Едва ли някой се съмнява, че глобалната технологична надпревара ще определи кой ще е силен и кой ще е слаб в новия свят. Засега доминацията на САЩ и потенциалът на Китай са смазващи, но в последните години ЕС, а и България, доказаха, че нямат намерение да отстъпват в една от ключовите битки на настоящето, които ще определят бъдещето – за т. нар. AI суверенитет. Колкото и да е неравно състезанието и колкото и да звучи преувеличено, ЕС и България в последните години правят смислени и последователни стъпки към технологична автономност.

Данните и енергията са горивото на AI 

Хиляди европейски компании всеки ден изпращат данни за клиенти и финансова информация към сървъри на американски компании – без възможност за надзор как се ползват данните. А именно данните и енергията са горивото на AI революцията, казват експертите.

"Всеки ден хиперскейлърите (американски и азиатски облачни доставчици) изсмукват данните, обработват ги и могат да им намират всякакви приложения. Всички помним скандала с "Кеймбридж Аналитика". Тоест, ако използваме инфраструктура на американски фирми, ние нямаме суверенитет, дори техните центрове за данни да са на територията на ЕС, например в Ирландия. Данните формално са тук, но достъпът до тях се държи от американска фирма, която е подвластна на американското законодателство. Според него, ако правителството на САЩ поиска достъп до данни, които са в обсега на американска компания, тя е длъжна да му ги предостави. А Европа в момента няма особен избор. Европейската комисия в последно време публикува няколко доклада, които признават, че Европа няма цифрова независимост, защото 80-90% от фирмите и институциите използват американска инфраструктура", коментира пред Mediapool експертът и бивш национален координатор по киберсигурност Петър Кирков.

Още по темата

НАП първа влиза в мащабен проект за български AI в администрацията

21 март 2026 09:37

Той дава пример за това колко е уязвима Европа със случай от май 2025 г., когато в медиите се появиха съобщения, че компанията Microsoft е блокирала достъпа до имейл акаунта на главния прокурор на Международния наказателен съд (МНС) Карим Хан, след като той поиска международна заповед за арест на израелският премиер Бенямин Нетаняху. Впоследствие компанията отрече да е прибегнала до мярката, но въпреки това случката предизвика суматоха в Европа за силната зависимост от американските техгиганти.

"Държавите, които не имплементират изкуствен интелект и не се грижат за своя дигитален суверенитет, просто ще останат извън играта. В новия технологичен свят разделението е просто: или си част от тези, които са "си свършили работата", или с теб е "свършено", коментира пред "Блумбърг ТВ България" и Михаил Петров, изп. директор на Schwarz Digits България.

Трилиони срещу милиарди 

AI битката е и въпрос на пари. Милиардите на Европа все още не могат да се сравняват с трилионите на САЩ, но е факт, че в последно време Кохезионните фондове на съюза (тези за сближаване, б. р.) инвестират сериозно в проекти за изкуствен интелект (AI). Между 2021 и 2027 г. Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд+ (ЕСФ+) дават приоритет на цифровите иновации и AI, особено в Централна и Източна Европа. Нещо повече – държавите членки се насърчават да използват своите пакети по политиката на сближаване (включително ЕФРР), за да финансират проекти за преодоляване на дигиталното разделение и насърчаване на местните иновационни екосистеми.

Българският суперкомпютър Discoverer, Снимка: Sofiatech.bg

Екосистемата от суперкомпютри на ЕС 

Но няма как да има AI суверенитет без инфраструктура. Най-новата инициатива в тази насока е мащабният план на ЕС да създаде мрежа от поне 19 AI "фабрики", изградени върху съществуващи или нови суперкомпютри. Част от проектите са специално подкрепени от Кохезионните фондове, но също и от програмите "Цифрова Европа" и "Хоризонт Европа". А през миналата година България се оказа сред първите 6 държави с одобрени проекти за AI фабрика. Всъщност, надграждането на идеята е инфраструктурата да бъде на две нива – не само AI фабрики, но и AI гигафабрики.

Проектът за българската AI фабрика (BRAIN++) е на стойност 90 милиона евро и е съвместна работа между Института по компютърни науки и изкуствен интелект INSAIT към Софийския уневерситет и София Тех Парк.

AI фабриките на ЕС представляват екосистеми, които се изграждат около оптимизирани за AI суперкомпютри, с цел да предлагат изчислителни ресурси и помощни услуги на европейската индустрия, на държавните ведомства, както и на научните организации за разработване на големи модели с изкуствен интелект. Целта е фабриките да работят интегрирано на ниво ЕС и да насърчават етичните и отговорни практики в развитието на AI.

