Европа ще признае Новата левица само като единен субект

Г-н Боков, единна ли е левицата в България?

Новата левица общо взето е единна. Има известни различия за начините, по които трябва да се върви, но те са по-скоро кога, как, а не дали. Има разбира се и друга част от левицата, която има доста по-малка избирателна поддръжка - това хората около Евролевицата, които не споделят тези идеи, поне засега. Според мен, левицата е по-единна от доста време насам и по-единна от всички останали субекти.

Различните субекти в лявото пространство имат различно отношение спрямо властта. Кръстю Петков от ОБТ настоява за участие на още леви министри в кабинета, а лидерът на БСП казва, че ще си оттеглят двамата министри, ако се засилят критиките към тях.

Тезата на Кръстю Петков, поне до колкото аз я схващам е, че за да се предотврати криза, трябва да се ангажира левицата, заради страната, не заради нещо друго. Тезата му е не за власт, за управление, а за спасяване на положението. Не виждам особени различия. Между двама души винаги има различия, да не говорим за четири и повече? Те ще се решават в ход и няма де се отразяват на общите политически позиции.

Какво иска да види Европа в българското лявото пространство?

Европа иска да види една силна социалдемократическа партия, единна обединена левица, която да включва по-голямата част от лявото пространство. И която да може да печели избори, да управлява ефективно. Това не е само искане от страна на социалдемократите в Европа. Свързано е в определен смисъл и с резултатите, които България трябва да постигне по пътя за ЕС. Очевидно, че със социална политика, която провеждаше Костов и която провежда сега Симеон Сакскобургготски, България трудно може да разчита, че ще бъде сериозен партньор в ЕС.

Защо социалдемократизацията на БСП не се случва?

Тя се случва общо взето. Първанов без много видими фойерверки, успя да придърпа партията към социалдемократическите ценности, без да твърди, че НАТО е социалдемократическа ценност, например. Това е една сериозна промяна, която всеки непредубеден трябва да забележи. Спомнете си каква беше БСП по време на Жан Виденов и каква е сега. Има разлика.

Въпреки това БСП няма статут на наблюдател в ПЕС, нито е член на Социалистическия интернационал?

Трябваше да се случат тези промени, за да получи този статут. Интернационалът приема партии на три години веднъж, когато има конгрес. Тази година има конгрес..

Вие прогнозирате тази година БСП да стане член на Социнтерна?

С много голям шанс. Не е насрочен още конгресът. Може би ще бъде някъде през октомври или ноември.

Кой трябва да вземе статута на наблюдател в ПЕС - Нова левица или само БСП?

Зависи как ще се реши въпросът с лявото пространство в България. Ако се създаде наистина Нова левица, би трябвало това да бъде Новата левица, все пак. Тя е гаранция, че няма да има рецидиви от миналото. Това би трябвало да бъде по логиката на нещата. Проблемът е, че в ПЕС членуват партии, не членуват коалиции. Така че Новата левица трябва да решава въпроса и от гледна точка на тези съображения.

Чу се, че Меморандумът на Новата левица ще бъде променен. В каква посока трябва да стане промянат?

Трябва да стане в посока на задълбочаване на сътрудничеството и търсене на политически и организационни форми за обединение, за които в Меморандума само се загатва. Там се говори, че крайната цел на Новата левица е създаването на единен политически субект. Процесите в лявото пространство са толкова напреднали, че трябва вече да се каже как и кога това ще стане. И в този смисъл трябва да се промени меморандума.

Какви са вашите предложения на вашата формация?

Ние смятаме, че трябва да се започне със съставянето на обща идейна платформа, която да бъде базата и за програмата за управление. Защото както се развиват нещата, по- скоро рано отколкото късно, левицата ще се изправи пред проблема за властта и ще трябва да управлява. Тя не може да направи това, без да има яснота за идейните позиции и принципите, които защитава. Така че, трябва да се започне оттам първо. Второ, трябва да се предприемат конкретни стъпки за обединението. За него вече трябва да престанем да говорим, а трябва да вършим повече. И това може да стане чрез приемането на конгресите на ОБТ и на БСП, които престоят, на съответните текстове в уставите на партиите, в които Новата левица да бъде отбелязана и постепенно по определени въпроси, по които има съгласие между партиите, вземането на решения да преминава на общо равнище.

А възможно ли е това предложение на Бойко Радоев за едновременно членство в Новата левица и в някоя от четирите партии?

То може да се обсъжда, но има и други варианти. Ние правим предложените, за да предизвикаме дискусия. Има вариант например да има хора, които не членуват в нито една от четирите партии, обаче членуват в Новата левица. Така че това също може да се обсъжда. За това има желание, макар че в някои от партиите има сериозни групи хора, които не искат да виждат такова предвижване напред. Мисля, че те ще останат в крайна сметка малцинство, защото печелившият вариант е Новата левица, а не старата левица.

Кои са тези хора, които не искат да видят Новата левица?

Знаете, че и в БСП, и в БСДП има сериозни групи хора, които се противопоставят на това.

Как се готви Новата левица за мисията на Партията на европейските социалисти, която идва в петък и събота?

Направихме среща на четирите изпълнителните ръководства, някъде около 60 човека. Обсъдихме хода на процесите в Новата левица. Ще им кажем, че на конгресите, които престоят, ще се обсъждат тези проблеми и очакваме след тези конгреси да имаме нови политически субекти. Сериозни стъпки към създаването на единна организация.

Каква всъщност е битката в Новото левица? Битка за лидерство?

