Европа - един невероятен успех

В своето "Обръщение към световната академична младеж" на 19 септември 1946 г. , само 16 месеца след края на Втората световна война и капитулацията на Германия Уинстън Чърчил очерта една визия за бъдещето на Европа. Той призова да се гледа напред и на основата на общото европейско културно наследство и християнските ценности да се създадат един вид "Съединени европейски щати", в които да царят свобода, сигурност и мир. За да се тръгне в тази посока беше необходимо за това да се разберат първо Франция и Германия.

В този смисъл правителствата на Франция и Германия направиха първата смела стъпка.

На 9 май 1950 г. френският външен министър Шуман обяви наречения по-късно с неговото име план, който предвиждаше производството на въглища и стомана във Франция и Германия да се постави под обща институция за контрол, отворена за присъединяване и на други европейски държави. Федералният канцлер Аденауер веднага се съгласи с плана. От предложения на 9 май 1950 г. план Шуман се разви след това Европейското обединение за въглищата и стоманата, което пък стана ядрото на учредената през 1957 г. Европейска икономическа общност.

Пет години след края на Втората световна война датата 9 май маркира решаващ пробив по пътя към германско-френското разбирателство и обединението на Европа. За това днес тя се отбелязва като Денят на Европа в Европейския съюз.

От началото на тази година около 300 милиона души в 12 европейски страни за първи път историята се разплащат с обща валута - евро. Европа по този начин става за тях част от всекидневието, а еврото - важен идентификационен белег. Извървеният дотам път беше сложен и нелек и на моменти имаше дори опасност да влезе в задънена улица. Европейската интеграция наистина далеч още не е завършена, но еврото направи постигнатото досега необратимо. Погледне ли се развитието на Европа през последните десетилетия, се вижда, че това е история на големия успех. И той потвърждава, че в историята действителните реалисти се оказват често мечтателите. Мечтатели като Робер Шуман и Конрад Аденауер дръзнаха навремето "стъпка в неизвестното", за да се постигне една голяма цел.

Днес пред нас отново стоят огромни задачи. Една голяма група държави са готови да станат членове на Европейския съюз. Европейският съюз ще се разраства, но същевременно ще трябва да се организира по нов начин и да преосмисля своите процедури и институции. Предстои да се изработи и приеме конституционен договор - начинание, което никак не е лесно. Но това не бива да ни обезкуражава. Не бива да оставяме нищо да ни отклони от избрания път, не бива да изпускаме от очи целта - продължаване на интеграцията на Европа. Няма алтернатива на тази политика.

Когато станах федерален канцлер преди близо 20 години, настроението към Европейската общност, както тогава се наричаше съюзът, беше много по-лошо отколкото днес. Първата среща на ЕО, в която участвах като канцлер, беше през 1982 г. в Копенхаген. Разискваха се разширяването на вътрешния пазар и разширяването на общността на юг. Настроението беше катастрофално. Тези, които като мене и неколцина мои приятели отстояваха, че целта трябва да бъде обединението на Европа, бяхме смятани за безумни или откъснати от реалността идеалисти. Въпреки това ръководеното от мен федерално правителство още в средата на 80-те години си постави за цел в тесни консултации, преди всичко с с Франция, вътрешният европейски пазар да бъде създаден до края на 1992 година. Заедно с Франсоа Митеран още на европейската среща на върха през 1988 г. в Хановер пледирах за създаването на Европейски икономически и валутен съюз. Докато се стигне обаче до договора от Маастрихт, който определи план-графика за икономическия и валутния съюз, беше извървян дълъг и труден път. Борбата продължи буквално до влизането в сила на договора на 1 ноември 1993 година.

Мнозина, които се мислеха за много умни, твърдяха, че общата европейска валута никога няма да стане реалност. Но тя е от четири месеца в ръцете ни, а децата я приемат като нещо естествено. Те могат да пазаруват с нея в Берлин, Париж, Хелзинки или Рим, а след време така ще бъде и във Варшава, Прага и Будапеща. Еврото е успех още отсега. След долара и йената то ще стане главна световна валута. С разширяването на ЕС тежестта му ще се засили - близо половин милиард хора ще се разплащат тогава с новата валута.

Успехът на еврото няма да спрат дори малодушни политици като Герхард Шрьодер, който до 1998 г. наричаше нашата нова валута "болнаво недоносче". Въпреки това дълбоко срамно е, че точно това германско правителство изложи на риск Пакта за стабилност и упражнявайки масивен натиск върху Брюксел не позволи Германия да получи заслуженото предупреждение заради сбърканата икономическа и финансова политика на червено-зелените. Заедно с Тео Вайгел аз съм се борил за този Пакт, за да бъде еврото стабилно точно толкова, колкото германската марка. Пактът за стабилност не бива лекомислено да се поставя на карта заради изборно-тактически съображения.

Също толкова срамно е, че след три и половина години червено-зелено управление Германия е икономически на опашката на Европа. През 2001 г. икономическият растеж на нашата страна е само 0,6 на сто. Ние може би не трябва да се сравняваме с растежа от 6,4 на сто на Ирландия, която тръгва от много по-ниско равнище. Но дори растежът в една Великобритания е четири пъти по-висок от този в Германия. А по брой на безработните през 2001 г. ние за първи път сме над средното равнище за ЕС. И това няма толкова общо с неблагоприятната конюнктура в световен мащаб, колкото с погрешната политика на канцлера Шрьодер. Европа обаче се нуждае от жизнена германска икономика в своето сърце.

Важно, и особено в германски интерес е Европейският съюз да се разшири бързо. Не се ли разшири ЕС ще остане труп. Държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа са неделима част от Европа. Те носят отпечатъка на западно-християнската цивилизация точно толкова колкото други европейски страни. Който се разходи из старата част на Прага или Краков, веднага чувства това. В много градове в Централна и Източна Европа освен това веднага се хвърля на очи тясната историческа връзка с Германия. Вярно е също така обаче, че в общата ни история е имало и болезнени глави и чудовищни неправди, които са били вършени в името на Германия. Но имало е и има и добри глави, преди всичко в тясната преплетеност на културите. Като последица от Втората световна война страните от някогашния източен блок останаха прекомерно дълго време изолирани от развитието в свободната част на Европа. Те имат правото да бъдат приобщени възможно най-скоро към това развитие.

Разширяването ще направи Европа по-голяма и по-многолика, но не бива да я направи по-тромава. Европа трябва да бъде дееспособна. Затова по-важно от когато и да било преди е да се разшири прилагането на принципа на мнозинството при вземането на решенията в Европейския съвет. Колкото и необходима да е интеграцията, самобитността на културите в Европа не бива да изчезне. Та нали културното многообразие е най-голямото богатство на нашия континент. То е, което прави Европа толкова достойно и привлекателно място за живеене. В този смисъл ние сме за Европа на отечествата, както я наричаше Де Гол.

Денят на Европа, който честваме в Европейския съюз, е добър повод да се откъснем за момент от европейската политическа делничност, да оставим настрана квотите за млякото и рибата и да си спомним за главното. Интеграцията на Европа превърна широки части от нашия измъчван столетия от непрекъснати ужасни войни континент в крепост на човешките права, мира и демокрацията. "Никога вече война!"Това беше след горчивия опит на историята общият лозунг на бащите-основатели, лозунг, от който се ръководех и аз и при сетнешния градеж на общия дом Европа. Струва си да продължим да работим за реализирането на тази мечта.

По БТА