Европа на две скорости е нереалистична система

По време на дебата в Националната събрание за ратифицирането на договора от Ница Вие квалифицирахте бъдещата конференция през 2004 за реформите в ЕС като "избързване". Днес Вие сте председател на Конвента, която трябва да подготве тази конференция. Няма ли тук противоречие?

Преговорите по договора от Амстердам и Ница оставиха едно чувство на смущение. Но оттогава има прогрес. Видя се, че ако се продължава с използването на междуправителствената конференция като метод за реформи, ще стигнем до задънена улица. В подобна система на преговори всеки защитава своята национална гледна точка и своите национални интереси. Когато има 15 участници системата блокира. Оттук се роди и идеята за конвент. В началото се мислеше, че Конвентът ще има доста скромната цел да подготви през 2004 година нова междуправителствена конференция, която да се ограничи около 4 точки: разпределение на компетенции, включване на Хартата за основните права в институционалния диспозитив на ЕС, определяне на ролята на националните парламенти, опростяване на текстовете. Французите смятаха, че с това трябва да се изчерпи всичко. Германците, а по-късно и други, като италианския президент, напомниха възможността за федерална европейска структура и за една Конституция. Президентът на Френската републка и миснистър-председателят също развиха идеята за Конституция. Малка по малко присъствахме на движение за разширяване на дискусията.

Конвентът, лансиран на срещата на върха в Лакен през декември, отива по-далеч от това, което беше предвидено първоначално. Съвсем неочаквано в декларацията от Лакен има изрично споменаване на Конституция.

Реформите наистина ли са желани? Много ръководители са доволни от сегашната ситуация.

Ние сме в началото на процеса. Ще видим какво ще изплува. Сегашната система функционира по един много труден начин. Трудностите по координирането на европейските позиции след атентатите от 11 септември ясно показаха това.

Ние рискуваме да се окажем в задънена улица, особено в перспективата на Европа от 25 или от 30 члена. Вижда се, че връщането към един стил на класически преговори, при които всеки мисли само за своя национален интерес.
Ръководителите на някои страни са убедени, че трябва да се върви напред. Това е много отчетливо при нашите германски партньори. Това традиционно се отнася и за нашите италиански партньори.

Господин Берлускони, италианския премиер, не е много ясен по този въпрос. И това е най-малкото, което може да се каже след изгонването на проевропейския италиански външен министър Руджиеро.

Европейската позиция на Берлускони се нуждае от изясняване. Затова ще съм в Рим този петък, за да се видя с него. Изключително важно е за бъдещето на Конвента да маже да се разчита на един позитивен италиански принос, какъвто беше налице при всички досегашни етапи на европейското изграждане.

Председателството на г-н Чампи е една силна морална позиция, която се смята за сила в предложенията. Освен това съществува и Тони Блеър, чиято последна реч в Бирмингам заслужава да се прочете. В нея той строго критикува отношението на британците към Европа през последните 25 години и призовава Великобритания да се интегрира повече. Испания е предпазлива, но тя е положително настроена към едно реалистично развитие на Европа. Накратко, волята за развитие преобладава.

Смятате, че г-н Блеър се променя?

Когато имах възможност да говоря с него, аз му посочих, че не става дума само да усъвършенстваме, това което сме направили от 50-те до 90-те години, а че става дума да се върнем към началата, да видим как да изградим нова система, която да отчита новите дадености: германското обединение, разширяването на Изток, глобализацията. Трябва да се захванем за тази работа с нов подход и с воля да я завършим. Той изрази своето съгласие. Оставам с чувството, че има нагласа за положително мислене.

Нищо не казахте за французите?

Париж поиска Франция да поеме председателството на Конвента. Президентът на републиката се намеси силно, както и премиерът. Това е сигнал за воля и за интерес Конвентът да завърши успешно.

Министърът на външните работи, Юбер Ведрин, никога не е бил голям поддръжник...

