ЕС се съгласи на радикални реформи в селското стопанство

Земеделските министри на ЕС се споразумяха за радикална реформа в противоречивата система за изплащане на селскостопански субсидии.

Огромната по размер субсидия от 43 милиарда евро, силно критикувана за това, че пречи на глобалната търговия и е в ущърб на бедните страни, ще бъде съществено редуцирана, предаде Би Би Си.

"Нова ера"

Еврокомисарят по земеделието Франц Фишлер, който пръв предложи реформите, заяви днес, че споразумението отбелязва "началото на нова ера" и ще промени фундаментално 45-годишната Обща селскостопанска политика на съюза.

Фермерите и техните обединения обаче вече са притеснени, че ще бъдат изхвърлени от бизнеса без субсидиите, с които са свикнали.

Германският селскостопански съюз DBV обяви, че германските фермери ще изгубят приходи между 1,2 - 2 милиарда евро в резултат на споразумението и те ще протестират, като намалят цените на млякото.

Пробивът за постигане на споразумението дойде след триседмични преговори, като оригиналните предложения бяха заменени с нови.

Франция и някои други страни настояваха за промените, като цена за постигане на споразумение, като против него остана само Полша.

За да спечели за каузата си своите основни "противници", комисарят Фишлер трябваше да откаже от проекта си за намаление на интервенционните цени за зърнените култури, посочва АФП. Интервенционните цени са тези, на които ЕС изкупува излишъците на своите земеделски производители в случай на срив на цените.

По изключително оспорваната точка за скъсване на връзката между субсидиите и обема на производство Фишлер, който искаше това да стане изцяло, в крайна сметка бе принуден да приеме принципа на един частичен механизъм предимно в областта на зърнените култури, за да смекчи съпротивата срещу неговото предложение за реформа на страни като Франция и Испания.

Петнадесетте се споразумяха днес и за намалява на интервенционните цени на млечните продукти, чрез които ЕС подкрепа земеделските производители.

Ключовите точки в споразумението:

- Премахване на повечето субсидии, които се полагат на стопанствата според обема на отглежданата продукция
- Стопанствата ще получават еднократна помощ; тя няма да расте пропорционално на обема произвеждана продукция
- Отделните държави могат да се придържат към старата система, ако съществува риск при прилагането на новата да бъдат изоставяни земи
- Цените, на които ЕС интервенира в подкрепа на стопанствата, ще бъдат намалени в ключови сектори като млякото на прах и маслото
- Страни като Великобритания, които желаят да вървят напред, прилагайки по-радикални реформи, могат да го направят
- Директните плащания на по-големите стопанства ще бъдат съкратени, за да се финансира нова политика за развитие на селските райони, която е благоприятна за околната среда и животните

Противоречиви оценки за постигнатия компромис

В момента ЕС плаща около 43 милиарда евро субсидии на своите селскостопански производители, което плаши бедните страни, които не могат да си позволят да се конкурират на глобалния пазар.

Субсидиите бяха ключовият проблем за следващия кръг на преговорите по глобалната търговия.

Други държави, сред които Австралия, САЩ и повечето от африканските, казват, че не е честно да ги карат да отварят своите пазари, докато ЕС държи протекции върху селскостопанския си бизнес.

Британският министър на земеделието Маргарет Бекет определи споразумението като "отлично" и окуражаваща крачка напред във връзка с предстоящия кръг от преговори в Световната търговска организация през септември.

Според критиците обаче постигнатото споразумение е опасен компромис.

"Това е типично европейски компромис, който дава и взема по малко от всеки и създава ужасни трудности за онези, които трябва да го прилагат", казва Герд Зонлейтенр, шеф на германския селскостопански съюз.