ЕС критикува съдебната реформа, защото вече не ни вярва

Между второ и трето четене на конституцията и критиките от Брюксел, станахме свидетели на промяната на само една дума в един от текстовете на основния закон  – “контролира” бе сменено на “проверява”. Това всъщност промени ли нещо?

Не. Не мисля, че тази промяна има някакво съществено значение. Основните положения в изменението на конституцията, които породиха дискусията преди тяхното приемане и критиките от експертите от ЕС, на практика останаха същите.

Защо според вас управляващите не се съобразиха с критиките?

Очевидно защото постигането на консенсус по друг вид промени в този момент е много трудно. Процедурата също не позволява сериозна редакция, така че на практика политиците нямаха голям избор. Те нямаха и реална възможност за нови изменения.

Как приемате изявлението на главния прокурор Борис Велчев, че едва ли не когато стане нужда и при смяна на политическата конюнктура, ще сезира Конституционния съд за тези изменения?

С определена тревога, защото това означава, че според главния прокурор неговото тълкуване на конституцията зависи от политическата конюнктура. Ние през последните години непрекъснато бяхме свидетели на това как политическата конюнктура определя действията на прокуратурата и се надявахме, че именно това ще се промени. Изявлението на г-н Велчев обаче прозвуча като едно неприятно напомняне, че това може и да не се случи.

Основните опасения на евроекспертите са в частта за правомощията на правосъдния министър, които, според Брюксел и редица български експерти, са намеса в независимостта на съдебната власт.

Аз не мисля, че от тези промени в конституцията ще има някакви вредни последици. Това обаче не е причина да се успокояваме. Проблемът е, че от тези конституционни промени няма да има полезни последици. И това е поредният изпуснат шанс за провеждането на реална съдебна реформа. Струва ми се, че това е основният проблем, за който говорят експертите, които осъществиха последните няколко партньорски проверки. Общо взето сценарият, по който се осъществяваше съдебната реформа, вървеше по следния начин – заявява се готовност, изменя се законодателство, но реално във властовите отношения вътре в системата и в самия начин, по който тя осъществява властта си, нищо не се променя. Тъй като тези реформи ги гледаме много пъти, а в последните пъти заедно с ЕС, доверието в новите реформи вече беше окончателно изчерпано. Поради това и Европейската комисия, и държавите членки от ЕС не са склонни да вярват на уверенията, че има реална воля и желания нещо да бъде реформирано.

Защо никой не пожела да поеме отговорност за критиките и препоръките в междинния доклад? Достигна се и до думите на Румен Петков, че приема препоръките именно като препоръки, а не като оценки или критики, въпреки очевидната равностойност на понятията в този случай. Къде е вината?

Вината е в нежеланието на политическия елит реално да реформира системата. Очевидно от страх, че това може да предизвика сериозни сътресения за целия политически елит и непрекъснатото желание да се декларират реформи или промени без самото статукво по някакъв начин да бъде засегнато. Това нещо много дълго време беше наблюдавано и външните наблюдатели имаха добронамереност и готовност да приемат на добра воля заявените намерения за промени. Но с годините външните наблюдатели започнаха по-добре и детайлно да наблюдават какво се случва в страната и спряха да бъдат така готови да приемат на доверие заявени намерения. Именно това наблюдаваме в последно време. Реакцията на българските институции обаче по никакъв начин не се промени. Продължава същата стратегия ние да казваме, че всичко е наред, че няма сериозни проблеми, че  работим за постигане на определените цели. Това послание е отправено основно към българското общество, но по никакъв начин няма да доведе до убеденост на партньорите ни в ЕС.

Вие добре познавате съдебната системата. Има ли реално основание за налагане на предпазна клауза по глава “Правосъдие и вътрешни работи”?

Процесът е на няколко нива. Има отделни технически детайли, нещо, което никой не може да каже, че детайлно познава. Това се оценява от експерти. Но в случая вече става ясно, че критиките не са предизвикани от решаването на някакъв технически проблем. Реално проблем е цялостното устройство на системата. По начина, по който е структурирана сега, тя непрекъснато произвежда едно зацикляне, когато става дума за основната ѝ работа - справяне с организираната престъпност, кражби, корупция, проблеми, които са свързани с високо ниво на държавно участие. Именно тази комбинация и при разбирането, че всеки път се стига до зацикляне, когато стане дума за по-съществени изменения, при липсата на ясно заявена дългосрочна стратегия, всяка промяна се случва ад хок, без се обяснява какъв е проблемът и защо се предприемат именно тези действия. Всяка промяна се разбира впоследствие, а се оказва и че нищо не е променила.

Този сценарий, който се повтаря вече няколко години, напълно отне доверието към  българския политически елит, че е в състояние и има желание сериозно да проведе реформа. Проблемът не е в детайлни изисквания, а в цялостното сриване на доверието в способността на българската държава да направи нещо. Ще дам само два примера от последните седмици. Първо президентът заяви, че в продължение на 5 години сме чакали изтичането на мандата на главния прокурор, за да започнем да правим промяна, а парламентът след това заяви, че промените не са това, което трябва, но КС не позволява да се направи повече. От гледна точка на едни партньорски договорни взаимоотношения, когато отсрещната страна сама признава, че за онова, което истински трябва да бъде направено, сме чакали 5 години, защото не може да се реши проблемът заради личността на главния прокурор или че просто не може да извърши нужните промени, се създава едно голямо съмнение в способността на партньора да поеме своите задължения и реално да извърши това, което се очаква от него.

На това ниво имаме проблем с доверието. От там нататък, когато става дума и за технически детайли по преговорите, погледът започва да става много по-силно критичен, понякога дори и изкривено, но това предизвиква една много по-голяма среда на недоверие в цялостната оценка за състоянието на системата. Основният проблем си стои. Ние още нямаме структурна промяна на правосъдната система.

Докато се работеше по третата поправка в конституцията, на няколко пъти авторитети от БСП загатнаха за необходимостта от четвърта. Върху какво трябва да се фокусира тя?

Промените в конституцията са възможни в различни аспекти. Едно от нещата, които се обсъжда и ако се осъществи, би било положителна стъпка, е децентрализирането на финансите на местната власт. От гледна точка на правосъдието абсолютно наложително е разделянето на управлението на съдилищата от прокуратурата и отделянето на прокуратурата със създаване на възможност за ясен, регламентиран и публичен политически контрол върху нея. Това са двете необходими стъпки. За съжаление, все още нито една политическа сила не е поела ясен ангажимент в тази посока и това е един от проблемите в съдебната реформа.

Бихме ли могли да създадем политически проблем на ЕС, ако ни приемат без уговорки?

Аз не мисля, че можем да създадем политически проблем на ЕС, защото сме малка страна. В този смисъл приемането на България по всичко изглежда ще стане факт, но със засилено недоверие за начина, по който функционира системата ѝ на правораздаване. При това положение европейските експерти и комисията защитават много добре националния интерес на България, защото продължават и ще продължават да настояват за съдебна реформа в страната. Това е нещо, което българските политици неведнъж са показвали, че нямат интерес да извършат.