Европа има нужда от повече демокрация

Институциите на ЕС действат, без да имат конкретен електорален мандат, имат твърде много правомощия и трудно могат да бъдат контролирани от страна на легитимните си избиратели, т.е., парламентите и правителствата на страните-членки. За поправянето на това положение се чуха най-различни предложения. Някои искат да превърнат съюза в една по същество наднационална демокрация, със съответното централно правителство, което да отговаря за действията си пред европейския парламент. Други искат да наложат строги конституционни ограничения върху правомощията на ЕС, препотвърждавайки автономията на представителните национални органи.

Както често се случва, правилното решение е някъде по средата, но съвсем не е лесно да бъде намерено. За да бъде една демокрация работеща, не е достатъчно да има свободни избори, представителни за населението органи и да важи принципа на мнозинството. Необходимо условие е избирателите да се чувстват част от една и съща общност и да споделят общи интереси и ценности. Сред европейските народи това чувство на обща принадлежност и общо гражданство е все още твърде крехко. Ето защо в момента идеята за превръщане на ЕС в напълно демократична система с правителствени институции и процедури по вземане на решенията, подобни на съществуващите в отделните страни, е неприложима. Теорията за запазване на автономията на държавите обаче също има своите ограничения. На теория изглежда лесно да се състави списък от въпроси, които да се делегират на съюза и такива, които да останат в компетенцията на националните правителства. Опитът на федералните държави като Швейцария, САЩ, Канада и Германия учи, че на практика не съществуват ясни и категорични списъци, а най-доброто решение по много въпроси е сътрудничеството на отделните равнища в управлението, а не разделянето на компетенциите.

Как да намерим златната среда? Решението трябва да се търси в съчетанието от различните възможности. Ако за да има демокрация, трябват граждани, които да се чувстват част от една общност, първата стъпка трябва да бъде засилването на правата на европейските граждани. За обикновените хора фактът, че са граждани и на ЕС (освен че са италианци, французи и т.н.) е свързан само с паспорта в пурпурен цвят. Необходимо е преди всичко общественото мнение да бъде информирано за правата, които имат гражданите на ЕС: свободното движение, правото на глас, социалната сигурност и т.н.) Колко европейци знаят, че могат да се лекуват във всяка една болница на територията на съюза за сметка на здравната си осигуровка, платена в собствената им страна? Или че могат да посещават образователни курсове и да участват в публични конкурси във всяка страна-членка? Новата европейска конституция би могла и да прибави някои нови права на базата на договора от Ница. Възможността за организиране на общоевропейски референдуми, на свой ред ще направи възможно формирането на транснационално обществено мнение.

В действителност, най-ефикасното решение не е толкова в списъка от компетенции, а в създаването на нов орган (например конституционен съвет), който да бъде арбитър в случаите на спорове между отделните страни-членки или между отделните институции. В момента ролята на арбитър се изпълнява от Европейския съд, който е пристрастен в повечето случаи. При наличието на безпристрастен арбитър, играта би могла да стане по-коректна за представителните органи на националните правителства и най-вече за нас, избирателите.

По БТА