ЕРП-ата заплашени от глоби за неизпълнени приватизационни договори

През юни може да се стигне до санкциониране на тримата чужди собственици на електроразпределителните предприятия (ЕРП) заради неизпълнени ангажименти по приватизационните договори, съобщи в сряда пред парламентарната комисия по енергетика Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК).

В момента се извършвал анализ на тригодишния период от влизането им в енергийните компании и изпълнението на поетите ангажименти.

Въпросът дали купувачите – чешката CEZ, австрийската EVN и германската E.ON, са поели конкретни ангажименти в договорите за придобиването на 67 на сто от седемте ЕРП-а, предизвика полемика сред депутатите и различни отговори от страна на АСК и Агенцията за приватизация (АП), гарнирани с мълчание от страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Статков заяви, че в приватизационните договори, сключени при правителството на НДСВ, има ангажименти за инвестиции и именно тяхното изпълнение се проверява. Директорът на АП Тодор Николов обаче заяви, че такива не са заложени, защото инвестирането в електроразпределителната мрежа е пряко свързано с размера на цените на тока и затова държавата просто е фиксирала задължение за новите собственици да изпълняват одобрените им от ДКЕВР бизнес-планове.

Реално обаче енергийният регулатор при всяко разглеждане на предложенията на ЕРП-ата за вдигане на цените орязват планираните от компаниите инвестиции, за да натиснат скока на тарифите.

Николов, който по време на продажбата на ЕРП-ата през 2004 г. все още не бе на сегашния пост, допълни, че не е проверявал дали в договорите с CEZ, E.ON и EVN са заложени санкции за неизпълнение на лицензиите им за дейности, каквито АП от две години залага при сделките за енергийни фирми.

Тъй като глобите, предвиждани от ДКЕВР за неизпълнение на лицензиите за дейности – безпричинно спиране на ток или парно, са ниски, Агенцията за приватизация при последните продажби на топлоцентрали и топлофикации записва допълнителни санкции, които достигат и до процент от стойността на сделката, обясни Тодор Николов.

Допълнителни глоби се залагали и за неизпълнение на изискванията от комплексното екоразрешително за опазването на околната среда от приватизаторите. Санкциите на МОСВ са доста по-сериозни и адекватни от тези на ДКЕВР и затова те просто са дублирани в договорите за продажба.

Запитан от независимия депутат Марио Тагарински защо не са заложени изисквания за инвестиции в ЕРП-ата, Тодор Николов отвърна, че водеща е била цената, защото българската история на раздържавяването познава много сделки, при които се е давало предимство на обещанията за вложения. В резултат на това знаем за много дружества, продадени на ниски цени, без да са извършени поетите ангажименти за инвестиции и без да може АСК да си прибере наложените санкции, посочи шефът на АП.

Той обясни, че сегашната логика на приватизационните процедури е да се търси висока продажна цена, а инвеститорът ще е този, който реши как да си изпълни ангажиментите по лицензиите за работа. За енергийните компании пък това е свързано и с одобряване на цена.

Не може да задължим едно ЕРП да направи огромни инвестиции, на базата на което то ще отиде при регулатора, ще поиска голямо повишение на цената и ние ще сме виновни, че сме го принудили на това, коментира Николов.