ЕЦБ остави без промяна основните си лихви

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши в четвъртък да остави без промяна трите си основни лихвени процента, предаде БТА.

Това се случва за втори пореден път и е в съответствие с очакванията на редица анализатори. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране се запазва на ниво от 4.5%. Това е лихвата, която банките плащат за финансовите ресурси, които са заели от ЕЦБ за срок от една седмица.

Лихвата по пределното кредитно улеснение, определена от централната банка на еврозоната, остава на равнище от 4.75%, а лихвеният процент по депозитното улеснение се запазва на ниво от 4%.

Инфлацията в еврозоната отслабна значително, но в условията на нарастващи опасения за състоянието на икономиките на страните от валутния съюз, които изпитват трудности поради скъпото кредитиране.

В сряда и ФЕД остави без промяна основните лихви за трети пореден път. Американските централни банкери отправиха сигнал към пазарите, че е възможно през 2024 г. да понижат три пъти лихвите. На този фон редица икономисти очакваха подобен сигнал и от Европейската централна банка, за предстоящи лихвени понижения през идната година, посочва ДПА.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обаче наскоро предупреди, че все още е твърде рано да бъде обявена победа над високата инфлация в еврозоната.

Експертите на Евросистемата, която се състои от Европейската централна банка и от централните банки на страните от ЕС, при които еврото е национална валута, са представили своите четиригодишни прогнози за повишаването на потребителските цени, публикувани на сайта на ЕЦБ.

Те очакват основната инфлация, която не включва силно променливите цени на енергийните продукти и на храните, да бъде на средно равнище от 5% през 2023 г., да спадне до 2.7% през 2024 г., на 2.3% през 2025 г. и на 2.1% през 2026 г.

Затегнатите условия за финансиране потискат търсенето, а това допринася за понижаване на инфлацията. Експертите на Евросистемата предвиждат икономическият растеж да остане слаб в краткосрочен план. Впоследствие се очаква икономиката да отбележи подем, обусловен от нарастване на реалните доходи, когато до потребителите достигне ползата от спада на инфлацията и повишаването на заплатите, както и от по-силно външно търсене.

Ето защо експертите на Евросистемата очакват растежът на икономиката на еврозоната да се ускори от 0.6% през 2023 г., до 0.8% през 2024 г. и 1.5% през 2025 и 2026 г.

Въпреки че инфлацията спадна през последните месеци, има вероятност временно тя отново да се повиши в близко бъдеще, заяви на брифинга след заседанието на ЕЦБ президентът Кристин Лагард. По думите ѝ не трябва да се гледа със самодоволство на отслабването на инфлацията в еврозоната напоследък. Лагард сигнализира, че инвеститорите твърде рано залагат на предстоящи намаления на лихвените проценти.

"Не трябва да сваляме гарда си", отбеляза тя.

Макар основният ценови натиск да отслабва, според Лагард инфлацията, до голяма степен движена от разходите за заплати в страните, използващи еврото, "не помръдва". "Трябва да разберем по-добре какво се случва там", каза тя, имайки предвид динамиката на възнагражденията.

Бъдещите рискове за евентуално увеличаване на инфлацията в Европа са свързани с евентуално геополитическо напрежение, което може да повиши цените на енергията догодина, и с по-екстремни метеорологични условия, предупреди Лагард.