Европа дълго време разчиташе на строгите мерки за икономии, но все повече преосмисля този подход.
Докато Европа се опитва да преодолее травмата от опустошителната финансова и икономическа криза, политиците разчитаха на един подход за поправяне на щетите - строгите мерки за икономии.
Свийте държавните разходи чрез орязване на пенсиите и социалните програми, гласи тази логика, и пазарите ще повярват на прагматичните лидери. Уверените пазари пък ще доведат до активни сделки. Парите ще потекат и ще настъпят добри времена.
Въпреки че благоденствието все така продължаваше да се изплъзва болезнено на голяма част от Европа, лидерите на континента отново и отново потвърждаваха своята вяра в добродетелите на това сурово лекарство.
Досега. Защото Европа преосмисля достойнствата на строгите мерки за икономии. Някои политици дават плахо сигнали, че е възможно да са готови да разхлабят своята хватка върху държавните средства, за да стимулират икономическия растеж и да подобрят положението на обикновените хора, които страдат от безработицата и намаляването на всеобщото богатство. Като най-ясен знак за промяната тежко задлъжнялата Италия е все по-склонна да предизвика Германия - стража на строгите мерки за икономии - да развърже кесията на Европа.
Това развитие идва след зашеметяващото решение на британците да гласуват на референдума през юни за излизане на страната от Европейския съюз - гневно порицание на икономическия елит от изпитващите затруднения общности - и на фона на набирането на скорост от популистки, антиимигрантски движение на целия континент.
Преди всичко промяната може да е антипод на годините на догматична политика в Европа, замествайки неуспешния опит за генериране на икономически растеж чрез съкращаване на разходите със съсредоточаване върху засилването на инвестициите.
"Строгите мерки за икономии са извън дебатите в известен смисъл", заяви италианският министър на финансите Пиер Карло Падоан в интервю, което даде неотдавна в Рим. "Необходимо е да вкараме в по-голям растеж и повече работни места в Европа."
Най-очевидното място, където тази нова динамика става факт, е Великобритания.
Преди британците да гласуват за Брекзит на референдума на 23 юни, човекът, който отговаряше за бюджета, министърът на финансите Джордж Озбърн, преследваше публично целта да постигне бюджетен излишък до 2020 г. А това изискваше орязване на разходите.
Откакто обаче политическата класа изтълкува резултата от гласуването като искане за изправяне на крака на общините, страдащи от висока безработица и замразяване на заплатите, Озбърн призна, че неговата цел вече не може да бъде постигната.
Неговият наследник на поста Филип Хамънд вдигна залога.
В реч на годишния конгрес на управляващата Консервативна партия на 3 октомври новият британски финансов министър обяви, че правителството ще вземе повече кредити за нови инфраструктурни проекти, както може да се предположи, за да бъдат създадени работни места в строителството и промишлеността.
Бюджетните съкращения отстъпиха място на нови разходи до голяма степен заради опасенията от икономическите последици от потенциално мъчителния развод с Европа. Очаква се инвестициите да се забавят, в отражение на голямата несигурност. Британският износ може да бъде заплашен. Възможно е високоплатените работни места във финансовия сектор да бъдат прехвърлени от Великобритания в други страни в Европа.
Всеки откровен разговор за строгите мерки за икономии обаче трябва да включва една сложна реалност: Има големи разлики между политическата реторика и действителното харчене на пари.
Във Великобритания Озбърн се представяше като смел пазител на държавната хазна, възнамеряващ да съкрати разходите, за да балансира бюджета. В същото време при него имаше бюджетни дефицити, пропорционално по-големи на дефицитите във Франция, където социалистическото правителство, което по презумпция би трябвало да харчи безгрижно, бе на власт.
В САЩ администрацията на президента Барак Обама отговори на Голямата рецесия с пакет за стимулиране на икономиката в размер на 787 милиарда долара - смесица от данъчни съкращения и по-големи държавни разходи. В резултат американската икономика започна да се възстановява по-солидно от европейската. Това създаде впечатление, че от американската страна на Атлантика прилагат мерки за стимулиране на икономиката, а от европейската взимат връх строгите икономии.
Това обобщение обаче е прекалено опростено.
Във Вашингтон споровете около размера и продължителността на много социални програми - помощите за безработица, ваучерите за храна и дотациите за жилища - на практика смалиха техните мащаби. В Европа много по-щедрата социална система ограничи последиците от безработицата.
Всяка промяна в икономическата политика в Европа неизбежно минава през Германия. Най-голямата икономика на континента упражнява извънредно влияние върху лостовете за икономическа политика.
Европейският съюз има правила, които ограничават бюджетните дефицити и държавните дългове. Страните, които преминат съответните граници, са въвличани в преговори за последиците.
