Европа, различна от САЩ

Време е вече да престанем да твърдим, че европейците и американците споделят обща визия за света. По всички важни въпроси които се отнасят до властта, нейната ефективност, морал и дори единство, гледната точка на европейците и тази на американците е твърде различна. Ако тези твърдения бяха казани от европеец, той веднага щеше да бъде обвинен в антиамериканизъм. Въпреки това, именно Робърт Кийгън американски експерт, бивш служител в Държавния департамент, произнесе тези тревожни слова на страниците на американското списание Форийн полиси.

Робърт Кийгън признава, че американците общо взето вярват, че светът е разделен на добро и зло, приятели и врагове, докато европейците имат по-сложна визия за него. Американците все по-определено се ориентират към едностранното разрешаване на международните проблеми, докато европейците предпочитат това да става с участието на международните институции.

Обяснението е много просто: САЩ са най-голямата световна сила и нямат съперници, които да се сравняват с тях. Когато самите европейски държави бяха велики сили, те вярваха във властта и военната сила. Сега, когато са по-слаби, се насочиха към спазването на правото и принципите. Кийгън допуска, че и други фактори са допринесли за тази промяна в поведението на европейците: те са си извлекли поука от уроците на историята от първата половина на миналия век и са разбрали, че политиката от позиция на силата би ги довела единствено до загуби. Много по-добре е проблемите да се решават чрез преговори и сътрудничество по подобие на възстановеното френско-германско приятелство.

Американците, обратно на това, което понякога се твърди, не са се превърнали в изолационисти. Те никога не са се намесвали така решително, както след упадъка на СССР. Пример за това е нахлуването в Панама през 1989 г., войната в залива от 1991 г., операцията в Сомалия през 1992 г. и други операции по време на управлението на президента Клинтън в Хаити или в Босна и Косово. И ако американските операции са толкова многобройни, то това се държи на факта, че не съществуваше риск от ответна съветска реакция, т.е не съществуваше съперник на висотата на САЩ.

Докато САЩ смятат разпространението на оръжията за масово унищожаване, тероризма и държавите, предоставящи убежище на терористи за основни заплахи, европейците акцентират повече върху етническите конфликти, емиграцията, организираната престъпност, бедността и вредното въздействие върху околната среда. Кийгън смята, че тези различия се дължат на факта, че всяка нация отдава приоритет на проблемите, които смята, че може да разреши. Европейците са твърде слаби, за да решават големите стратегически проблеми и затова се интересуват повече от обществените въпроси и от интересите на собствените си граждани. На практика, ако американците са "шерифи", то европейците са "съдържатели на барове". Шерифът е човек, който се опитва да внесе малко законност и ред в света и да неутрализира закононарушителите, ако трябва и насила. Закононарушителите, от своя страна, стрелят срещу шерифите, но не и срещу съдържателите на барове. По мнение на последните, шерифът, който се опитва да наложи ред, понякога може да бъде по-опасен от престъпника, който в този момент може просто да е искал да изпие едно питие. Така че, Кийгън смята, че е необходимо да има разпределение на задачите между американците, които по-добре ще се справят с проблемите на сигурността и европейците, които си дават сметка, че няма да могат да разрешат този проблем, поради което се и отказаха. Всичко това трябва да се разгледа разумно, защото американците разполагат с повече средства за целта.

Все пак Кийгън смята, че ще бъде интересно в крайна сметка американците и европейците да се разберат относно различията си. САЩ биха загубили от едно пълно откъсване от Европа, защото в такъв случай ще се престанат да бъдат част от западния свят.

Аргументацията на Кийгън е стимулираща и интересна, но не отчита някои неща. В случая не става въпрос просто за проблемите, свързани със сигурността. Съществуват също така и различия в начините на решаването им. Като настояват върху употребата на сила, САЩ не създават ли самите те съперници?

Освен това налице е и проблемът с двойния стандарт. Съгласни сме, че трябва да се борим с нарушителите на закона, но кой определя кои са закононарушителите? Понятието за държави, подкрепящи тероризма, дефинирано от САЩ, подлежи на критика, тъй като се основава повече на субективна преценка, отколкото на конкретни факти. Същото може да се каже и за оръжията за масово унищожение.

-------------------------
*Паскал Бонифас е директор на Института за международни и стратегически отношения в Париж

По БТА