Зависи кой как иска да го представи. Аз не мисля, че да искаш да има сериозна социалдемократическа партия в България е непременно борба за лидерството. Може да не сме лидерите ние например, аз нямам никакви претенции да бъда лидер на каквото ѝ да било. Но искам да видя една сериозна социалдемократическа партия, която да бъде реална алтернатива, когато се обсъжда въпросът за властта. Има хора, които се опитват да представят нещата по този начин, тъй като така е по-изгодно. Като кажеш, че еди кой си се бори за власт, ти можеш да запазиш статуквото, което може би защитаваш от ретроградни позиции, а не непременно от принципни.

А готова ли е левицата за властта сега, ако дойдат предсрочни избори?

Ами вижте, аз мисля че тя е най- готова от всичките, които се въртят по политическия мегдан. Виждаме какво става и в СДС, и в НДСВ. Виждаме управлението на НДСВ в какво Брауново движение е. Така че, левицата е най-готова. Друг е въпросът дали е готова по високите стандарти, които си поставя. Аз мисля, че левицата, когато отива сега на власт, тя си поставя въпроса за 4 годишен мандат, а не за началото на мандата и не за спечелването на изборите - тя си представя какъв ще бъде резултатът в края на мандата. И от тези критерии трябва да преценява готовността си. От тази гледна точка все още не е готова, но мисля, че има време да се подготви.

Мислите ли, че трябва да се формира чиста комунистическа партия в България?

Мисля, че трябва да има чиста комунистическа партия в България, която да защитава интересите на хората, които разсъждават по този начин. Това е един от проблемите на българския преход, че и ние нямаме комунистическа партия. Тя е разпръсната в други партии. Като наблюдавам процесите в страните от Централна и Източна Европа, бившите социалистически страни, подобни събират между 10 и 15 %. И това е напълно нормално според мен.

Очаквате и в България да се случи нещо подобно?

Това не може да не стане, защото ние вървим към политически модел, който е аналогичен на модела в страните от ЕС. И особено ако наблюдаваме тези страни-членки, които са в южната част на континента, там обикновено е така. Вземете Италия, вземете Испания, Португалия, франция... там навсякъде има комунистически партии, които печелят, да речем между 5-7 и 15 процента в зависимост от различните избори.

Какво иска Новата левица да види в Обединена Европа?

Новата левица иска да види първо една по-широка Европа. Процесите, които започнаха на разширяване, да не спират. Второ - смятаме, че е изключително важно да се запази, макар че има вече признаци на отслабване, този евроентусиазъм, който съществуваше от началото на 90-те години. Не бива поради някакви временни промени в обществените настроения, които съществуват в западноевропейските страни, да се поставя под съмнение проекта за единна Европа. За първи път откакто съществува европейската история, имаме такава възможност и тя трябва да се реализира. Вторият момент е, че ние гледаме на Европа като на една социална общност. Знаем резултатите, които европейските страни са постигнали в социалната област и смятаме, че тя може да бъде пример за страни като нашата и останалите страни от централна и източна Европа. Смятаме например всички тези инициативи, които се възприеха с промените, които настъпиха пред последните избори за Европейски парламент, социалната харта на Европа, хартата за правата на човека, които сега се дискутират, дали да влязат в бъдещия договор за новия договор за ЕС. И ги смятаме за изключително важни документи, защото имат основополагащо значение за страни като България. Ние все още не сме достатъчно развита демокрация, както показват събитията от последните години и се радвам вече, че в Европа тези въпроси се поставят на преден план, за да можем и ние също да се равняваме по тях и да градим такава демокрация, която наистина е европейска, а не доморасла.

Съществуват ли притеснения в левицата за това как България върви към НАТО? Мнението на ОДС е, че ние изоставаме.

Аз мисля, че ние изоставаме отдавна. Това, което твърди опозицията отдясно в парламента, е доста голяма демагогия. Защото ако говорим за това, че военната реформа е изостанала, СДС имаше 4 години да направи военната реформа и можеше да я направи. Нищо не пречеше. Целият проблем е, че европейската политика на СДС беше повече пропаганда, отколкото същина. В страната се развиваха процеси, които препятстваха ускоряването на присъединяването ни към ЕС, а навънка нещата се представяха по друг начин. В левицата сме много обезпокоени, че има шанса да се получи двоен отказ - нито НАТО, нито ЕС. В документите на левицата приехме декларации, които предупредиха обществеността за една такава възможност и за това, че тогава ще трябва да се потърси отговорност на всичките, които са се занимавали с проблемите на присъединяваните на България и не са ги решели.

А какво ще предприеме левицата за преодоляване на изоставането?

Може да алармира българската общественост, че процесите не са се развивали както трябва и не се развиват и сега. Настояваме за ускоряване. Един от проблемите и на СДС, и на сегашното правителство например по отношение на ЕС е, че преговорите се приемат чисто технически. Като стана вече нарицателно това отваряне и затваряне на глави и т.н. Присъединяването не е мозъчно-черепна хирургия, за да отговаряме и затваряме глави. Присъединяването предполага провеждането на определена политика преди всичко. И то не толкова външна като разговори с този и онзи, а определена политика вътре в страната. Ускоряването на присъединяването предполага растеж на икономиката, тъй като едно от изискванията е създаването на пазарна икономика, която да може да устои на конкурентния натиск. Ускоряването на присъединяването представлява ефективна социална политика, която от една страна да не разрешава на грамадни слоеве от обществото да изпадат от икономическия оборот и от друга не ги подтикват да емигрират в останалите страни на ЕС.