ЕС настоя за нови промени в конституцията и предупреди за отлагане на България

Месец и половина преди окончателното решение на Европейската комисия (ЕК), комисарят по разширяването Оли Рен обяви, че членството на България в Европейския съюз може да бъде отложено за 2008 г. и препоръча нови промени в конституцията, за се гарантира независимостта на съдебната ни система.

Това стана ясно от изявление на Оли Рен във вторник, ден след като запозна външната комисия на Европейския парламент с предварителната си оценка за напредъка на България и Румъния. Предстоящият на 16 май решаващ доклад на ЕК може да предложи едногодишно отлагане за двете страни на членството - от 2007 за 2008 г., но според еврокомисаря, “препоръката за отлагане ще бъде направена само при сериозни проблеми”, съобщи електронното издание EUobserver.

Четири възможни последици от клаузата по глава правосъдие Евентуална предпазна клауза по глава “Правосъдие и вътрешен ред” би довела до най-малко четири сериозни последици. Това каза във вторник президентът на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Анне Мари Зигмунд, която е на посещение в България. Най-важното последствие от клаузата е, че решенията на българските съдилища няма да се признават за валидни в Евросъюза. Освен това България няма да участва в сътрудничество в рамките на Европол и ще има проблеми по отношение на наказателното правораздаване, допълни тя. още

Брюксел може да намали финансовата помощ за Румъния и България като стимул за продължаване на реформите след присъединяването им към ЕС, е посочил Рен пред евродепутатите.

Нови поправки в конституцията

Оценка за напредъка на България е съкрушителен удар върху правителството и управляващото мнозинство, което само преди седмица реши да финализира замислените конституционни поправки без да се съобрази с критиките на евроекспертите, които, според премиера Станишев, не били достатъчно компетентни в конституционното право.

"Изглежда, най-добрият начин да се гарантира независимостта и отговорността на съдебната система ще бъде промяна в конституцията", каза Рен пред репортери в Европарламента.

Еврокомисарят отчете като стъпка в правилната посока промените, свързани с ограничаване на депутатския имунитет, но по отношение на измененията за съдебната власт изтъкна, че оставят поле за  двусмислени тълкувания относно независимостта на българския съд.

България “създава най-много проблеми”

Електронното издание EUexpands посочва, че Оли Рен е направил ясно разграничение между България и Румъния. По отношение на ключовите реформи в правораздаването Румъния е отбелязала “забележителен напредък”, докато напредъкът на България е “ограничен”.

”Съществуващите законови мерки за борба с корупцията по високите етажи се използват рядко,” каза той като допълни, “че все още има твърде малко разследвания и съдебни дела” срещу организираната престъпност в България.

Оли Рен освен това използва фраза, която преди не би употребил, като посочи, че през 2007 г. може да бъде приета едната или двете страни, пише EUexpands.

Страната, която създава най-много проблеми днес, е България, призна Оли Рен, цитиран от Франс прес и БТА. Според него това е така, защото София е "загубила една година" в процеса на реформите, целящи постигането на "независима, професионална и ефикасна" съдебна система, което е от жизненоважно значение за присъединяването към ЕС.

Великобритания подкрепя България в усилията ѝ за членство в Европейския  съюз от 1 януари 2007 година и се надява това да бъде позитивно изразено в  мониторинговия доклад на Европейската комисия на 16 май. Това каза британският  премиер Тони Блеър пред журналисти след срещата си във вторник, в късния следобед, с българския президент  Георги Първанов. Изпълнени сме с възхищение към България през последните години и се надяваме, че тя ще бъде достоен партньор в Европейския съюз, каза още Блеър.

Това закъснение на България по отношение на Румъния представлява обръщане на тенденцията от преди година и половина, когато Румъния изоставаше. Днес Букурещ е наваксал закъснението, но "най-вече темпото" на реформите там е по-бързо, смята Оли Рен.

Имайки предвид това разминаване, е възможно, ако се наложи, да бъде разместено присъединяването на двете страни към ЕС - Румъния да влезе през 2007 г., а България - през 2008 г., изтъкна европейският комисар.

