София и Букурещ в стрес заради обмисляната от ЕС "строга система за наблюдение"

Напрежението в България и Румъния отново се усили около перспективата ЕС да ни наложи неприлагани досега санкции, след евентуалното приемане на двете страни от 1 януари 2007 г.

В отправено питане от Европейския парламент към Европейската комисия се споменават няколко работни варианта относно периода след присъединяването на Румъния и България към ЕС.

Става дума за възможността за налагане на предпазни клаузи в областта на правосъдието и вътрешните работи и за прилагането на "строга система за наблюдение" през първите три години след присъединяването. Такъв последващ мониторинг би бил нововъведение за ЕС, тъй като не е прилаган при досегашните разширявания.

Въпросите са отправени тази седмица от председателя на Комисията по външни работи на Европарламента Елмар Брок, докладчика за България Джефри ван Орден и докладчика за Румъния Пиер Московиси.

Те питат още какви са положителните и отрицателните аспекти, които ще бъдат взети предвид при препоръката през май или през есента на тази година за датата на присъединяване и прилагане на предпазни клаузи или други мерки.

Евродепутатите питат дали цялостното съдържание, насоки и ритъм на реформите в двете страни е такъв, че да са готови за членство до 31 декември 2006 г., въпреки някои области, които изискват специално внимание. Другият въпрос е дали  ЕК е съгласна, че съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност са такива области, в които има нужда от по-решителни усилия и резултати от страна на България и Румъния.

Евродепутатите искат ЕК да обясни какво означава на практика прилагането на предпазни клаузи особено в областта на правосъдието и вътрешните работи и дали ЕК обмисля система за непосредствен мониторинг (close monitoring system) през първите три години след присъединяването, когато могат да се задействат и предпазни клаузи.

Оли Рен ще отговаря на 26 април

Еврокомисарят по разширяването Оли Рен ще отговаря на поставените въпроси на 26 април, три седмици преди решаващия доклад на ЕК.

Авторите на питането припомнят обещанието на ЕК и Европейския съвет да зачетат позицията на Европейския парламент за евентуалното налагане на отлагателната клауза или на предпазни клаузи преди да направи такава препоръка.

Това, което е ясно е, че дори в последната минута не сме оставени да дишаме спокойно и че ни се потвърждава на нас и на съседите на юг от Дунав, статута на страни-кандидатки, които следва да влязат в ЕС някак "по изключение". Със съзнанието, че ни се прави услуга и че няма как да сме като другите, заслужилите процеса по присъединяване, коментира по повод дискусията в ЕС румънският в. Зиуа.

Кунева отрича да има разминаване в българските позиции

В София все още няма политически коментари по темата, но за сметка на това възникна поредната интрига – за разнобой в позициите на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, от една страна, и президентът, премиерът и външният министър, от друга. стана публикация във в. “Стандарт” от петък, според която Георги Първанов, Сергей Станишев и Ивайло Калфин били “крайно раздразнени от импровизациите” на министър Кунева. Без да съгласува позициите си с когото и да било, Кунева уведомила Еврокомисията, че България приема “всякакъв мониторинг”, само да бъде потвърдена датата ни за членство 1 януари 2007 г. на срещата на върха на ЕС през юни, пише вестникът.

Според публикацията анонсът на Кунева е публикуван в паметна бележка за нейна среща с Майкъл Лий, генерален директор на дирекция “Разширяване” на ЕС.

По този повод министърът по европейските въпроси излезе с открито опровержение до “Стандарт”.

“Приписва ми се съдържание на кореспонденция, което не съществува”, посочва Меглена Кунева.

“Но силно разчитам на Вас да изискате от Георги Готев (авторът на материала – б.р.) да се обърне към МВнР и да изиска по Закона за достъп до публичната информация всички  паметни записки от срещите на г-н Майкъл Лий в София с всички, с които се е видял, за да видите дали има разлика в позициите. Така не само журналистът, но и Вашите читатели ще имат привилегията да прочетат истината. И ще свалите от плещите си грижата за доброто настроение на държавните мъже”, се казва в опровержението.

На този етап нито един от въпросните държавни мъже не е изразявал публично мнение по обсъждания от Брюксел последващ мониторинг за България. Но дори и от последното изявление на премиера Станишев на срещата му с магистрати в четвъртък стана ясно, че той допуска предпазна клауза за правосъдие и вътрешни работи, но далеч по-важно за него е България да получи ясна перспектива за членство от 1 януари 2007.

ЕС все още мисли механизма на последващия мониторинг

Засега самият ЕС не е наясно какъв ще е точният механизъм, по който да бъдат санкционирани България и Румъния, ако не изпълняват необходимите критерии за членство, след евентуалното им встъпване в съюза през 2007 г.

Християндемократът Елмар Брок, председател на външнополитическата комисия в ЕП, е на мнение, че двете страни трябва да останат три години под наблюдение и да бъдат частично изолирани за всички области, в които не могат да бъдат изпълнени европейските критерии. Например по този начин може да се процедира по отношение на Eurojust, може да бъде ограничено и правото на двете страни при гласуване в Европейския парламент, писа преди седмица германското сп. “Шпигел”.

Парламентарният докладчик за България, британският консерватор Джефри ван Орден заяви по-рано, че “може да има финансово измерение” за интензифициране на мониторинговия ефект след присъединяването.

Той добави, че е “твърде рано” да се спекулира с този инструмент, обяснявайки, че това решение трябва да бъде взето през ноември, само след “политическо решение страните да влязат през 2007 г.”

В същото време германският всекидневник “Ди Велт” пише в петък, че министър-председателят на германската провинция Бавария Едмунд Щойбер е скептично настроен към присъединяването на България и Румъния.

Все пак възможностите за приемане на двете страни могат да се преценят едва след като Еврокомисията публикува през май доклада за напредъка на София и Букурещ и даде своите препоръки, казва той.

Политиката на разширяване не трябва да пренатоварва нито Евросъюза, нито неговите граждани, каза Щойбер за “Ди Велт”.