В началото той беше по-скоро резервиран. Но той беше много оперативен при подготовката на Лакен и изигра позитивна роля. След като политическият принцип за разширяването е приет, идеята, че системата не е в състояние да функционира, ако не се преразгледа всичко от начало, вече е ясна за всички. Преминаването от 12 към 15 члена разводни и отслаби капацитета на ЕС да взима решения. Всеки можа да се убеди в Ница, а след това и на следващите срещи, че системата при 25 или 30 члена ще спре да работи. Тези които не искат Европа да върви напред се нагаждат. Другите виждат добре, че трябва да се повдигне отново въпросът за завършеността на европейския проект.

Значи вашето номиниране не е само желание на Жак Ширак да бъдете в Брюксел по време на кандидат-президентската му кампания?

Подобен коментар може да бъде наречен само жалък, във смисъла на думата жалък във френския език от 16 век! Би било правдоподобно, ако президентът е организирал тази маневра. А всъщност аз поех инициативата да му пиша. Нещата трябва да се видят ясно: важно е този Конвент да бъде под френско председателство, а аз има някои позиции и качество да заема мястото. Участвал Бил съм в множество европейски инициативи: създаване на Съвет, Парламент, общата валута, бил съм председател на европейското движение, заседавал съм като депутат в Европейския парламент, където наложих принципа за субсидиарността /на общоевропейското право в националното- бел. на прев./.

Споменава се и вашата възраст

Можете спокойно да ми зададете този въпрос. Забавно е да се наблюдава, че тези които говорят за възрастта ми, обикновено са същите които предпочитаха един по-възрастен кандидат, впрочем много стойностен. Имаше една много неприятна статия в американската преса, в Wall Street Journal. Изпратих писмо на читател, за им кажа: "Ако искате да подобрите връзките между Европа и Съединените щати, не се отнасяйте към европейския Конвент по начин, по който ние никога не сме се отнасяли към Конвента от Филаделфия!" Председателят на Конвента от Филаделфия Джордж Вашингтон е бил един бивш генерал в пенсия, вярно победител, който е минал в оставка 4 години по-рано.

Какъв ще е вашият метод на работа?

Ще работим в европейския институционен триъгълник- Съвет, Комисия и Парламент- като се стремим да застанем в средата. Не сме свързани с някой от върховете на триъгълника. Съветът ни посочи, но ние ще работим с Парламента, единствения демократичен израз на европейско ниво, както и с Комисията, отчитайки нейната важна мисия за инициативи и предложения.

Значи не сте представител на изпълнителните власти?

Не. Ние сме създадени от изпълнителните власти, но не сме подделение на изпълнителната власт. Ние сме институция сама по себе си, която ще има връзки и с трите върха на триъгълника.

В миналото Вие сте изказвали пожелания за федерация в конфедерация, днес Вие защитавате един съюз на Държави, който да има федерални компетенции...

-Още от началото на европейската история трябва да се поддържа будния дух, да не се оставяме да ни оковат твърдите формули, тъй като нещата се променят.

Това, което ми изглежда нереалистично, е една Европа на две скорости. Не е възможно в някоя цялостна система да кажете, че има едни, които са добри и други, които са по-малко добри. Този подход, който принадлежи на твърдото ядро, не е най-добрият. Системата, която аз предпочитам, е тази която позволи европейското парично обединение. Договаря се с всички, но не всички са принудени да го прилагат.

А засилените сътрудничества?

Откакто те съществуват, те никога не са били прилагани. Неудобството на подобни инициативи, е че се рискува да се достигне до серия споразумения, които ще направят Европа окончателно нечетивна. А напротив, исканията към Европа са за повече прозрачност.

Какво е Вашето усещане за германския ангажимент в тези преговори?

Германия има много голямо значение за Европа, тя не се уплаши да изрази глобани виждания за бъдещето на Европа. Идеите на Германия трябва да се изследват в светлината на всичките им последствия. Живеенето във френско-германската двойка е все така жизнено. Винаги съм бил много привързан към тази интимност. Тя се позагуби по време на германското обединение, но я видяхме как се съживява през последните месеци. Това въобще не е второстепенен въпрос, а е шанс за развитието на цяла Европа.