Българската фабрика, разположена в София Тех Парк, се състои от два ключови компонента – Discoverer++ (суперкомпютър от следващо поколение, пригоден за напреднали задачи с AI) и цялостен център за AI, предлагащ обслужване на едно гише за правителствени, образователни и частни компании, които искат да внедрят иновации с изкуствен интелект.

Българският петаскейл суперкомпютър Discoverer++ е с изчислителна мощност от 4.5 петафлопс Rmax и 6 петафлопс Rpeak и тежи повече от 30 тона. Той стана първият суперкомпютър от мрежата на ЕС, който е обновен след създаването му през 2021 г. Машината вече е специализирана за обучение на невронни мрежи, работа с големи езикови модели, изкуствен интелект, създаване на дигитални двойници, машинно обучение и други интензивни изчислителни задачи.

Целта на BRAIN++ е да позиционира България като регионален лидер не само по отношение на внедряването на AI в бизнеса и развитието на AI модели на български език, но също и на роботиката с изкуствен интелект, космически наблюдения с изкуствен интелект и др.

"Фабриките" са под шапката на т. нар. Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (EuroHPC).

Крайната му цел е суперкомпютърната екосистема на ЕС да бъде на световно равнище, да подпомогне промишлената мощ на Европа, високите научни достижения и в крайна сметка на гарантира технологичния суверенитет на континента.

Суперкомпютрите имат много полезни приложения като например откриване на нови лекарства, медицински терапии за индивидуалните нужди на пациента, предвиждане на тежка метеорологична обстановка, наблюдение на изменението на климата, борба с киберпрестъпността, съкращаване на производствените цикли и на разходите в промишлеността, проправяне на пътя към по-безопасни и по-екологосъобразни технологии; пробиви във фундаменталната физика, материалознанието, науките за Земята и др.

BgGPT – важен за стратегически сектори 

"Над 92% от AI приложенията в Европа в момента се базират на облачна инфраструктура на американски компании, което създава директна зависимост. Именно затова пълният контрол върху целия технологичен стек – модели, хардуер и приложения, е ключов", коментира пред "Блумбърг ТВ България" Борислав Петров, изпълнителен директор на Института по компютърни науки и изкуствен интелект INSAIT към Софийския университет.

Според Антон Александров, докторант в INSAIT, това, че институтът започва с разработката на езикови модели за български език, цели да преодолее ограниченията на глобалните решения и поставя България сред малкото държави, направили тази стъпка към развитие на AI суверенитета – Китай, Франция и някои страни от Близкия изток. Една от следващите големи цели пред INSAIT е развитието на т.нар. embodied AI – базови модели за роботика.

Разработването на BgGPT е първият отворен голям езиков модел за българския език. Това не е маловажно, защото е оптимизиран за захранване с данни на български език.

Екип на INSAIT се класира сред двата екипа, одобрени за участие в RoboArena – международно предизвикателство за оценка на най-новите AI модели за роботика. Събитието бе организирано от учени от Станфордския университет, Калифорнийския университет – Бъркли и други водещи институции, и се проведе в рамките на конференцията CoRL 2025 в Сеул. Снимка: Insait.ai

Хубавото е, че BgGPT може да се ползва в стратегически организации като държавната администрация, банките, здравеопазването, енергетиката, без да се пращат данни към OpenAI или други. Освен това може да се модернизира, надгражда и комерсиализира, без това да зависи от световните техгиганти.

През март например стана ясно, че Националната агенцията за приходите (НАП), която и сега е сред лидерите в електронното управление, е първата публична институция в България, която влиза в мащабния проект на INSAIT за осигуряване на AI суверенитет на българската държава. Около това се разрастват и други AI проекти в бизнеса и държавната администрация, като този в НОИ, които е финансиран от "Европейския социален фонд".

"Разработването на национална AI система на базата на националния езиков модел BgGPT е част от стратегията на INSAIT за осигуряване на национален суверенитет на българската държава в изкуствения интелект. Тази стратегия включва и внедряване в ключови български институции, като НАП е първата публична институция, която масово въвежда системата в работата си", коментираха от INSAIT.

Но при всички положения BgGPT няма как да е "фронтиър модел", има ограничени възможности за сложни задачи, мащабът за обработка на данните е много далеч от глобалните модели. Тоест BgGPT е малък в глобален мащаб, но е стратегически важен локално, а и неговата цел никога не е била да се мери със световните гиганти.