ЕС затяга условията за следващи разширявания

Лидерите на 25-те страни членки на ЕС ще затегнат условията за следващо разширяване на съюза. В четвъртък те се събират на двудневна среща в Брюксел, на която ще поздравят официално България и Румъния, които се присъединяват на 1 януари 2007 г.

Забавянето на следващото разширяване се аргументира с необходимостта от институционални реформи в ЕС.

Ще бъде обсъдено и предложението на Европейската комисия (ЕК) за премахване на националното вето по въпроси от областта на правосъдието и вътрешните работи.

Великобритания, Германия и Холандия се очаква да се противопоставят на предложението, чиято цел е да подпомогне борбата с тероризма.

Заради критиките, че България и Румъния влизат не напълно подготвени в ЕС, при следващите разширявания съюзът възнамерява да следи по-изкъсо как страните кандидатки се справят със съдебната реформа и борбата с корупцията.

Европейският съвет трябва да се произнесе и по решението на външните министри от понеделник за частично замразяване на преговорите с Турция. То се наложи заради отказа на Турция да отвори свои летища и пристанища за Кипър, която е член на ЕС. Темата за Турция обаче няма да доминира срещата на върха, която ще се фокусира върху по-общия проблем с приемането на нови членки.

Финландският министър-председател Мати Ванханен ще председателства заседанието, като задачата му е да намери някакъв консенсус по отношение на разширяването, предаде Ройтерс.

В проектозаключенията се казва, че досегашното разширяване на ЕС е донесло успех и се потвърждават ангажиментите на съюза към страните, с които вече са започнали преговори.

Освен сегашните страни кандидатки – Турция, Хърватия и Македония – обещанието включва страните от Западните Балкани като потенциални кандидатки за членство. В текста се посочва още, че ЕС подкрепя Сърбия и нейния “европейски курс”.

Поради силната съпротива на общественото мнение в голяма част от ЕС  по отношение на бъдещото разширяване, страни като Франция и Холандия ще настояват за по- твърди формулировки и за уточнението, че и страните кандидатки, и ЕС трябва да се справят с редица проблеми, преди да бъдат приети нови членки.

В същото време финландското председателство и страни като Италия и Великобритания не желаят т. нар. “интеграционен капацитет” на ЕС да се превръща в сериозна пречка за нови кандидати.

ЕК заяви, че борбата срещу престъпността и тероризма изисква по-тясно сътрудничество между страните членки. Това, смята ЕК, може да бъде постигнато най-добре, ако правителствата се откажат от правото си на вето по тези въпроси.

Това е залегнало и в проекта за конституция на ЕС, който миналата година бе отхвърлен от референдуми във Франция и Холандия.

Затова Финландия, която в момента е ротационен председател на ЕС, ще поиска от 25-те ръководители на страните членки са подпишат изявление, в което се посочва, че залегналите в евроконституцията идеи са най-добрият начин за решаване на проблема.

Ако това не стане, няма да се осъществи и замисълът за прокарване на клаузи от неприетата конституция през задния вход.

Германският канцлер Ангела Меркел, чиято страна поема председателството на ЕС от януари, ще очертае плана си за съживяване на проекта за конституция на ЕС догодина.