Eвропа не се нуждае от опекун

11 септември промени света, поне така смятат повечето американци. Очевидно огромното терористично престъпление промени из основи американските представи за света. На хората от години им говореха, че Америка е единствената свръхсила в света, затова и се чувстваха сигурни. За пръв път от столетия насам нацията бе атакувана на собствена територия. Жертвите бяха три хиляди. Силният шок роди силна воля за противодействие.

За да предприеме необходимото военно нападение срещу режима на талибаните, който си сътрудничеше с Ал Каида, Вашингтон прояви достатъчно разум и най-напред си осигури политическата подкрепа на страните от ЕС, Русия, Китай и други държави, създаде антитерористична коалиция и бе подкрепен от решение на Съвета за сигурност на ООН.

Междувременно Вашингтон заложи на неограничената свобода на действие и заяви, че ще смята за враг всеки, който не застане на негова страна. За разлика от Владимир Путин и Цзян Цзъмин някои европейски министри и премиери реагираха доста раболепно на американския унилатерализъм. Те говорят за единната външна политика и политика на сигурност на ЕС, каквато в действителност не съществува, правят изявления, които не дават ефект, посещават Вашингтон, а също така Шарон и Арафат, дават съвети, критикуват Америка.

Поддръжиците на унилатерализма във Вашингтон им се надсмиват. Робърт Каган иронично нарича европейците пацифисти-идеалисти, които се стремят към световен ред в духа на Кант.

Приветливата безцеремонност на Вашингтон е разбираема. Как биха реагирали европейските нации, ако терористи-самоубийци отвлекат два пътнически самолета и ги блъснат в банките във Франкфурт или в Райхстага в Берлин. Нима нашите правителства ще проявят хладнокръвие и разум?

По времето, когато империалистическият Съветски съюз заплашваше Европа, което породи необходимостта от НАТО, еднородната по онова време политическа класа във Вашингтон се придържаше към мултилатерализма, като естествено подчертаваше ръководната роля на САЩ. За пръв път при управлението на Рейгън отново набра скорост тенденцията към уатерализъм. При Джордж У.Буш тя надделя.

Добре би било европейските правителства да приемат унилатерализма като факт, с който ще трябва да се съобразяват вероятно десетилетия. Американците вече сравняват своята страна с империята на древния Рим, и смятат Европа за провинция подобно на Атина, където на времето римските патриции изпращали синовете си да изучават философия и реторика. Европейците ще трябва да се примирят с този факт, тъй като ще мине много време, докато ЕС развие способността да действа на световнополитическата сцена.

Ето някои съображения, които Вашингтон не бива да пренебрегва:

1. Евентуална война срещу Ирак може наистина да премахне рисковете, свързани с непредвидимите действия на Саддам Хюсеин и оръжията за масово унищожение. Войната обаче няма да може да унищожи многообразния ислямски тероризъм, а по-скоро ще го подклажда.

2. Разнородният ислямски тероризъм намери убежище в повече от 60 държави. Той се финансира до голяма степен от богати държави-членки на ОПЕК. В арабските страни решаваща роля играят както духовните водачи, които са религиозни фанатици, и мисионерските центрове, така и солидарността с палестинците. Естремизмът, който вирее върху почвата на бедността, застрашава почти навсякъде вътрешния мир и онези правителства, които изпитват натиска на поизраелската политика на САЩ.

3. Единствено САЩ могат да се грижат за реда и мира в Близкия изток, те поддържат добри отношения с Израел, Саудитска Арабия, Египет и Турция, освен това разполагат с уникални военни и финансови лостове. Въпреки всичко обаче политиката на Вашингтон по проблемите на Близкия изток остава от десетилетия противоречива, непостоянна и без ясна цел.

4. Ако американците нанесат пръв ядрен удар, независимо на коя страна, това ще повлияе на стратегията на неразпространение на ядреното оръжие, която сега следват САЩ, всички партньори от НАТО и Русия. Ще се създаде опасен прецедент за останалите седем държави, които днес притежават ядрено оръжие. Европейците би трябвало да се придържат към някои ясни стратегически позиции:
1.Стотици милиони мюсюлмани живеят в географска близост до Европа, част от тях живеят дори в страните от ЕС. Заради силния натиск на преселниците от свръхнаселените градове на Азия и Африка жизнените интереси на Европа ѝ диктуват да избегне цивилизационен сблъсък с исляма. Хората, които изповядват ислям, съставляват вече една пета от населението в света, броят им продължава да расте. Ето защо ЕС не може да подкрепи никакви политически акции, които ислямските народи ще възприемат като провокация.

2.Европа се сблъсква с различни видове тероризъм, начинът по който европейските правителства се защитават от него, винаги досега е бил съобразен със закона. Освен това правителствата смятат международното сътрудничество за необходимо, и не виждат защо трябва да нарушават изпитаните принципи.

3.Страните-членки на Северноатлантическия съюз не са длъжни да подкрепят евентуална "превантивна" война на САЩ. Договорът две плюс четири от 12 септември 1990 г. дори забранява участието на Германия. Нещата ще се променят, ако Съветът за сигурност на ООН даде съгласието си.

Ние в никакъв случай не сме длъжни да следваме всеки външнополитически обрат на САЩ, нито да се поддаваме на натиска и да увеличаваме разходите за въоръжаване. Няма защо да подражаваме на САЩ по отношение на непрекъснато растящия външен дълг на икономиката, държавния дълг на Америка или крайностите на американския хищнически капитализъм.

Първостепенните задачи на европейците не са в областта на световната политика, а по-скоро в рамките на континента.

След Маастрихт ЕС преживява криза вследствие застоя, неговите институции и механизми за вземане на решения, както и финансовата му система, все още не са съобразени с приемането на 10 или дори 12 нови членки. Трябва да се обнови политическото ръководство на ЕС, което от 1974 до 1989 г. бе в ръцете на Франция и Германия. Двете страни много успешно осигуряваха непрекъснатия успех на интеграционния процес. Може би ще ни трябват още 50 години, докато завършим цялостното изграждане на ЕС.

През това време няма защо Америка да ни бъде опекун.

----------------
* Хелмут Шмидт е бивш канцлер на ФРГ.

По БТА