ЕС променя договора си заради постоянен помощен фонд за еврото

Срещата на високо равнище на ЕС в Брюксел постигна изненадващо бързо споразумение за промяна в договора на общността, позволяваща учредяването от 2013 година на постоянен помощен фонд за закъсалите европейски страни. Размерът на съществуващия фонд обаче остана непроменен.

Ревизираният текст на Лисабонския договор на ЕС, одобрен късно в четвъртък вечерта, съдържа две изречения. Страните членки, чиято валута е евро, могат да създадат стабилизационен механизъм, който да се активира при крайна необходимост за защита на стабилността на еврозоната като цяло. Предоставянето на каквато и да е финансова подкрепа съгласно механизма ще става при стриктни условия.

След продължителни разисквания бе решено да се изработи максимално опростена корекция на договора, така че да мине през улеснена процедура на одобрение, изискваща единодушно съгласие само на ниво лидери на ЕС, като се заобикаля необходимостта от референдуми в страните членки.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу коментира, че одобрената промяна в договора е достатъчна, за да бъдат убедени пазарите в сигурността на еврото.

"Нашата задача сега е да държим курса, да вървим, а не да говорим и да докажем, че не са били прави онези, които предричаха смъртта на нашата единна валута", коментира Барозу.

Европейските лидери успяха да постигнат историческа промяна в Лисабонския договор. Тя е в член 136 и с нея се създава стабилизационен механизъм, който ще се отнася само за 16-те страни от еврозоната, приели за национална валута еврото.

Освен това Съветът е решил през 2011 година да бъде извършен нов "стрес тест" на банките в Европейския съюз, за да се провери отново тяхната стабилност и надеждност.

Държавните и правителствените ръководители изпълниха задачата, която си поставиха: да се затвори актуалния, но само временен спасителен чадър за еврото. Германският канцлер Меркел изрази удовлетворение, че се дава зелена улица за създаването на перманентен кризисен механизъм.

"Това е важно, защото по този начин се задължаваме да се грижим за стабилността на еврото като цяло. Това е задължение на всички страни от еврозоната. За целта бе необходима една малка корекция в договора на общността, за което също се разбрахме."

По този начин другите страни членки приеха позицията на Германия, заявена още на предишната среща на върха през октомври. Без промяна на договора имаше риск германското правителство да срещне проблеми с Конституционния съд на страната.

Френският президент Никола Саркози, цитиран от Асошиейтед прес, съобщи, че той и германският канцлер Ангела Меркел ще представят нови предложения за намаляване на различията сред икономиките, в които се използва еврото.

"Трябва да се справим с различията в конкурентоспособността на 16-те страни от еврозоната", посочи Саркози.

Бойко Борисов: Колкото изкараме, толкова ще харчим

Българският премиер Бойко Борисов уточни пред журналисти, че приетият механизъм за стабилност не е само за държавите от еврозона.

"Всички държави, които са в еврозоната или извън нея, са единодушни, че ако има страна в криза, всички трябва да ѝ помагаме. Защото презумпцията е, че държавите, които са извън еврозоната, но кандидатстват за приемане или чакат ред да влязат в нея, един ден ще се изправят пред същите проблеми", обясни Борисов, цитиран от БТА.

По думите му с този механизъм ще се помага на държавите, които изпадат в криза, финансова или друга, при много ясни и точни правила.

"Те ще се изработят, за да не се допуска правителства да се впускат в популистки акции за вдигане на пенсии и заплати, след като икономиките им не могат да подадат толкова пари", каза още българският премиер.

"Или, с една простичка дума, за която и (британският премиер) Дейвид Камерън ме поздрави за изказването ми снощи - колкото изкараме като държави, толкова можем да харчим. Затова именно трябва да се стремим като народ да изкарваме повече пари, за да може да имаме по-добри доходи и благосъстояние. Това е важното", резюмира българският премиер.

Спасителният пакет няма да се разширява

Лидерите на ЕС не постигнаха съгласие за увеличаване на размера на съществуващия спасителен пакет от 440 млрд евро, създаден да помогне на страните членки с огромен публичен дълг в периода между 2010 и 2013 година.

Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е и председател на еврозоната, силно настояваше за такова решение.

Решението да не се разширява и дори да не се дискутира разширяването на съществуващия пакет може да бъде изтълкувано от финансовите пазари като знак за разногласия, а това може да провокира допълнителна несигурност.

Лидерите на ЕС заявиха, че са готови да предприемат всичко необходимо за защита на еврото – позиция, която повтарят от месеци.

В същото време Европейската централна банка предприе действия, за да засили възможностите си при справяне с дълговите кризи, които разтърсиха еврозоната.

ЕЦБ, която отговаря за монетарната политика в еврозоната, обяви, че удвоява капитала си до 10.76 млрд. евро, за да се справи с нарастващия кредитен риск и нестабилност на пазара. Увеличението на капитала ще бъде осигурено от 16-те страни членки на еврозоната.

Европейските лидери засега отложиха обсъждането на предложението на председателя на еврогрупата - премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер - за емитиране на съвместни еврооблигации, която предизвика редица разногласия между страните.