ЕС се разраства, но някои се опасяват, че той ще експлодира

Енеко Ландабуру говореше на френски в зала, пълна с висши представители на бъдещите страни-членки на ЕС, когато бе прекъснат от секретарка, донесла му грижливо сгъната бележка. Испанецът Ландабуру, който е главен преговарящ за разширяването на съюза, отвори бележката и я прочете пред своите няколкостотин слушатели, сред които имаше чехи, словаци, унгарци и поляци. А в бележката пишеше: Днес няма преводачи и много хора не разбират какво говорите. Моля, минете на английски.

Това съвсем кратко послание, предадено на една конференция в Брюксел преди два месеца, можеше всъщност да бъде фотокопирано и разпространено сред цялата брюкселска бюрокрация като предупреждение за трудностите, които я очакват.

Планираното разширяване на Изток на съюза, който през 2004 г. може да се разрасне до 25 страни-членки, а през следващите години - до 27, радикално ще промени езиковата политика на ЕС. Драстично ще се увеличи търсенето на скъпоплатени преводачи и вероятно ще засили напрежението между почитателите на френския език и онези, които предпочитат английския или дори немския. Но езикът е само едно от най-простите предизвикателства, пред които се изправя ЕС в своето разширяване.

То създава много по-големи нови проблеми - как ЕС ще се самоуправлява, например. Засилват се и някои вече съществуващите противоречия вътре в ЕС. Разширяването се очаква да стане до две години, но въпреки това ЕС няма ясен план как ще продължи да функционира.

Въпросите са: как Европейската централна банка ще определи единната си монетарна политика за радикално различни икономики?

Може ли съюзът да продължи да разчита на лидерството на традиционната френско-германска ос?

Може ли ЕС изобщо някога да се споразумее за обща конституция, която да е действаща при 25 членове?

Според Луиза Джуриато, професор по икономика в Римския университет, всички си мислят, че след разширяването нещата ще продължат по старому. ЕС чака, чака и не започва да обсъжда истинските проблеми, смята тя. Политици и чиновници дебатират по общите проблеми, вместо да решат кои институции ще имат власт и да създадат опорните стълбове на бъдещата европейска политическа архитектура.

Разискванията се превърнаха в премерване на силите между двете най-влиятелни институции в Брюксел - Европейската комисия /група назначени чиновници/ и Съвета на министрите /официалните представители на различните национални правителства/.

Битката се води по основния въпрос: дали властта да бъде съсредоточена в Брюксел или страните-членки - особено по-големите като Германия, Великобритания и Франция - да получат по-големи пълномощия при вземането на решения. Проблемът е особено важен за малките страни в Съюза, които се чувстват засегнати от влиянието на по-големите членки и биха предпочели една по-централизирана система.

Дебатът "големите срещу малките" ще се изостри след разширяването, когато броят на страните-членки с население под 20 милиона души ще се удвои и ще достигне 19. Прибавянето на десет нови членове - Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения , Унгария и Чехия - ще промени облика на ЕС.

ИЗМЕСТВАЩИЯТ СЕ ЦЕНТЪР

Географският център на Европа ще се измести от Франция към Германия. Испания, Португалия и част от Франция ще се превърнат в западни покрайнини. Населението на ЕС ще се увеличи с 20 процента и ще стане 450 милиона, но средното благосъстояние на глава от населението ще спадне с около 13 процента, защото повечето от новите членки са сравнително бедни. ЕС ще стане по-католически и социално по-консервативен. Изследване на ООН от 1999 г. показа, че по-малко от една четвърт от населението на страните от бившия Източен блок смятат развода за допустим, а 16 процента заявяват, че одобряват хомосексуалните връзки.

Съюзът ще бъде разделен между проамерикански страни на Изток и западните страни, които са по-скептично настроени към Съединените щати. Според Мария Шмид, съветничка на бившия унгарски премиер Виктор Орбан, всички малки източноевропейски страни са проамерикански. Сегашната система на ротационно шестмесечно председателство на съюза може да се окаже тромава за 25-членна организация. Ако тя се запази, страните ще застават начело на съюза веднъж на 12 години. Повечето време председателството ще е в ръцете на малка страна и ще се чуват повече гласовете на онези, които са в малцинство в Европа.

Правилата, изискващи единодушно вземане на решение, също ще дадат непропорционална власт на малките страни. Преди две години в Ница лидерите на ЕС решиха да ограничат броя на въпросите, които трябва да се решават с консенсус, но и днес списъкът е доста дълъг.

Данъците, външните работи и разходите на ЕС за инфраструктурни проекти - всички тези въпроси изискват консенсус. Така Люксембург, с неговите 450 000 жители, блокира тази пролет споразумение в областта на данъците, за което бяха всичките останали 14 членове.

РОЛЯТА НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА

В икономическата област възникват въпроси как ще работи след разширяването Европейската централна банка - как по-точно ще контролира инфлацията, след като по-бедни страни влязат в еврозоната. Днес комисията, която определя лихвените проценти има 18 членове - по един представител от всяка от 12-те страни от еврозоната и изпълнителен съвет от шестима души. След разширяването комисията може да набъбне до 28 членове - "прекалено много, за да решат къде да отидат да вечерят, камо ли да се споразумеят за монетарната политика, засягаща повече от 400 милиона души", казва Ричард Болдуин, професор по икономика от Висш институт за международни проучвания в Женева.

Обмисля се вариант за ротация на управителите на централните банки на страните-членки, но това би означавало страни като Германия или Франция да останат понякога години наред без свои представители в Европейската централна банка - абсурдно положение, имайки предвид значението на техните икономики.

Разширяването на ЕС ще промени и традиционните съюзи като крехката френско-германска ос.

Експерти прогнозират, че традиционните разделителни линии ще бъдат съвсем други. Разделението Север-Юг няма да е толкова ярко изразено. По-скоро ще става дума за Изток-Запад или "големите срещу малките" страни. Малките страни в Европа се опасяват най-вече от това, че най-важните решения ще се взимат не под светлината на прожекторите, а на частни срещи.

Днес важни детайли от законите на ЕС се изковават в Комитета на постоянните представители. Това е група, на която не се обръща голямо внимание извън Брюксел, но която е една от най-могъщите институции на ЕС. Всяка страна-членка има в комитета по един представител, но при гласуването има значение големината на страната. Остава да се види как тези срещи на 15-има посланици - сравнително тесен кръг - ще функционират, когато около масата се съберат 25 души.

КАКВИ ПЪЛНОМОЩИЯ ДА СЕ ДАДАТ НА БРЮКСЕЛ

Конвентът за бъдещето на Европа трябва да реши какви права да бъдат дадени на Брюксел, въпрос, който засяга суверенитета на европейците.

Ще позволят ли европейците Европейският парламент да стане по-могъщ и по- влиятелен от националните парламенти?

Ще подкрепят ли те идеята за президент на Европа, който може да засенчи националните им лидери?

И още нещо, ще искат ли да изпращат данъчните си постъпления направо в Брюксел?

По БТА