Ерата "";Я тебя люблю"" си отива трудно

Първата визита на българския премиер Симеон Сакскобургготски в Москва бе предшествана от руски официални изявления против разширяването на НАТО. Това обидно отношение към най-важния приоритет в българската външна политика не е изненадващо. По същия начин бе посрещнат румънският премиер през февруари т.г.

По начало беше ясно, че Москва ще използва визитата на Симеон Сакскобургготски, за да даде последна битка срещу българското членство в алианса преди срещата в Прага. Макар много добре да знае, трудно ще попречи на разширяването на НАТО (с която наскоро подписа ново споразумение за сътрудничество), Русия пак се опита да приложи новата си доктрина спрямо България, демонстрирайки на света максимална близост с бившия си сателит, с което да ни дискредитира пред натовските съюзници.

Отвъд гръмките фрази на президента Путин, премиера Касянов или на руския патриарх Алексий Втори, които нарекоха посещението "преломен" и "исторически" момент в българо-руските отношения, действителните резултати не показват това. Ако има прелом, той е в новия статут и самочувствие на страната ни, която, почти сигурно, ще получи покана за НАТО през ноември.

Ето защо Москва акцентира върху заемането на позиции в стратегически икономически сектори у нас. Сред тях са енергетиката, "Булгартабак", телекомуникациите, туризма, газовия пазар. За убедителност Русия приложи обичайния си подход на хазяйничене и "дипломатичност". Така например руският министър на ядрената енергетика Румянцев "насрочи" вместо българското правителство търг за АЕЦ Белене през тази есен, предвиждайки, че Русия ще го спечели.

Преди няколко месеца по подобен начин Москва предложи на Румъния да изгради втория блок на АЕЦ Черна вода, като за целта прекрати договора с Канада.

На фона на припряната приказливост и показен натиск от руска страна, сдържаността и витиеватото мълчание на българския премиер по конкретни теми може да се оцени като нелоша тактика. А доколко руските въжделения за още по- засилено икономическо присъствие в България ще се реализират, Москва ще разбере "когато му дойде времето".

По време на визитата беше подписано допълнението към подготвеното още през февруари споразумение по дълга, с което окончателно се уреждат руските задължения към България. Условието на Русия да придвижи въпроса за дълга беше руската РСК "МиГ" да получи поръчката за ремонт на българските самолети МиГ-29. Този пазарлък е от времето, когато Стоян Ганев беше шеф на премиерския кабинет. Симеон направи още два немалки компромиса в името на крайния резултат - размерът на руския дълг към България беше намален и погасяването на задълженията беше обвързано с ускорената регистрация у нас на имотите на бившия СССР на името на Русия. Предишното правителство категорично отказа обвързването на двата проблема - за имотите и за дълга и не прие да се намесва в спор между Русия и Украйна за наследството на бившия СССР.

В бъдеще България може да срещне проблеми при приложението на въпросния текст от споразумението, освен ако вече не е направена твърда договорка с Украйна да не спира доставките на природен газ по Ямбургската спогодба в случай, че интересите ѝ бъдат накърнени в следствие на българския ангажимент към Москва.

Въпреки отстъпчивостта на България по въпросите за дълга и имотите, Москва отказа да придвижи по-бързо ключов за българския премиер проблем - отварянето на български консулства в Русия. "Откриването на дипломатически представителства е процес, който не се решава за един ден, макар че беше лесно да се вземе решение за въвеждане на визов режим", заяви руският премиер Касянов. Явно Москва не може да се примири с визовия режим за руските граждани, който беше въведен след изваждането на България от негативния визов списък на Европейския съюз.

И след визитата на Симеон откритите проблеми между двете страни остават. Премиерът Касянов каза, че по въпросите, свързани с имотите на бившия Съветски съюз в България, репарационните претенции към Булгартабак, лицензите за военна продукция и дисбаланса в двустранната търговия експертите ще продължат активно да работят и те остават на дневен ред.

Ако успехът на първата московска визита на царя трябва да се измерва с конкретни резултати и договорености, то резултатът е по-скоро нулев.

В крайна сметка този резултат никак не е лош, като се имат предвид даденостите. Русия все още не желае да приеме България за равнопоставен партньор, с когото могат да се водят прагматични и взаимноизгодни преговори. Отношението на Русия към България продължава да е като към изневерила любовница. За да се преодолее то, е необходимо както време, така и подходящо поведение от наша страна. Със сигурност след влизането на България в НАТО, в двустранните отношения ще настъпи позитивен обрат. Така, както се случи с Полша, Чехия и Унгария, чиито отношения с Москва вече наистина са добри.