ЕС чупи бариерите в средиземноморския диалог

Министри от Европа, арабски страни и Израел ще се съберат днес (4 ноември) за рядък средиземноморски диалог въпреки различията по мирния процес в Близкия изток и борбата срещу тероризма.

Знак на уважение към дипломацията на Европейския съюз е само фактът, че всичките дванадесет партньори от Средиземноморието, вкл. Сирия и Ливан, които бойкотираха миналогодишния форум заради присъствието на Израел, сега приеха да присъстват на конференцията ЕвроМед на фона на напрежението в Близкия изток. Палестинският ръководител Ясер Арафат ще се изкаже на първото заседание, но не е ясно дали той ще има отделна среща с израелския външен министър Шимон Перес.

Арабски дипломати казват, че с присъствието си Сирия иска да се отплати на ЕС за постоянните му усилия за разрешаването на близкоизточния проблем, докато през последните месеци САЩ заемат по-изчаквателни позиции по този въпрос. Според европейски дипломати Дамаск иска да си запази вратичка към коалицията на Запада срещу тероризма, докато сирийската подкрепа за дейността на радикални палестински и ливански групи срещу Израел е обект на сериозна критика.

Европейският съюз прокламира конференцията, която ще бъде ръководена от белгийския външен министър Луи Мишел, като образец на "диалог между културите" и жест в подкрепа на хилавия мирен процес в Близкия изток.

Изграждане на мостове
Представители на ЕС в Брюксел смятат също, че проявата е опит да се изградят мостове между западния , мюсюлманския и арабския свят на фона на извършваните от САЩ военни удари по Афганистан заради терористичните нападения на 11 септември.

"Последните събития подчертаха важността на този инструмент за проявя на солидарност към средиземноморския и мюсюлманския свят и към борбата с тероризма", каза пред репортери висш представител на ЕС. "ЕС изигра изключителна роля през последните няколко седмици в опитите си да изясни, че не съществува сблъсък на цивилизациите, каквато е целта на терористите", казва друг представител. Освен със средиземноморските страни петнайсетчленният Европейски съюз вече има нови партньори като Иран, Пакистан и държави от Средна Азия.

Разминаващите се дефиниции за тероризма ще бъдат вероятно главното "бойно поле" за седналите около една маса Перес, Арафат и сирийския външен министър Фарук аш Шараа. Същото се отнася и за министрите от Турция и Алжир, чиито страни имат вътрешни проблеми с партизански групи, окачествявани от тях като терористични.

Сирийският президент Башар ал Асад отклони опита на Тони Блеър да убеди Дамаск да възпре въоръжените палестински групировки Хамас и Ислямски джихад, както и ливанските партизани от Хизбула. Асад каза публично на британския премиер, че съпротивата срещу израелската окупация не е проява на тероризъм.

Арабските страни назовават "държавен тероризъм" целенасочените атаки на Израел срещи въоръжени палестинци на Западния бряг и ивицата Газа. От своя страна Израел твърди, че гражданите му са обект на същата заплаха, каквато са за САЩ Осама бин Ладен и терористичната му мрежа Ал Каида - главните заподозрени за нападенията срещу Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември.

Такива основни различия охлаждат амбициите на ЕС, огласени през 1995 г. в Барселона, да поведе района на Средиземноморието към свободна търговия, икономическо развитие, културен обмен и постепенно подобряване на състоянието на човешките права. Представител на ЕС се опитва да омаловажи пречките с думите: "Държавите могат да воюват заедно с тероризма, без да имат напълно еднакво мнение за това какво е тероризъм".

Брюксел иска да постави акцента върху икономическото и културното сътрудничество. Наскоро на Евро-Средиземноморския форум в мароканския град Агадир бе прието споразумение за обединяването на Мароко, Египет, Йордания и Тунис в зона за свободна търговия. Предвидено бе активизирането на програмата Меда на ЕС за финансова помощ за региона. През миналата година плащанията по нея нараснаха с 38 на сто, а през настоящата те ще достигнат половин милиард евро.

Дипломати твърдят, че повечето от фондовете на ЕС в рамките на процеса след форума в Барселона не са били усвоени, защото партниращите страни изпитват трудности в покриването на критериите за прозрачност и липса на корупция. От очевиден интерес за ЕС е да подпомогне инвестициите, свободната търговия и икономическото развитие в южна посока от своите граници, което да създаде там стабилност и да намали миграционния натиск от страна на населението в Северна Африка, чиято численост бързо нараства.

Но авторитарните и непрозрачните структури в голяма част от партниращите страни затрудняват сътрудничеството.