Етническият модел на България е изчерпан

Г-н Кисьов, може ли да се доразвие институцията на вицепрезидента, за да не са толкова ограничени правомощията ѝ и поставяте ли си такава цел?

Отделна институция на вицепрезидента не съществува. Той е част от президентската институция, чиито правомощия са регламентирани в Конституцията на България. Президентът от своя страна с указ възлага на вицепрезидента да изпълнява част от тези правомощия. Това, което мога да гарантирам, е, че ще изпълнявам с чувство на отговорност възложените ми задачи.

От всяка една личност зависи до каква степен ще уплътни образа на институцията, която представлява, а с това се разширяват и възможностите, които има тя да въздейства на обществено-политическите процеси в страната.

Вие сте бивш военен и се очаква да бъде използвана вашата експертиза от върховния главнокомандващ - президента. Как оценявате реформата на армията и планираните съкращения в нея?

Реформата на армията и планираните съкращения в нея са мотивирани и узаконени в приетите национални стратегически документи в тази сфера. За съжаление, до изпълнение се свеждат процесите, свързани само със съкращаване на личен състав, но не и процесите, които водят до придобиване на способности. Получава се така, че се намалява количеството, а качеството не се повишава.

Безспорно, ако се наложи, например, провеждането на национална отбранителна операция, тя ще е в коалиционен, съюзен формат, но пък за това е необходимо 80% от офицерите, 40-50% от сержантите и поне 25-30% от войниците да владеят един от работните езици на НАТО - английски или френски. Имаме ли тази способност? В същото време колко военнослужещи от Въоръжените сили, придобили тази способност и с практически опит в мисии и в международни структури, бяха освободени по една или друга причина?

Има много въпроси, чиито отговори все още са негативни. Вярвам, че през следващите 2-3 години натрупаният потенциал ще бъде насочен в положителна посока.

Как виждате функцията на президента като върховен главнокомандващ?

Като изключим законово определените рамки, го виждам като човек, много повече заинтересован от съдбата на хората в армията. Той трябва да има ясна концепция, включително за ресоциализацията на кадровите военни и използване на експертизата им в гражданския сектор. Това е един ресурс, от който слабо се възползват както публичната администрация, така и частният бизнес в страната. Имаше различни програми в тази област, но няма национална концепция.

Как оценявате социалната политика в армията? Трябва ли тя да е специална?

Смятам, че в това отношение държавата направи крачка назад. От години не са увеличавани заплатите. Годишните отпуски на военнослужещите бяха намалени с десет дни, а за санаториално лечение - с пет дни. С 15% бяха намалени заплатите на военнослужещите в разпореждане, което се отрази негативно както върху получаваното обезщетение, така и върху формирането на тяхната пенсия.

Съкратени бяха военнослужещи, без да са придобили право на пенсия. Използват се конюнктурни лостове и похвати, целящи да държат хората в напрежение и притискащи ги сами да си подават рапорти за напускане. Някои забравиха, че военната професия е професия романтика, професия съдба. Тя е като женитбата и венчавката, обвързваш се за цял живот и раздялата не може да се преживее безпроблемно. Затова голям грях носи този, който те разделя от съдбата ти.

В същото време какво се прави в други държави, например, в Италия? По време на разпореждането военнослужещият се повишава в по-горно звание, получава за това време по-висока заплата и това се отразява благоприятно при формиране на неговата пенсия. Нима българският военен е по-лош от италианския си колега? Не мисля.

Обсъдихме тези въпроси в Единната народна партия и смятаме за справедливо при необходимост от следващи съкращения решението да се взема от Народното събрание. Да се изплащат обезщетения, както отдавна е предвидено в ЗОВС, но не е прилагано. Нищо няма да струва на държавата при освобождаване от военна служба военнослужещият да се повишава в резерва или запаса в следващо звание. Това е само една морална награда.