До този момент Румъния и България винаги бяха разглеждани в пакет за разширяването на ЕС през 2007 г. и през последните години София, която се смяташе за по-напреднала, настояваше усърдно за разделяне на пакета и за индивидуална оценка на всяка от страните.

Според подписаните договори за присъединяване, България е в по-благоприятна ситуация, тъй като нейното отлагане може да стане факт само с единодушно решение на европейските правителства, докато за Румъния е необходимо решението се взема с мнозинство.

Впечатлението на евродепутатите от думите на Рен, обаче е, че България е застрашена да изпусне влака през 2007 г., пише EUexpands.

Подобно развитие би имало сериозни вътрешнополитически последици за страната ни, тъй като тройната управляваща коалиция под патронажа на президента Първанов бе създадена и оправдана с една единствена цел – пълноценното членство в ЕС от 1 януари 2007 г.

Предпазните клаузи са почти сигурни

Оли Рен подчерта, че растящото недоверие в някои страни членки към разширяването, след като Франция и Холандия отхвърлиха европейската конституция, налага стриктното спазване на условията за членство.

Европейската комисия обмисля да задейства някои предпазни клаузи, които досега не са задействани от никоя страна, ако Румъния или България не изпълнят всички критерии за влизане в ЕС на 1 януари 2007 г., конкретно във ветеринарната област или в граничния контрол, предупреди още Оли Рен.

В договорите за присъединяването на десетте страни, които станаха членки на ЕС през май 2004 г., също фигурираха предпазни клаузи. Те обаче никога не са били задействани и практическото им въздействие върху дадена страна е неясно, отбелязва АФП.

В текстовете единствено се посочва, че може да се вземат "подходящи мерки", ако не всички поети предприсъединителни ангажименти са спазени в момента на влизането в ЕС и това причини "сериозни спънки за функционирането на вътрешния пазар".

Подобни мерки може да се вземат преди влизането на дадена страна в ЕС и до три години след приемането ѝ.

На въпрос дали подобни мерки биха превърнали някоя страна във "второкласен член" на ЕС, Оли Рен отвърна отрицателно.

В случая на България и на Румъния той даде като примери за възможен недостатъчен напредък ветеринарната област, конкретно в мерките за борба със свинската чума, както и контрола на източните граници.

Той заяви, че до предпазни клаузи може да се прибегне и във връзка с борбата с корупцията и организираната престъпност.

Предпазните клаузи обаче няма да се използват за коригиране на "сериозни пропуски" в съдебната система, тъй като подобни пропуски биха били достатъчна причина да се отложи влизането на двете страни в ЕС, уточни Оли Рен.

“Финансово измерение”

Парламентарният докладчик за България, британският консерватор Джефри ван Орден заяви, че “може да има финансово измерение” за интензифициране на мониторинговия ефект след присъединяването.

Но добави, че е “твърде рано” да се спекулира с този инструмент, обяснявайки, че това решение трябва да бъде взето през ноември, само след “политическо решение страните да влязат през 2007 г.”

Въпреки колебанията, на Рен все пак "по-скоро му се иска да се върви към присъединяване през 2007 г.", посочи социалистическият евродепутат Пиер Московиси, който е докладчик за Румъния, след изслушване при закрити врата на Оли Рен в комисията по външните работи на Европейския парламент, съобщи Франс прес. Според Московиси Оли Рен "оценява политическата цена на евентуално отлагане, която би била огромна".

"Това би бил първият случай на отложено членство в европейската история", каза Московиси, който е привърженик на присъединяването на София и Букурещ през 2007 г.

Оли Рен не е пожелал да говори за политическите последици от евентуално отлагане - както за София и Букурещ, така и за 25-те.

Евродепутатът социалист Ян Маринус Вирсма обаче изтъкна, че решението не трябва да бъде политическо, а в препоръката на Еврокомисията трябва да натежи аргумента дали двете страни са осъществили реформи. Нашето решение и това на Комисията за отлагането не трябва да зависи от това дали толкова много харесваме тази страни, нито дали отлагането ще създаде политически проблеми в България и Румъния – най-важното е дали са подготвени, каза Вирсма, цитиран от EUexpands.