ЕС и Русия - по-далечни от всякога

Европейски дипломати го нарекоха "полският път". Според това оптимистично виждане Русия, като Полша и други посткомунистически страни преди нея, ще върви по пътя на бавната, но сигурна демократизация и пазарна реформа. Не обръщайте внимание на приказките на Джордж Буш за изграждане на специални американско-руски отношения, тъй като Русия неизбежно ще гравитира към орбитата на Европейския съюз, привличана неудържимо от географската му близост, от богатия пазар и общите исторически и културни връзки. Някой хубав ден изглежда, че Русия може да стане член на съюза.

Напоследък обаче виждането на европейските столици е точно обратното. Според усещането на Европа президентът Владимир Путин води Русия по силно неевропейски път, като погазва демократичните права. Икономиката и медиите попадат все повече под държавен контрол. Кървавата военна кампания в Чечения, където загинаха около 150 000 цивилни, е в разрез с принципите на Европа. Идеята, че Русия става все по-европейска, изглежда странна. Новата традиционна мъдрост гласи: Европа си остава Европа, Русия си остава Русия и двете никога няма да се срещнат.

Дълбокото отчуждение е взаимно и през последните седмици стана много явно. Преди две седмици Путин неочаквано отложи планирана среща с европейски лидери в Хага след големи спорове по въпроса за човешките права и за сигурността. Срещата беше отложена за тази седмица, но дипломати просто заявиха, че противоречията не могат да бъдат разрешени. Европа прекъсна преговорите по обещаното споразумение за свободна търговия с Русия. Москва на свой ред заплашва да бойкотира Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, обвинявайки я в антируски предубеждения. Ако преди имаше надежда за засилена интеграция, сегашният застой в отношенията, по думите на руския депутат Владимир Рижков, прилича повече на грозните дипломатически борби от времето на Студената война.

Какво се случи всъщност? Само преди две години бъдещето все още изглеждаше ясно. През 2002 г. Русия получи дългоочаквания глас в НАТО, който увери Москва, че решенията за сигурността в Европа в бъдеще няма да бъдат вземани без нейното мнение. За да се подготви за създаването на гигантска зона на свободна търговия от Атлантическия океан до Беринговия проток, Брюксел и Москва бяха заети с прилагането на сключеното през 1997 г. "споразумение за партньорство", по силата на което Русия трябва да започне да съобразява законите и търговските си стандарти с тези на ЕС. Западните столици имаха високо мнение за Путин и не го възприемаха като прикрит съветски автократ, а като лидер, който може да възстанови реда след хаотичното управление на Борис Елцин.

По време на дипломатическите спорове за войната в Ирак дори се говореше за ос Париж-Берлин-Москва, базирана на взаимното недоверие към едностранната политика на Вашингтон.

Всички тези увертюри обаче пренебрегнаха степента, до която Европа и Русия живеят на различни политически планети. ЕС е върховната "кадифена" сила, чиято външнополитическа цел е бавно трансформиране на съседните страни по подобие на съюза.

Наградата е икономическа интеграция, колективна стабилност и достъп до богат пазар. За повечето от съседите на ЕС тази сделка се оказа неустоима. За руснаците обаче е проклятие. Нежелаещата да подчинява на правилата на Брюксел Русия предпочита да гледа на себе си като на велика сила като Китай и САЩ.

Повече от всяко друго събитие, разширяването на ЕС през май засили различията. С присъединяването на 10 нови членки, включително на три бивши съветски републики и пет други бивши комунистически държави, ЕС вече е до западната граница на Русия.

С предвиденото за 2007 г. присъединяване на България и Румъния и възможното начало на преговори с Турция, ЕС се приближава и към южна Русия и Кавказ. Изведнъж отношенията ЕС - Русия станаха един вид стратегическа игра, която засилва чувството на Русия за чуждо "обграждане".

Европа и Русия сега трябва да се научат да живеят в растящо противопоставяне. Сега войната между Брюксел и Москва се води в Украйна. Западни наблюдатели обвиняват Русия в намеса във вчерашните президентски избори в подкрепа на проруския кандидат Виктор Янукович. Това е така, защото опозиционният кандидат Виктор Юшченко обеща да води страната по проевропейски път.

Преброяването на гласовете тази седмица или ще засили руските страхове от загуба на Украйна, или ще засили надеждите за възстановяване на контрола върху страната.

Както обикновено, няма единомислие в Европа какво да се предприеме по отношение на новия сблъсък с Русия. През февруари Европейската комисия се отказа от възприеманата от мнозина като наивна стратегия и изготви нов поверителен и по-строг подход, като обеща стриктно да защитава европейските интереси, като същевременно напомня на Русия да се придържа към общите ценности. Дотук добре. Само дни след това обаче френският президент Жак Ширак заяви, че Европа трябва да показва по-голямо уважение към националните интереси на Русия.

През август германският канцлер Герхард Шрьодер също застана в разрез с позицията на ЕС и направи на своя приятел Путин услуга, определяйки изборите в Чечения като протекли без някаква значителна външна намеса.

Доколко могат да се влошат нещата? Отношенията едва ли ще се разпаднат напълно и то не само защото Путин има такива добри приятели на Запад. Двете страни зависят една от друга. 40 процента от руските стоки за износ отиват в ЕС, а Европа получава една трета от внасяната енергия от руския петрол и газ.

Все пак Русия има повече нужда от Европа, отколкото обратното. Въпреки разногласията, има и някои успехи като това, че Москва прие Протокола от Киото, както и споразумението ЕС да подкрепи присъединяването на Русия към Световната търговска организация.

Според анализатори големият икономически растеж в Русия, подпомогнат от рекордните цени на петрола, спомага за гордостта и за самоувереността на страната. Щом обаче икономическият растеж отново намалее, Русия вероятно ще стане по-сговорчива.

Дотогава обаче отношенията вероятно ще се влошат, преди да се подобрят. Миналата седмица в Москва руските власти отново отхвърлиха предложението на ЕС за членство в новата европейска програма за съседство, която предоставя много от предимствата на членството в съюза, като в замяна изисква ангажимент за зачитане на човешките права.

Според Европа Русия продължава да изнася нестабилност в съседните страни, което прави невъзможно европейският модел за предоставяне на малки стимули да проработи в страни като Молдова и Украйна. С течение на времето моделът на ЕС неизбежно ще се окаже по-привлекателен за тези страни, отколкото вледеняващата прегръдка на Москва. Засега обаче взаимното отчуждение и изпитанията на волята между Брюксел и Москва продължават.

По БТА, с малки съкращения