В тази връзка ЕНП изпрати отворено писмо до военно-патриотичните съюзи и организации на служилите в структурите за националната сигурност. Ако бъдем подкрепени, ще изпратим предложенията до президента, министър-председателя и министъра на отбраната, в чиито правомощия е тяхното реализиране. Мисля, че това реално може да се случи до края на настоящата предизборна кампания.

Ако станете вицепрезидент, как смятате да комуникирате с военния министър предвид обтегнатите отношения между МО и президентската институция в последните месеци? Какви съвети бихте дали на президента за преодоляването им?

Държавните институции са призвани да служат на българската държава и на българските граждани. Обтягането на отношенията означава, че нещо в нормативните документи трябва да се поправи или донапише. Винаги липсата на регламент води до противоречия, но националната сигурност не е подходяща територия за политически разногласия и мерене на авторитети. В демократичната държава трябва да има закони и те да се изпълняват от всички, а възникналите противоречия да се решават държавнически.

Трябва ли българската армия да участва в повече мисии зад граница и да поема повече отговорности в тях?

България е член на Европейския съюз и НАТО. Това ни дава гаранции, но изисква и отговорности, особено ако искаме да сме уважавани партньори. Ето защо българската армия трябва да участва в толкова мисии и да поема толкова отговорности, колкото изискват от нас нашите съюзници , съобразено с оперативните и способности.

Никой няма да поиска от нас невъзможното, но това не означава ,че не трябва да развиваме армията си. Нека не забравяме, че просъществуването на българската държава през вековете до голяма степен се дължи на нейната войска.

Ако Мария Капон бъде избрана за президент, тя ще е първата жена на този пост в България. Как според вас тя ще бъде приета от военните?

Сигурен съм, че ще бъде приета съвсем добронамерено и с необходимото уважение, както и всеки досега избиран президент. Може би не знаете, но 14% от българските военни са жени и във въоръжените ни сили няма разделение по полов признак. Всеки изпълнява поставените му задачи и докладва за изпълнението.

Освен това, в други страни жените се доказаха като лидери на своите държави. Може би е дошъл и нашият ред.

Били сте в Босна и Херцеговина начело на българския военен контингент през 2004-2005 г. Как оценявате създалото се етническо напрежение у нас в последните дни?

Етническо напрежение и противопоставяне не трябва да се допуска, защото те могат много лесно да запалят етнически пожар, който ще гори много дълго време и в него ще изгорим всички. Иска ми се да вярвам, че напрежението е не толкова на етническа основа, колкото е резултат на една естествена реакция срещу беззаконието, несправедливостта, самозабравянето, незаконното забогатяване, двойните стандарти, липсата на лична сигурност.

Единственият политически модел, който дава модерен прочит на етническата карта в България, е този, който предлага ЕНП, а именно на интегриране на етносите на база ценности и политически виждания на хората.

Смятам, че това е истинският път към стабилност в държавата.

Обратният вариант на разделение, озлобление, на противопоставяне на етнически общности е една вечна опасност за България.

Ние предлагаме сближаване на ценностна основа. Смятам, че досегашният модел на запазване на етническия мир, който даде резултат в началото на прехода, отдавна е изчерпан. Той капсулова определен етнос в политически структури, което води до разделение и противопоставяне.

Обединяването на гражданите под националното знаме, националния герб и идеала за служба на българската държава е моделът, по който са изградени и въоръжените сили.

Каква оценка давате на двата президентски мандата на Георги Първанов?

Знам, че в рамките на предизборната надпревара по-лесно се тиражират критиките, но смятам, че всички български президенти се стремиха да служат на държавата с чувство за отговорност. Въпреки противоречията през годините, страната се предвижи в правилна посока и изпълни стратегическите си цели.
Все пак аз си представям българския президент като една още по-активна и действена личност, обърната с лице към хората, затова застанах до г-жа Мария Капон. Хората имат нужда от честен и силен глас, който да говори от тяхно име.