Еврокомисията хвърли ръкавица на всички

Парите ще бъдат неизменно най-спорният въпрос в дебатите около разширяването на Европейския съюз. Докато този най-тежък проблем остава нерешен, членството на новите демокрации от Централна и Източна Европа плюс Кипър и Малта, изглежда твърде далече. С позицията за бюджета и земеделието, която зае вчера, Европейската комисия хвърли ръкавицата.

Комисията преследва три цели.

Първо тя трябва да прокара тънката линия между балансирането на бюджета и предоставянето на новите страни членки на всички предимства от присъединяването им към ЕС. Никой не възнамерява да преразглежда бюджета за 2000-2006, който беше постигнат след преговори с взаимни отстъпки през 1999 г. Затова беше неизбежно предложението на Комисията да се окаже под очакванията на много по-бедните нови членове. Основното предложение на Комисията беше преките субсидии за селските стопани от новите страни членки да растат постепенно, докато достигнат пълния си размер 10 години след приемането им.

Второ, от огромно значение е да се остави отворена вратата за радикална реформа на общата земеделска политика.

ЕК не само не може да си позволи да предостави на всички фермери от новите страни членки пълния размер на субсидиите още от първия ден, но и това би циментирало един на много места неефективен сектор. Повечето нови членове все пак ще се нуждаят от известна помощ за преструктуриране на селското си стопанство.

Някои от настоящите членове на ЕС са недоволни, че Комисията предреши естеството на общата земеделска политика, като обеща директни субсидии за фермерите в новите страни членски до 2013 г., когато приключва преходният период.

Трето, промяната на общата земеделска политика е от решаващо значение и колкото по-скоро стане, толкова по-добре. Това обаче не трябва да бъде използувано като претекст за забавяне на разширяването. Комисията не трябва да отстъпва пред натиска на Франция и Германия да бави предложенията за реформа, докато в двете страни не приключат изборите.

Някои от страните членки искат да видят как ще изглежда в бъдеще европейското селско стопанство, преди да се съгласят с разширяването. През следващите няколко години обаче едва ли ще стане ясно как точно ще изглежда бъдещото европейско селско стопанство. Едни съкращения в субсидиите ще се отразят върху световните търговски преговори. А заключително споразумение е малко вероятно, докато не бъде одобрен изцяло бюджетът, което трябва да стане през 2005-2006 г. Ако реформата в европейската земеделска политика се превърне в условие за разширяването, то никога няма да стане.

Би било погрешно в ЕС да има членове втора категория. Всеки преходен период трябва да продължава колкото се може по-кратко. Десет години са прекалено много. Целта трябва да бъде обща земеделска политика след 5 години за всички, които приемат либералния международен режим.

По БТА