ЕС в агония след втория провален референдум

Лидерите на ЕС водят кризисни разговори след провала на референдумите във Франция и Холандия за Европейската конституция.

В четвъртък следобед германският канцлер Герхард Шрьодер излетя за Люксембург, който е ротационен председател на ЕС, предаде ББС.

Европейските лидери се борят за оцеляването на Европейската конституция, макар че според наблюдатели трябва да се приеме, че проектът е мъртъв.

В опасна позиция сме, заяви  премиерът на Люксембург Жан- Клод Юнкер.

Холандският отрицателен вот от 61.6 процента беше още по-решителен в сравнение с този във Франция, където хартата на ЕС бе отхвърлена с 55 на сто от гласовете. Избирателната активност в Холандия също беше висока – 62.8%, твърде по-голяма от тази за изборите за Европейски парламент миналата година, когато гласуваха едва 39%.

В четвъртък парламентът на Латвия ратифицира конституцията с мнозинство 71:5 гласа. Така броят на страните, ратифицирали хартата на ЕС, достигна десет.

За да влезе в сила обаче конституцията трябва да бъде одобрена от всички 25 страни членки.

 “Имаме сериозен проблем, но трябва да продължим работата си”, каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Юнкер посочи, че останалите страни членки трябва да продължат с референдумите. Настроението в Брюксел е крайно объркано.

Холандското “не” е различно от френското

Холандският министър – председател Ян Петер Балкененде каза, че е много разочарован от вота на сънародниците си, но ще го зачете, макар че не е обвързващ.

"Избирателите дадоха ясен сигнал, който не може да бъде разбран погрешно. Трябва да направим всичко възможно да въвлечем гражданите в бъдещето на Европа", каза Балкененде.

Нели Круз, холандският комисар в ЕК, обясни пред ББС, че холандското “не” е много по-различно от френското.

“Холандците вярват в икономическите реформи, във вътрешния пазар и смятат, че единният пазар дава по-големи ползи”, каза тя.

Французите зашлевиха Европа по лявата буза, а холандците по дясната”, заяви пред Ройтерс лидерът на либералите в Европарламента Граам Уотсън.

Великобритания замразява въпроса за референдума?

Междувременно британският министър на външните работи Джак Стро ще уведоми в понеделник парламента, че Великобритания замразява въпроса за произвеждането на референдум за евроконституцията, предаде

Франс прес, като се позова на неназован източник от Форин офис.

Стро щял информира депутатите, че правителството на Тони Блеър засега няма да внася законопроекта, позволяващ организирането на консултативни рефендуми, предаде агенцията, цитирана от БТА.

По-рано в четвъртък председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу призова европейските страни да не приемат “едностранни решения”, докато не се състои срещана на върха на ЕС на 16-17 юни, когато ще се обсъди по-нататъшен план за действие.

Според анализатори обаче вече трябва да се приеме, че документът е мъртъв. 

Срещу диктата на Брюксел

Един от водачите на протестната кампания в Холандия, президентът на Грондует Нии Вилем Бос заяви пред Си Ен Ен, холандският вот не е срещу европейската интеграция, а по-скоро срещу начина на функциониране на ЕС.

Бос обясни, че обикновените хора искат да имат някакво влияние в Европа и са обезпокоени, че Брюксел има все по-голяма власт.

Поддръжниците на конституцията настояваха, че тя ще ускори процеса на вземане на решения в Европа, ще има един външен министър на ЕС, коeто ще дава по-голяма тежест на ЕС в международните дела.

Макар че Холандия, както и Франция, е сред основателите на ЕС през 1950-те, много холандци не бяха убедени да подкрепят хартата. Те се страхуват, че страната им, наброяваща 16.4 млн. души, ще бъде погълната от супердържава с център Брюксел, доминирана от Германия, Франция и Великобритания.

Политическият анализатор Маурис де Хонд казва, че някои холандци все още са недоволни от въвеждането на еврото като единна европейска валута, макар че са били против това решение.

“Така че сега те гласуваха за това, за което искаха да гласуват преди пет години”, смята анализаторът.

Според наблюдатели, убийството преди около седем месеца на филмовия режисьор Тео Ван Гог и предишното убийство на политика популист Пим Фортун са направили холандците по-консервативни.

Отрицателният вот в Холандия и Франция до голяма степен се обяснява с тежкото състояние на икономиката, проблемите с имиграцията, разширяването на ЕС и загубата на национална идентичност.

През последните три години безработицата в Холандия се е увеличила от 3.3 процента на 6.7 процента.

Бившият председател на Европейската Централна банка Вим Дуизенберг каза, че политическата криза в ЕС ще попречи на провеждането на структурни реформи, необходими на ЕС. Според него, за да преживее кризата, на Европа ще са ѝ нужни най-малко две години.

Пред Си Ен Ен той каза, че докато еврото е отслабнало през последните дни, то ще възстанови стойността си заради фундаменталната сила на европейската икономика.

По-нататъшното разширяване е под въпрос

Провалът на двата референдума също така поставя под съмнение плановете за по-нататъшно разширяване със страните от западните Балкани, Турция и Украйна, отбелязва Ройтрес.

Към този момент официално ЕС не признава, че отказът на французите и холандците да ратифицират конституцията ще повлияе на разширяването на ЕС. Както заяви говорителят на Европейската комисия Франсоаз Ле Бей, процесът на разширяване на ЕС не зависи от процеса на ратификация на конституцията.

“Ще продължим политиката на разширяване, като подчертаваме нуждата от придържане към критериите за присъединяване”, посочи и еврокомисарят по разширяването Оли Рен.

Европейската конституция беше подписана миналата година, след дълъг период на преговори и пререкания между страните членки.

В документа за пръв път са събрани многобройните споразумения и договори, на които се основава ЕС. Хартата дефинира властта на ЕС, постулирайки докъде се простират правомощията му и къде страните членки запазват правото си на вето.