Евролидерите постигнаха компромисна сделка за климата

Европейските лидери постигнаха сделка по споразумението до 2030 година държавите от ЕС да намалят парниковите си газове с 40 процента спрямо нивата им 1990 г., да увелича енергийната си ефективност с 27 на сто и също толкова да е делът на енергията от възобновяеми източници в потреблението на страните. Решено е още ЕС да отдели специално внимание на енергийната си политика спрямо стратегическите партньори и големите енергийни доставчици. Акцент е поставен и върху по-нататъшното намаляване на енергийната зависимост на Европа и засилване сигурността на доставките на ток и газ.

Споразумението бе постигнато след горещи дискусии на среща на върха в Брюксел, продължили до малките часове на нощта срещу петък, на които част от членовете на ЕС водиха тежки спорове за защита на своите интереси, предаде ББС. В крайна сметка е постигнат компромис между страните, които са силно зависими от въглищата, и онези, които настояват за голямо свиване на въглеродните емисии.

Природозащитниците приветстваха решенията, но заявиха, че те не са достатъчни за борбата с климатичните промени.

Президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой заяви след срещата, че някои от бедните страни в ЕС ще получат помощ, включително чрез специални фондове, за постигане на договорените цели.

Еврокомисарят по климатичните въпроси Кони Хедегард каза, че е много горда, че лидерите са успели да обединят усилията си пред нарастващите климатични предизвикателство.

Германският канцлер Ангела Меркел обяви, че "ние направихме решителна стъпка напред".

Според договорката, в секторите, обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии, намалението ще бъде 43 на сто спрямо 2005 година, а извън схемата - 30 на сто.

Предвиденото в сега действащия пакет "Енергетика-Климат 2020 г." безплатно предоставяне на парникови квоти ще продължи и след 2020 година, за да се предотврати опасността от изнасяне на големи индустрии от Европа към други икономики и в същото време тези предприятия да не губят своята конкурентоспособност в международен план.

Държавите от ЕС, чийто БВП на глава от населението е под 60 на сто от средния за ЕС, могат да продължат да дават безплатни квоти на енергийния сектор до 2030 г. Два процента от квотите обаче трябва да се заделят за подобряване на енергийната ефективност и
модернизиране на енергийните системи на тези държави, така че те да предоставят на своите граждани по-чиста и сигурна енергия на достъпни цени.

Критериите за безплатно предоставяне на квоти ще бъдат преразглеждани периодично според технологичния напредък в съответните промишлени отрасли. Ще бъдат взети предвид както преките, така и непреките разходи, свързани с въглеродните емисии, в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, така че да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция.

Ще бъдат напълно запазени стимулите, които се предоставят на индустрията за въвеждане на иновации, а административната сложност няма да бъде увеличавана. Ще бъде отчетено съображението за осигуряване на достъпни цени на енергията и за избягване на неочаквани печалби.

Европейските лидери са се обединили около целта за пълна свързаност на енергийните пазари на страните членки в единен европейски пазар и това трябва да стане в неотложен порядък.

Потвърдени са намеренията за осъществяване на ключовите газови проекти от общ интерес като коридора "Север-юг", Южният газов коридор и насърчаването на нов газов център в Южна Европа.

Предвижда се ЕК да помогне с технически консултации и многостранни специални работни групи за ускоряване на реализацията на конкретни връзки между газовите системи на държави от ЕС.

Допълнително ще се разработи политика за защитата на критичната енергийна инфраструктура, включително срещу кибернетични нападения. В заключенията на споразумението, очевидно като намек в контекста на руския проект за строежа на газопровода "Южен поток", който в момента е блокиран заради несъответствие в европейското законодателство, Брюксел призовава страните от ЕС да използват механизма за обмен на информация при сключването на енергийни споразумения, както и за допитване до ЕК за предварителна оценка на съвместимостта на междуправителствените споразумения със законодателството на ЕС и неговите приоритети в областта на енергийната сигурност, когато споразуменията са с външни за ЕС държави.