За Германия тези правила са непроменими (освен ако самата тя не поиска леко да ги понаруши). Германската позиция по икономическите въпроси, казват анализатори, е доминирана от назидателни оценки и дълбок страх от инфлацията. Дефицитите отразяват слаба воля и подкопават стойността на парите. Просперитетът идва от дисциплината и саможертвата.
Германските избиратели изразяват безпокойство при всяка възможност техните изобилни спестявания да бъдат използвани за спасяване на неразумните длъжници от Средиземноморието. Тази характерна черта се прояви най-силно, когато Германия поиска резки съкращения на държавните разходи като условие за европейските спасителни планове за Гърция. Тя обаче пролича и от германските настоявания за стриктно придържане към ограниченията за бюджетните дефицити от Испания, Португалия и други засегнати от кризата страни от ЕС (и нямаше значение, казват критиците, че повечето от изпадналите в затруднение европейски икономики се оказаха на този хал не заради прекалено големи държавни разходи, а заради катастрофалното взимане на заеми от частни кредитори, често германски банки).
Германия, казват икономисти, на практика се бори с един призрак: Реалната заплаха е не инфлацията, а точно обратното - дефлацията. Когато цените вървят надолу, това означава, че търсенето на стоки и услуги е слабо, и това намалява стимула за компаниите да се разрастват и да наемат хора.
Изправена пред такъв порочен кръг, традиционната икономическа теория призовава правителствата да се намесят и да харчат пари, дори това да им навлече дефицит. Строителните проекти, например, осигуряват средства на работниците в сектора, които на свой ред се разпространяват в цялата икономика.
Испания и Португалия преживяха истински депресии по време на разгара на кризата. И двете страни силно желаеха да получат разрешение да преминат строгите ограничения на разходите, предвидени в правилата. Бюджетният дефицит на всяка от тях е доста над позволения праг от 3 % от брутния вътрешен продукт. През юли обаче европейските власти решиха да не глобят нито Испания, нито Португалия, като вместо това им дадоха допълнително време, за да свият дефицити си в рамките на разрешеното.
"Обективно погледнато, Испания, Италия и Франция трябва да се съюзят срещу германците, да ги победят при гласувания и да им извият ръцете", заяви Адам Поузън, бивш член на комитета по паричната политика на Bank of England, а сега президент на Peterson Institute for International Economics във Вашингтон. "Независимо по каква причина, те не правят това и аз наистина не ги разбирам."
Сега Италия се опитва да постигне това.
Миналия месец премиерът Матео Ренци обвини Германия, че излага европейските интереси на риск, като отказва да разреши повече държавни разходи.
"Наблягането на строгите мерки за икономии разрушава Европа", обяви Ренци пред Съвета по външните отношенията в Ню Йорк. "Коя е единствената страна, която получава предимство от тази стратегия? Онази, която изнася най-много - Германия."
В поредица интервюта в Рим през последните дни високопоставени представители на италианските власти описаха в общи линии намеренията на страната да освободи Европа от строгите мерки за икономии.
"Ако искате да затворите това разделение и да убедите вашите граждани, че има възможности в глобализирането на икономиката и иновациите, трябва да инвестирате много", каза италианският министър на икономическото развитие Карло Календа. "Въпросът е дали правите това в рамките на европейските правила или ги нарушавате. Онова, което ние се опитваме да направим, е да спазваме европейските правила", увери той.
Само че не до безкрай, подчерта Календа. Гърция се конфронтира с Германия на висок глас и директно, в момент когато е принудена да направи болезнени съкращения като предварително условие за спасителните планове. Италия отправя предизвикателство по-безшумно, като действа в рамките на правилата, въпреки че тълкува в своя полза разпоредби, за да си позволи по-големи разходи.
"Мисля, че има поле за маневриране, за да бъдат променени европейските правила", каза Календа. "Ако се окажем в ситуация, при която трябва да действаме по-решително, по-специално във фискалната област, ще вземем това предвид."
По БТА.
подкрепете ни
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Според мен, Брекзит е революция на средната класа, която тъне в безработицата, създадена от чуждестранните работници във Великобритания /и в другите европейски страни, засегнати от имиграцията/. Ако държавата насочи усилията, финансовите инструменти да я стабилизира /средната класа/, ще се получи голям икономически резултат в целокупния живот и ще се раздвижи потреблението. Това се случи и в Турция, това искат и в Испания и Гърция.
Държавата се превръща в работодател?! Оформя се скромен държавен сектор?!
"Наблягането на строгите мерки за икономии разрушава Европа", обяви Ренци пред Съвета по външните отношенията в Ню Йорк. "Коя е единствената страна, която получава предимство от тази стратегия? Онази, която изнася най-много - Германия." Ами почнете да изнасяте повече и вие, синьоре Ренци! Въпросът е обаче има ли какво?
Ха дано, и по-бързо, защото иначе скоро може да няма Европейски съюз.