ЕС прие компромисен план за нелегалната имиграция

Срещата на високо равнище на Европейския съюз в Севиля завърши с одобряването на компромисния испански план за овладяване на миграционните потоци. Той не съдържа заплахата за санкции срещу трети страни, за които се смята, че не сътрудничат достатъчно срещу нелегалната имиграция.

Според заключенията на Петнайсетте ЕС могат да взема мерки срещу такива страни, но те трябва да бъдат гласувани единодушно и да не са свързани с помощта за развитие, както настояваха някои от държавите от ЕС.

Пред журналисти германският канцлер Герхард Шрьодер не скри, че би искал нещо повече в областта на санкциите, но това по думите му било неосъществимо.

Първоначалният проект, предложен от Испания и Великобритания, се сблъскал с твърдата съпротива на Франция и Швеция, отбелязва АФП.

Испанският премиер Хосе Мария Аснар определи като уравновесени мерките срещу нелегалната имиграция, приети от лидерите от Европейския съюз. Пред журналисти испанският премиер увери, че Петнайсетте са подходили "реалистично и без демагогия" към проблема, който по думите му предизвиква голяма тревога сред европейските граждани.

"Всички единодушно признахме, че имиграцията е положително явление, когато миграционните потоци са под контрол, и че трябва задължително да се борим с нелегалната имиграция и с мафиотската търговия с хора", заяви Аснар. Той увери, че ЕС е готов да сътрудничи с трети страни, но си запазва правото при изключителни случаи да взема определени мерки. Испанският премиер се въздържа да използва думата санкции, отбелязва АФП.

Държавните и правителствени глави от ЕС одобриха също план за последователно въвеждане на общо управление по границите на ЕС, съдържащ конкретен график. Планът например предвижда до края на годината да бъдат осъществени съвместни операции по външните граници и да бъде създаде група от офицери за свръзка по въпросите на имиграцията.

Европейските лидери решиха да създадат "обща инстанция", съставена от ръководители на националните границите. Тя ще помага за координиране на управлението на миграционните потоци.

Участниците в срещата в Севиля обаче не посочиха конкретни действия с оглед създаване на европейски гранични сили. Този проект някои страни от ЕС оценяваха като емблематичен. Според неофициалните оценки всяка година в ЕС проникват нелегално 500 000 имигранти. Общият брой на нелегалните имигранти в съюза вече достига 3 милиона души.

По въпроса за разширяването Петнайсетте изразиха решителността си за приключат до 2002 г. предприсъединителните преговори, за да може членството на 10 страни кандидатки да стане факт през 2004 година. Тези 10 страни са Кипър, Малта, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Естония и Словения.

Борбата срещу тероризма остава приоритетна цел

Борбата срещу тероризма остава приоритетна цел на Европейския съюз, потвърдиха ръководителите на ЕС, предаде АФП.

Поставяйки ударението върху необходимостта от солидарност и координиране на усилията в борбата срещу международния тероризъм, особено след атентатите на 11 септември м.г. в САЩ, Петнайсетте подчертаха, че "регионалните конфликти трябва да се предотвратяват или да се тушират".

Държавните и правителствени ръководители от ЕС бяха единодушни в намерението си да акцентират върху диалога с трети държави за борбата срещу тероризма, както и за неразпространението и поставянето под контрол на въоръженията. Те призоваха Индия и Пакистан да се присъединят към договора за неразпространение на ядрените оръжия, както и да подпишат и ратифицират договора за забрана на ядрените опити от 1996 г.

ЕС се въздържа от по-дръзки вътрешни реформи

Лидерите от ЕС одобриха в Севиля няколко мерки за по-добро протичане на срещите на върха, но се въздържаха от по-дръзки вътрешни реформи, предаде АФП. Според агенцията първоначалният проект, подготвен от испанското председателство, е бил доста смекчен в заключителните документи на срещата.

Най-значимата промяна в протичането на срещите, превърнали се в свръхотразявано от медиите събитие, е ограничаване размера на делегациите. Във всяка от тях занапред ще влизат до 20 души, вместо предишните стотина.

Честотата на организиране на срещите на върха не се променя - четири годишно, без да се броят извънредните - но продължителността им ще бъде леко намалена.

Както се очакваше, Петнайсетте не се отказаха от правилото решенията да бъдат вземани с единодушие и се договориха само да бъде направена политическа констатация на съществуващите позиции.

Лидерите от ЕС се отказаха също да разделят на две сегашния Съвет по общите въпроси, в който влизат министрите на външните работи и който обсъжда все по-широк кръг от теми. Взето бе обаче решение да бъде намален броят на срещите на министрите от ЕС, като вече няма да бъдат организирани заседания, посветени например изцяло на бюджета на ЕС, на научноизследователските работи или здравеопазването.

За да има повече прозрачност, държавните и правителствените глави решиха някои от по-важните дебати и гласувания на министрите от ЕС да бъдат излъчвани пряко по електронните медии.