ЕС въвежда нови мерки за защита от бъдещи газови кризи

Страните от ЕС ще трябва да засилят защитните механизми срещу бъдещи газови кризи, заяви в четвъртък Европейската комисия при предоставянето на нови правила за газовата сигурност, насочени към предотвратяване на бъдещо спиране на доставките, предаде Ройтерс.

Пакетът от предложения е политическият отговор на ЕС след януарската газова криза, предизвикана от ценовия спор между Русия и Украйна.

Новата регулация предвижда всички 27 държави членки да са в състояние да покриват загуба на газови доставки от техния основен доставчик за най-малко 60 дни, като размерът на резервите трябва да се базира на търсенето в съответната страна през най-студената зима за последните 20 години.

Ще бъде въведена така наречената клауза "Газпром", която предвижда европейските страни да информират Брюксел за всички свои междуправителствени газови споразумения с трети страни, а компаниите да обявяват пред нея договори, които са сключили за срок повече от година с доставчици извън ЕС. Това важи на първо място за руския държавен газов монополист.

Руските газови доставки съставляват една четвърт от ползваните количества в Европа, а 80 процента от тях се транзитират през Украйна. Киев отново е изправен пред финансови трудности да плаща задълженията си към Русия, което предизвика безпокойство от нова газова криза.

Според новите правила, ЕК ще обявява извънредно положение в Общността, в случай, че не получава 10 процента от газа, който внася.

В такава ситуация страните от ЕС ще трябва да си помагат една на друга, като гарантират безпрепятствено транспортиране на газ през своите граници.

До края на септември 2010 г. европейските страни трябва да изготвят своите планове за диферсификация на мрежите си и за реакция при извънредна ситуация.

До края на март 2014 г. държавите от ЕС трябва да изградят инфраструктура, която да е достатъчно диверсифицирана, за да могат да се справят със спиране на газа от основния им доставчик за 60 дни (като се вземе за база най-студената им зима от 20 години).

Предложенията трябва да бъдат приети от Европейския парламент и страните членки, много от които нямат желание да сдадат контрола върху енергийните доставки, независимо от призивите за координиране на усилията.

Текстът обаче потвърждава отговорностите на страните членки при избора на мерки и техните "суверенни права (...) върху собствените им природни ресурси".

"Опитваме се да деполитизираме" темата с използването на природния газ, заяви еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс пред репортери в Брюксел, представяйки новите регулации. Те трябва да заместят директивата на ЕС от 2004 г. за сигурност на газовите доставки

Девет са страните в ЕС, които не отговорят на стандарта по сигурността на доставките, известен като N-1.

Повечето от тях ще са в състояние да отговорят на новите стандарти, след като ЕС отпусна 4 млрд. евро по енергийни проекти, които трябва да бъдат завършени в следващите няколко години.

Пиебалгс заяви, че най-големи инвестиции ще са нужни в Литва и Словения. Сред най-добре подготвените страни са Дания, Гърция и Германия.

Ройтрес припомня, че ЕС се стреми да ограничи зависимостта си от руски енергийни ресурси. В понеделник бе подписано споразумението за изграждане на гезопровода "Набуко", който ще доставя газ от Каспийския басейн и Близкия изток за Европа.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес