Европа е разтревожена за българското образование

Лошото състояние на средното образование в България и особено сред учениците от ромски произход е констатирала Организацията за икономическо сътрудничество в Европа, която изготви 10 доклада за образованието в региона, съобщи радио Дойче веле.

Мисията на европейските експерти е била впечатлена от равнодушието, с което инспекторатът на българското образователно министерство отчел пред нея, че проблемът с отпадащите от образованието ученици не е остър, тъй като отпадат главно ромски деца. В доклада се изразява загриженост, че сегашните обикновени гимназии са се превърнали в своеобразни отпадни училища.

Родителите, които се принуждават да записват децата си в тях поради липса на средства за елитните училища, не вярват, че в гимназиите учителите и учебните планове са способни да подготвят учениците за университетите.

Мисията на Организацията за икономическо сътрудничество отбелязва като много тревожен факт за България изключително високия дял на отпадащите ученици от началните и средни училища - от 20 процента при българчетата, до 60 процента при малките роми. Заедно с това експертите посочват необичайно нисък за световната практика 5-процентов дял на отпадащи студенти от висшите учебни заведения, което подсказва проблеми в подбора на критериите за получаване на университетско образование.

За България е характерно и свръхзастаряване на работещите професори, като 70 процента от тях са на възраст над 60 години. Този факт, заедно с твърде осезаемото изтичане на мозъци от научните институти и от страната, поставя под съмнение жизнеността на българската наука. Удивление е предизвикал и фактът, че българското образователно министерство не се интересува от подготовката и преквалификацията на учителите. Методите на преподаване остават традиционни и не насърчават учениците за активно участие в учебния процес - констатират наблюдателите.

Като положителни страни на българското образование са посочени реформите за въвеждане на матури и модерни методи за оценяване и стандартизиране на знанията в съответствие със световните стандарти. Положителни факти са двукратното нарастване на броя на студентите спрямо 1990 година и добрите резултати, които показват български ученици на международни олимпиади по отделните учебни предмети.

Резултатите от докладите за състоянието на образователните системи в страните, получателки на помощта от Пакта за стабилност, вече са предмет на обсъждания с ресорните министерства в балканските държави. Целта е да се определят приоритетите и размерите на помощта за региона. Досега за 27 проекта в областта на образованието и младежта страните-донори от пакта са заделили 2 милиона и 300 хиляди евро. За довършването им обаче са необходими нови 6 милиона и 200 хиляди евро.

Подобряването на учебните планове и програми, замяната на шовинистичните тълкувания с научни тези в учебниците по история и създаването на младежки асоциации между балканските държави, са основните цели в дейността на работната група по образованието и младежта към Пакта за стабилност в Югоизточна Европа.