ЕС се ангажира да приеме България през 2007 година

Европейският съюз се ангажира да приеме България през 2007 г., ако дотогава страната ни успее да се подготви. Държавните глави на 15-те одобриха подробната пътна карта за необходимите реформи, които страната ни трябва да извърши и увеличиха значително предприсъединителната помощ. Администрацията, правосъдието и вътрешните работи бяха посочени като проблемните области, към които трябва да насочим усилията си.

Европейският съюз си постави за цел да ни приеме през 2007 г.

В заключителната декларация от срещата за България е казано, че "Съюзът си поставя за цел да приветства България и Румъния като нови страни-членки през 2007 г."

В сравнение с валидната досега формула от годишния доклад на ЕК, че Комисията ще "подкрепя усилията" за постигане на целта, която България си е поставила за членство през 2007 г., в копенхагенския документ е фиксиран много по-ясен ангажимент. Европейският съюз се присъединява към целта за членство през 2007 г., без да прави разлика, че това е цел, поставена от България.

Следващият положителен момент по отношение на страната ни е потвърждението, което ЕС даде в Копенхаген, че няма да изменя правилата за преговори, принципите, по които те са водят и критериите за присъединяване към ЕС. Този ангажимент е особено важен, тъй като след 1 май 2004 г., съгласно решението на Европейския съвет, ЕС ще приеме 10 нови държави и ще се разшири до 25 страни. Мнозина в София изказваха опасения, че това може да доведе до "промяна на правилата" в ход.

Друг принцип, който е в интерес на страната ни - за оценяване на индивидуалните резултати на преговарящите страни, също е потвърден в Копенхаген. Преговорният процес на България тече по-бързо и страната ни е затворила 23 глави, докато Румъния само 13. Записаното в декларацията на Европейския съвет дава надежда, че Букурещ няма да се превърне в мъртва котва, ако приключим преговорите преди тях.

Реформите в правосъдието, в администрацията и в МВР са ключови

Наред с добрите новини, в документа от Копенхаген са фиксирани и тревожни сигнали.

Най-важният от тях е двукратното изрично посочване на правосъдието и вътрешните работи като проблемни области, на които трябва да обърнем внимание. ЕС ни напомня, че напредъка в реформите в тези области предопределят успеха на целия преговорен процес по присъединяване. За да се постигнат по-добри резултати в реформите на администрацията, правосъдието и вътрешните работи, Европейският съвет фиксира, че ще предостави увеличени помощи за тези приоритети, както и че ще даде допълнителни указания за мерките, които трябва да се вземат.

В раздела за България и Румъния изрично е посочено, че двете страни трябва да се възползват от предоставените им възможности за ускоряване на преговорите, като едновременно с това е напомнено, че Еврокомисията и председателствата ще следят дали напредъка на преговорите отговаря на полаганите от България и Румъния усилия.

Симеон: Копенхаген е вторият голям момент в историята след поканата за НАТО

Премиерът Симеон Сакскобургготски, който ръководеше българската делегация в Копенхаген коментира, че решението е вторият голям момент от съвременната ни история след поканата за членство в НАТО, която получихме в Прага.

"Повече от доволни сме, защото целта беше да получим точна дата, която да позволи на всички да се адаптират към реформите и модернизацията", коментира за АФП изхода от Европейския съвет Сакскобургготски.

Подобно сравнение между срещата на НАТО в Прага и срещата на ЕС в Копенхаген направи и външния министър Соломон Паси. Той каза пред журналисти, че такива исторически моменти се случват в живота на много малко хора и поколения. Ние имаме уникалния шанс за две седмици да преживеем две такива събития: Прага и Копенхаген.

Паси посочи, че увеличената предприсъединителна помощ за 2004, 2005 и 2006 г. плюс помощта за 2003 г. е 1,5 милиарда евро.

Едно от големите препятствия беше глава Енергетика. Помощта за четирите години е 15 пъти повече от цената на електроенергията, която бихме изнесли за 2006-2008 г. Ако не бяхме затворили глава Енергетика, резултатите от днешната среща нямаше да са такива, каквито са, а дори биха могли да са плачевни, каза Соломон Паси. Той добави, че сме успели да наваксаме забавянето в преговорите от Гьотеборг и Лаакен.

Тони Блеър: Определянето на дата за България и Румъния е постижение

На пресконференция след завършването на срещата на върха на ЕС британският министър-председател Тони Блеър отбеляза като едно от постиженията на форума определянето на 2007 г. като дата, на която към ЕС ще се присъединят България и Румъния. Той поздрави двете страни с този успех.

Тони Блеър определи като успешна срещата на високо равнище на ЕС с решението за безпрецедентно разширяване на съюза с 10 нови членки. Като положително отбеляза и определянето на дата за започване на преговори за присъединяване с Турция.

В изказването си на заключителната пресконференция председателят на Европейската комисия Романо Проди потвърди, че процесът на разширяване няма да спре с приемането на 10-те нови страни и че следващите членки ще бъдат България и Румъния. "Нашият път още не е свършил", каза Проди. Той изтъкна, че България и Румъния ще бъдат следващите членки и европейците трябва да увеличат усилията си, за да им помогнат да постигнат целта си за присъединяване през 2007 г.