Европа гледа към Меркел за възстановяването на ЕС след Брекзита

В критичния момент, когато положението стане трудно, всички в Европа се обръщат към германската канцлерка Ангела Меркел за решение. Но канцлерката често не разкрива до последния момент картите си, а после прави минимално необходимото, за да се продължи нататък.

След шокиращия британски референдум миналия месец за излизане от Европейския съюз всички погледи са вперени в Берлин, който да посочи на оставащите 27 членове как да се избегне опасността.

Както обикновено, Меркел, най-опитният и най-влиятелният лидер на континента, печели време и оставя подчинените си да изразяват различните си мнения, без да се ангажира, преди да излезе в триседмична лятна отпуска тази седмица.

Във Великобритания едва бяха свършили да броят гласовете, а нейният вицеканцлер Зигмар Габриел, лидер на лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП), и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц вече бяха готови с план от 10 точки за "изграждане на нова Европа".

Изразявайки съжаление, че все повече граждани на Европа се съмняват в способността ѝ да им осигури по-добро бъдеще, те призоваха за по-федерална Европа с Европейската комисия като правителство и по-гъвкава икономическа политика, подпомагаща растежа и пренасочваща се от икономиите към инвестициите в един "индустриален Ренесанс".

Финансовият министър Волфганг Шойбле бързо отхвърли тези идеи, отрече нуждата от разходи за стимулиране на икономиката и потвърди, че ще се придържа към целта си за постигане на балансиран бюджет до 2020 г. в момент, когато мнозина в Европа апелират към Берлин за безлихвени заеми и големи инвестиции в инфраструктурата.

Той отказва да приеме, че страни с бюджетен излишък като Германия, която има огромен излишък по текущата сметка, достигащ осем процента от БВП, трябва да помогнат на по-бедните страни с дефицит да се приспособят, като харчат повече за държавни инвестиции и засилят потреблението. Нещо повече, Шойбле заяви, че тези, които призовават за рязко засилване на интеграцията, не са успели да разберат общественото разочарование от ЕС, което подсили британския вот, и подкрепя националистическия евроскептицизъм в други страни в Европа.

Вместо да се дават повече правомощия на Брюксел, ветеранът консерватор, който някога препоръчваше федерализирано "ядро на Европа", заяви, че сега е време националните правителства да поемат повече задачи в свои ръце, ако Комисията не може да се справи с работата.

Шойбле блокира следващите стъпки към споделянето на рискове в еврозоната - създаването на европейска система за застраховане на банкови депозити и финансова защита за единния фонд за подпомагане на банките.

71-годишният финансов министър успя също така да отложи всякакво облекчаване на дълговете на Гърция за след изборите в Германия през септември догодина. Той маневрира, за да отложи оказването на подкрепа за нестабилните италиански банки, заявявайки, че няма интензивна криза.

По-малко уязвими

Дори ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) Клаус Реглинг заяви миналата седмица, че Берлин и неговите партньори трябва да направят повече, за да стане еврозоната по-малко уязвима към шокове.

Преструктурирането на лошите заеми на италианските банки и принуждаването на инвеститорите, включително дребните вложители, да понесат загуби, преди да могат да се използват обществени средства съгласно новите правила на ЕС за възстановяване и спасяване на банките, може да доведе до точно такъв постбрекзитен шок.

Реглинг призова за довършване на Европейския банков съюз чрез постепенното прилагане на схема за застраховка на депозитите след преходен период. Той подкрепя и ограничена бюджетна способност на еврозоната да смекчава икономическите шокове, засягащи само някои страни.

И двете предложения до момента бяха анатема за Шойбле, който предупреди в реч пред школа на германски фискални "ястреби", че подобни стъпки ще доведат до неприемливи трансфери между северната и южната част на валутния съюз.

В Германия поне се водят дебати какво трябва да направи ЕС, за да си върне набраната скорост и да преодолее травмата от загубата на Великобритания, втората най-голяма икономика в блока, макар че това до голяма степен напомня за тренировка преди германските избори догодина.

В много страни от ЕС политиците просто прибягнаха до обвинения към Брюксел, а някои поискаха скалпа на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер като изкупителна жертва.

Наистина, Юнкер допринесе за чувството на объркване, като първо се опита да прокара по бързата процедура търговско споразумение между ЕС и Канада през ЕП, без да остави националните парламенти да се изкажат, а след това даде заден ход под натиска на правителствата. В резултат споразумението с Канада може да се забави с месеци, може би дори неограничено време, а шансовете за приключване и ратифициране на още по-голямото и по-чувствително търговско и инвестиционно партньорство със САЩ изглеждат още по-малки. Липсата на напредък във валутния или банков съюз, патовата ситуация в търговията - всичко това не дава голям простор за възстановяване на доверието на финансовите пазари в Европа.

Външните министри на Франция и Германия, които са социалдемократи, направиха по-скромно общо предложение ЕС да се фокусира върху външната и вътрешната сигурност, управлението на миграционните и бежански потоци и засилването на икономиката и създаването на работни места.

Техният документ от 9 страници, който няма да изисква промяна на основния договор на ЕС (което крие риска от нови провали на референдуми), призовава за сключването на спогодба за европейска сигурност с по-интегрирана външна политика и политика в областта на сигурността и за постоянна командна верига от военни и цивилни за операциите за управление на кризи.

Но когато се стигна до еврото, икономическото сърце на европейския проект, техните предложения за мерки за засилване на инвестициите от страните, които имат излишък и общ фискален капацитет (бюджет) за еврозоната, удариха на камък в германското министерство на финансите.

Меркел като цяло приветства френско-германския документ и като цяло подкрепи фокусирането му върху три основни теми - миграцията, сигурността и растежа и създаването на работни места. Много съмнително е дали тя е готова да се наложи на Шойбле и да поеме политически рискове преди федералните избори догодина.

Но без някаква инициатива, която да даде глътка въздух след нанесения от Брекзита удар, ЕС изглежда твърде уязвим на следващ външен шок, независимо дали нанесен от ислямистки екстремисти, италиански банки или нова миграционна вълна.

По БТА