Еверест - 40 години от неповторения от никого български подвиг

"Ице, ти си голям българин. Не заспивай!". Това са последните думи, които Георги Имов казва на Христо Проданов - първият българин покорил най-високия връх на планетата Еверест (8848 м). Датата е 20 април 1984 година.

Точно преди 40 години цяла България следеше изкачването на върха от българските алпинисти. Темата се коментираше навсякъде - вкъщи, в трамвая, на улицата, в училища и заводи. Децата ставаха рано-рано сами, за да разберат спасен ли е Проданов. Стотици след това се записаха да тренират алипинизъм, включително и аз.

Покоряването на Еверест по изключително трудния маршрут на Западния гребен, при това с траверс по южния склон, не беше правено от никого до този момент. 40 години по-късно, въпреки напредъка на технологиите, този подвиг не е повторен.

За това едва ли е случайно, че първата българска експедиция за покоряването на планинския първенец в света е определена за спортното събитие на ХХ век на България в допитване на БНТ. Изпреварва незабравимото американско лято от 1994 г., когато националният отбор по футбол на България стана четвърти на световното първенство, и феноменалния скок на Стефка Костадинова от 209 см на световното първенство в Рим на 30 август 1987 г. - рекорд, ненадминат и до днес.

По повод юбилея Българският туристически съюз (БТС) и Българската федерация по катерене и алпинизъм организират серия от събития през следващите дни.

В събота (20 април) ще бъде направен преход до втора тераса на Мальовица. Това е мястото, където има паметни плочи на всички загинали алпинисти. По-късно в прочутата школа по алпинизъм "Мальовица" ще има честване, ще бъде показан филмът за Еверест и ще бъдат разказани интересни факти за експедицията. На събитието е поканен и служебният премиер Димитър Главчев, който се оказа известен планинар по думите на председателя на БТС Венцислав Венев.

Кулминацията на тържествата е на 24 април (сряда) от 19 часа във Военния клуб в София под патронажа на президента Румен Радев.

Днес - 17 април, участници в експедицията "Еверест 84" дадоха пресконференция в БТА. Денят също не е избран случайно. На този ден, но през 1988 г., загива друг от героите на Еверест - Людмил Янков. Той не изкачва най-високия връх, но остава завинаги в сърцата на българите със саможертвата и героизма, които проявява в опит да спаси приятеля си Христо. На едни дъх преди 40 години, Людмата, както го наричат приятелите му, се изкачва от 7170 м до 8500 м, за да помогне на Проданов. Не успява, губи и четири фаланги от пръстите на ръцете си.

Как е взето решението? Защо по Западния гребен?

Решението за експедицията за покоряването на Еверест се взима през октомври 1982 г., за което има издаден Указ на Държавния съвет на Народна република България (нещо като колективно президентство с председател тогава Тодор Живков).

Поводът е 40 години от социалистическата революция (9 септември 1944 г.), както учеха по това време другарките в училище, а днес - от дистанцията на времето, вече се нарича с истинското му име - държавен преврат дело на съветските другари.

Другият повод е 80 години революционни профсъюзи в България. По това време начело на профсъюзите е Петър Дюлгеров, който е определен за ръководител на организационния комитет, разказа днес Петко Тотев, един от най-младите участници в експедицията "Еверест 84".

Преди 40 години изкачването на първенеца на планетата не е било масово, както е днес. Утъпканият, лесен южен маршрут, през 1984 г. е бил ангажиран за експедиция на индийската армия. А по това време Непал разрешава само по една експедиция годишно. Така единственият възможен вариант остава този през Западния гребен - изключително опасен, може би най-трудният маршрут, разказа Николай Петков, един от покорителите на Еверест. Причината - изложен е целогодишно на ветрове, а най-трудните пасажи са на висока надморска височина - над 8000 м.

Но другарите, които договарят условията, най-вероятно не са разбирали нищо от алпинизъм. Целта е била да се изпълни повелята на партията и да се осигури маршрут.

"Така по принуда се наложи да катерим по най-опасния маршрут", каза Петко Тотев. Но затова пък останаха завинаги в историята.

Подготовката и подборът

"През 1983 - 1984 година имахме много жестока подготовка. От стотина души накрая останахме около тридесетина", разказа днес Методи Савов - друг от покорителите на Еверест, който губи част от пръстите на краката си.

Първо са лагери по българските планини, следва зимен в Кавказ през 1983 г., последван от летен в Памир. Тренировки и изследвания в Космическия институт в Москва под ръководството на генерал Олег Газенко - съветски и руски физиолог академик.

"Притесненията ми бяха дали ще ме вземат, защото не дочувах с дясното си ухо. И до ден днешен то не работи и затова не станах певец", шегува се Методи Савов.

"За два състава имаше подготвени алпинисти да атакуват Еверест", допълва Петко Тотев. Той изрежда имената на редица известни алпинисти, които не успяват да попаднат в експедицията. Сред тях са Николай Колев, Михаил Кръстев, Георги Димитров и още редица други.

Отбелязва и загиналия алпинист по време на подготовката Йордан Зашев (9 декември 1983 г. на връх Ловница в Рила).

В крайна сметка е одобрен състав от 24 души да замине за Непал. От тях 19 са алпинисти и 5-ма персонал. Ръководител на експедицията е Аврам Аврамов.

