 г." (Fit for 55 in 2030) е в пълно съответствие с Парижкото споразумение.

За да се ускори темпото на действията в областта на климата, евродепутатите искат ЕС да замени сегашния 10-годишен план с петгодишен срок за всички държави. Те също така заявяват, че всички преки и непреки субсидии за изкопаеми горива трябва да бъдат постепенно премахнати в ЕС до 2025 г. и призовават всички останали страни да предприемат подобни мерки.

Членовете на ЕП припомнят, че биоразнообразието играе решаваща роля в борбата с глобалното затопляне и адаптирането към него, и подчертават, че решенията, основани на природата, са печеливши за всички - такива, които включват защита, възстановяване и устойчиво управление на уязвимите екосистеми.

Според членовете на ЕП всички държави от Г-20 трябва да покажат глобално лидерство и да се ангажират да постигнат неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. Те също така призовават Комисията да създаде международен клуб по въпросите на климата заедно с други големи емитенти на парникови газове (ПГ) с цел определяне на общи стандарти и повишаване на амбициите в целия свят, включително чрез общ механизъм за коригиране на въглеродните емисии по границите.

Те приветстват присъединяването на САЩ към Парижкото споразумение и ангажимента на президента на САЩ Джо Байдън да намали наполовина емисиите на парникови газове в САЩ до 2030 г. в сравнение с 2005 г. Евродепутатите очакват конкретни политически мерки и финансиране за постигането на тази цел.

Въпреки че членовете на ЕП признават желанието на Китай да бъде конструктивен партньор в глобалните преговори за климата, те са загрижени относно зависимостта на страната от въглищата. Подчертава се позицията, че Китай трябва да увеличи амбицията си и че неговите цели в областта на климата трябва да обхващат всички емисии на парникови газове, а не само емисиите на въглероден диоксид.

Евродепутатите заявяват, че развитите страни трябва да изпълнят обещанието си да осигурят поне 100 млрд. долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата в развиващите се страни, като тази сума трябва да се увеличи от 2025 г., когато и нововъзникващите икономики трябва да започнат да допринасят. Трябва да бъде договорена пътна карта, която да очертае справедливия принос на всяка развита страна към този финансов план. Те искат също така да се гарантира, че всички развиващи се страни ще могат да участват в COP26 въпреки ограниченията, свързани с Covid-19.

Eвропарламентът настоява за по-амбициозно законодателство на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие и на 28 ноември 2019 г. обяви извънредна ситуация в областта на климата. През юни 2021 г. ЕП прие Европейския законодателен акт за климата. То превръща политическия ангажимент на Европейския зелен пакт за климатична неутралност на ЕС до 2050 г. в обвързващо задължение за ЕС и държавите членки. Той също така увеличава целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. от 40 % на най-малко 55 % в сравнение с равнището от 1990 г. През юли 2021 г. Комисията представи пакета "Подготвени за цел 55 през 2030 г.", за да даде възможност на ЕС да постигне по-амбициозната цел за 2030 г.