Европа преди срещата в Барселона

Остава малко време до срещата на върха в Барселона, но по отношение на образа на Европа има още много да се желае. Въпреки че изпълнява ролята на председател на ЕС, испанският министър председател, Хосе Мария Аснар не е единствено отговорен за това положение. Поне не повече от останалите лидери на 15-те страни-членки на ЕС, които напоследък съвсем не се показват на висота. Факт е, че Европа загуби влияние и авторитет след събитията от 11 септември. Нито успеха от въвеждането на еврото, нито направените важни крачки в борбата срещу тероризма могат да скрият истината, че САЩ са повече от всякога на върха на политическата, дипломатическата и военната си мощ в световно измерение.

Европа няма да има собствен образ без стратегия, която да цели задълбочаването на интеграцията и без собствена политическа идентичност, която да я отличава от останалия свят. Именно европейската политика е това, което най-много липсва на Европа напоследък, въпреки усилията и проявеното умение от страна на върховния представител за външната политика и сигурността на ЕС, Хавиер Солана. Самите страни, които решиха създаването на длъжността, изпълнявана от Солана - Германия, Франция и Великобритания - проявиха колебливост , сега, когато наистина има нужда от обща външна политика и сигурност. След атентатите срещу Ню Йорк и Вашингтон, Буш е този, който диктува условията благодарение на военното превъзходство на страната и в резултат на ясни стратегически приоритети. Пред него Европа изглежда като рахитично образувание, лишено от авторитет. Това не се отнася само до ЕС, защото кризата в НАТО е дори още по-голяма от тази в евросъюза. САЩ трупат повече мощ, отколкото която и да е империя, известна до този момент в историята. А ЕС се бори над дилемата дали да се превърне в мирна световна сила, отричаща военното разрешаване на проблемите или да се задоволи с ролята си на икономически блок, лишен от политическа власт. Ако съществуат сериозни съмнения по отношение на първата възможност, то втората хипотеза би означавала, че европеистките идеи на "бащите на Европа" ще си останат само мечти.

Нещата не са много по-оптимистични и в другите области - разширението на ЕС и реформите, които ще направят по-ефективни и демократични европейските институции. По принцип се предвижда преговорите за присъединяване с 10 от кандидатите да приключат до 2004 г. Един скорошен доклад на Европейската комисия обаче попари тези очакванията: заключенията на Комисията са, че до 2006 г. бюджетът на съюза няма да има възможност да поеме разходите, свързани с присъединяването на новите членове. Логично, след тази новина в засегнатите столици, се почувства силно разочарование, а предстоящите избори в Германия и Франция ограничават възможностите на испанското председателство за компромиси по най-трудните преговорни глави: земеделската политика и разпределението на структурните фондове.

Конвентът, създаден с цел да изработи проекта за институционни реформи, не тръгна особено добре. Не само заради спорното избиране на председателя Валери Жискар д`Естен. В началото възникнаха спорове около слуховете, че големите държави искат да образуват двустранни и тристранни оси, след това се разпространи писмо, подписано от британския премиер, Тони Блеър и германския канцлер, Герхард Шрьодер, в което предварително се уточняват критериите за заключенията на Конвента, преди изобщо да са били взети каквито и да било решения. Същевременно ЕК остана в някакво неустановено положение след проваления опит да наложи изпълнението на пакта за бюджетна стабилност и растеж /случая с Германия и Португалия, към които ЕК трябваше да отправи предупреждение заради високия им бюджетен дефицит - бел.реп./

За сега обаче изглежда малко вероятно някоя от тези теми /влиянието на ЕС във външната политика, разширението или институционните реформи/ да бъде обсъдена на срещата в Барселона следващата седмица. Целта на тази среща, поне на теория, е да насърчи провеждането на социалните и икономически реформи, очертани по време на срещата в Лисабон. Това, което липсва от страна на лидерите на ЕС е именно политическата воля за осъществяване на тези проекти. Ширак и Жоспен са заети с предизборните си кампании; Шрьодер, португалският министър председател, Антониу Гутериш и холандският министър председател, Вим Кок също ще мислят за предстоящите избори в своите страни; Блеър ще е притеснен от проявите на евроскептицизъм във връзка с наближаващия референдум за присъединяване към еврото; а Берлускони може би ще бъде твърде разсеян да следи борсовите индекси. Да се надяваме, че поне Аснар ще изпълни задълженията си като ротационен председател.

По БТА