Европа се опасява от ефекта на ударна вълна

Възможната победа на противниците на европейската конституция във Франция все по-силно тревожи Европа – както страните, създали ЕС, така и новите членки. “Това би било катастрофа”, заяви наскоро ръководителят на словенската дипломация Димитрий Рупел. Преди него почти същото каза и германският му колега Йошка Фишер: “Животът на Европа е поставен на карта”. Макар всички да отчитат нееднозначния характер на френското “не”, израз преди всичко на протестен вот, а не на антиевропейска позиция, всички са съгласни с това, че то би имало твърде отрицателни последствия.

През целия следвоенен период Франция е играла водеща роля в европейското строителство. “Европа ще бъде построена при всички случаи, но губим две десетилетия за които други части на света могат да направят крачки напред, вземайки пример от Европа”, заяви премиерът на Люксембург Жан Клод Юнкер, чиято страна председателства ЕС. Освен това 25-те партньори на Франция в ЕС не могат да разберат как е възможно да бъдат отправени толкова яростни нападки – особено отляво – срещу текст, който дълго се е обсъждал по време на Конвента за бъдещето на Европа, оглавяван от Валери Жискар д'Естен, и в който бяха отчетени толкова много френски забележки.

Катари

“Лоран Фабиус е неговите приятели – това са новите европейски катари. Те мечтаят за чиста Европа, като в същото време става дума за това как жизнеспособна Европа да стане реална. Ще се приключи с това, че ще е я обездвижат”, каза наскоро британският министър по европейските въпроси Денис Макшейн. Френското “не” заплашва да увеличи броя на британските противници на Европейската конституция, които в Обединеното кралство вече не са малко, или да даде повод на Тони Блеър да отложи за неопределен срок гласуването с непредсказуем резултат, насрочено за 2006 година. “Ако я няма Конституцията, на чиято основа може да се проведе референдума, няма да има референдум”, заяви британски правителствен източник пред в. Гардиан.

Разбира се, няколко дни преди парламентарните избори във Великобритания въпросът за Конституцията не е тема на предизборната кампания. Въпреки това за Лондон, който от 1 юли поема председателството на ЕС, би било трудна задача да се справя с последствията от френското “не”.

План ”Б”

Дълго време, особено в Европейската комисия, никой не искаше да вярва в победата на привържениците на отказа, но негативните резултати от допитванията се натрупват и това накара дори най- големите оптимисти да замълчат. И обратното на това, за което през последната седмица писа английската преса, не съществува никакъв “план Б”.

“Да се провеждат нови преговори по нов текст? Но с кого? И как? Това вече е компромис между 25 страни с различна политическа ориентация и нищо повече няма да се получи”, твърди развълнувано дипломат. В най-добрия случай всеки се надява, че процесът на ратификация ще бъде доведен до край, за да може да се приложи положението от Декларацията, която е приложение към текста на Конституцията: този документ предполага Европейският съвет да свика държавните и правителствените ръководители в случай на ратификация на Конституцията от четири пети от страните в ЕС. Но нали тогава ще се наложи Франция да бъде помолена да гласува повторно! Между другото Франция не е Дания или Ирландия и е много съмнително, че след година французите ще променят позицията си.

Тревогата се засилва още повече от обстоятелството, че примерът на Франция може да се окаже заразителен. “Френското “не” би оказало негативен ефект върху хода на референдумите в Холандия, Дания, Полша и Чехия. В резултат на това Конституцията ще претърпи катастрофа”, казва Педро Шварц, професор от мадридския университет Сан Пабло. В Холандия социологическите проучвания вече показват, че преобладават противниците на Конституцията (от 52 до 58,2%).

Холандският референдум има чисто консултативен характер. Две от основните партии в страната – управляващите социалдемократи и опозиционните лейбъристи – вече дадоха да се разбере, че ще се присъединят към резултатите от гласуването, ако участието във вота надхвърли 30%. “В крайна сметка французите дебатират по тази тема, макар и да са ирационални. Това все пак е по-добре, отколкото холандският прагматизъм, който води до пълно равнодушие”, отбелязва левият в. Волксрант.

Възможното френско “не” вече възбуди духовете в ултралявата Партия на датския народ, парламентарен съюзник на либерално - консервативното правителство на Андреас Фог Расмунсен.

Настроен крайно враждебно към конституционния договор, който “подкопава датския суверенитет”, заместник – председателят на партията Петер Скаарул иска да се отмени референдума, като твърди, че “ако Франция каже “не”, вече няма да има Конституция”. Всички останали партии, представени в парламента, с изключение на комунистите, поддържат Конституцията. През 1992 г. датчаните отхвърлиха Маастрихтския договор. Този път на референдума те могат да гласуват с “да”, макар че 48% от анкетираните още не са направили своя избор.

Полша и Чехия още не са решили какъв ще е форматът на гласуването, макар че скоро и там ще бъдат проведени референдуми. Но дали поляците и чехите ще кажат “да” още съвсем не е очевидно. В Полша нараства популизмът, играещ на струната за защита на суверенитета, поради което френският отказ може да усили това настроение. Миналата седмица две дузини политици, интелектуалци и известни дейци на изкуството подписаха “открито писмо до Франция”, в което я  призоваха да каже “да”.