Най-много представители има от алпийската група на Кюстендил - трима, с които градът се гордее. Това са Людмил Янков, Стамен Станимиров - Стамбата и Тодор Григоров. Силно е представен и клубът по алпинизъм "Планинец", както и този на "Кремиковци", от който е Христо Проданов, отбеляза Петко Тотев. Твърди, че не е имало връзкарство и ходатайства. Всеки е оценяван според показаното по време на тежките лагери.

"Това беше мащабна експедиция с тежка за изпълнение задача. Днес рядко се правят такива експедиции", каза Николай Петков - друг от покорителите на Еверест.

По думите му багажът е бил 12 тона, имали са 300 носачи и няколко шерпи за височинни носачи.

В осигуряването на екипировката се включват всички български предприятия, които имат отношение към нея по това време. Българският ловно-рибарски съюз осигурява вълчи кожи, които се използват за направата на обувките. Внесена е специална австралийска вълна за топли долни дрехи, които се правят в България, разказва Петко Тотев. И до днес той си пази за спомен един такъв комплект.

Изкачването на Еверест

Първи на върха стъпва Христо Проданов на 20 април 1984 г.

"Това беше едно негово лично решение. Да се качи сам, без кислород, без завършена аклиматизация и при непостоянно време", каза днес Методи Савов.

След гибелта на Ицо идва нареждане от София, неясно от кого, експедицията да бъде преустановена, за да няма повече смъртни случаи. Но ръководителят Аврам Аврамов се противопоставя и отказва да изпълни партийната повеля.

"Имаше една партийна група от десетина души, които взимаха решенията", каза Методи Савов без да посочи имена.

"Партийци трябваше да се качат на Еверест, но в крайна сметка безпартийните го изкачихме", допълни той пред Mediapool.

Методи Савов и Иван Вълчев стъпват на Еверест на 8 май 1984 г. Атаката им на върха закъснява, защото други двама българи от експедицията получават разрешение от Аврам Аврамов също да атакуват върха, докато първоначално е трябвало да им носят бутилките с кислород. В крайна сметка те не се качват, но Савов и Вълчев закъсняват с атаката. Не могат да се върнат по същия маршрут, защото вече е нощ. Правят траверс по южния склон, като нощуват без кислород на 8750 метра.

На следващия ден - 9 май 1984 г., младоците Николай Петков и Кирил Досков екстремно атакуват Еверест и го изкачват успешно. Те носят храна и бутилки с кислород и така спасяват Методи Савов.

"За това имате възможност да ме видите днес. Иначе и аз щях да остана под върха", отбеляза Методи Савов.

"Всичко това стана възможно благодарение на всички участници в експедицията. Ние го направихме, защото стъпихме на техните рамене, а те останаха в миманса", допълни Савов, отдавайки значимото на всичките 18 алпинисти в експедицията.

Четиридесет години по-късно девет от тях вече не са сред нас. Това са Людмил Янков, Аврам Аврамов, д-р Стайко Кулаксъзов, Динко Томов, Стамен Станимиров, Димитър Бърдарев, радистът Стефан Калоянов и операторът Милан Огнянов.

Живи и здрави и до днес са Огнян Балджийски - заместник-ръководител по организационните и финансовите въпроси, покорителите на върха - Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков - той ще дойде за тържествата от Париж, където живее, както и алпинистите - Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Петко Тотев и Дойчин Василев.

Среща с Индира Ганди и посрещането в България

На път за България лично Индира Ганди, тогава премиер на Индия, приема българската експедиция в Делхи, впечатлена от изключителния им успех. Алпинистите не крият възхищението си от тази изненадваща среща с една забележителна жена, която няколко месеца по-късно ще бъде убита на 31 октомври 1984 г. от собствената си охрана.

За съжаление кадри от тази паметна среща няма, защото операторът Милан Огнянов така си "глътнал граматиката" и от бързане да не закъснее, забравил да вземе камерата, казаха участници от експедицията.

Изкачването на Еверест по Западния гребен е уникално, защото това е един дълъг и труден маршрут, по който и до ден днешен този траверс на Еверест не е повторен, отбеляза Методи Савов. Това е постижение, което никой друг в световен мащаб не успя да постигне, допълни Николай Петков.

Той определи българската експедиция "Еверест 84" като успешна. Едно изкачване се смята за успешно, когато хората от експедицията си стиснат ръцете в базовия лагер, а ние направихме това на 11 май 1984 г., обясни Петков.

Разликата между сегашните експедиции и тези от преди 40 години е, че сега всичко е комерсиализирано. "Вадиш един чувал с пари, шерпите вървят отпред и носят торбите и кислорода. Докато ние вървяхме нагоре, а шерпите бяха след нас", каза Методи Савов. "Често оставахме сами в по-високите лагери, шерпите ни изоставяха", допълни Петко Тотев.

По думите му експедицията "Еверест 84" е трамплинът към стойностните изкачвания на българските алпинисти, като стената на Анапурна (друг осемхилядник в Хималаите), например.

Николай Петков пък става първият и единствен алпинист в света обходил и трите ръба на Еверест - Западен, Югоизточен и Североизточен.

В България алпинистите са посрещнати като герои от народа. Наградени са с ордени и медали, шестима получават лади, а останалите различни парични премии, като най-високата е 3500 лв. След промените през 1989 г. званията на заслужили майстори на спорта са премахнати, отнети са и държавните им отличия.

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.

Това стихотворение Людмил Янков пише в памет на приятеля си Христо Проданов, който остана завинаги под Еверест.