Европа трябва да се обнови или да загине

Заедно с кулите на Световния търговски център, ислямските терористи засегнаха и европейската интеграция. Това, което става тези дни, представлява изоставане за Европа със сериозни последици. Държавни и правителствени глави устремно бързат към Вашингтон, състезавайки се да покажат на американския си съюзник и на общественото мнение в своите държави някакво въображаемо първентство в изразяването на солидарност. Политическите лидери организират двустранни и тристранни срещи по въпроси, засягащи общоевропейската сигурност. В тази обстановка се оказва, че крехкото сътрудничество, изградено с толкова усилия в рамките на ЕС, заплашва да се разпадне.

Дават ли си сметка политиците, че тяхното поведение може да обезсмисли едно обединение, което възникна не само като икономически, но преди всичко като политически съюз. Как не разбират, че самото икономическо и монетарно обединение не може да просъществува, ако няма стабилно политическо обединение. Как могат Ширак, Шрьодер, Берлускони, Аснар и останалите европейски ръководители да поставят на изпитание единствената голяма заслуга, призната навсякъде по света, че Европа успя да построи нещо от развалините на двете световни войни, за които беше пряко отговорна.

В такъв случай как нашите политици ще помагат на други народи, ако се откажат от единствения инструмент, който е в състояние да изрази гласа на гражданите по въпросите за войната и мира, за справедливостта и равенството. Европейското обединение се роди и оформи в период на кризи. В криза обаче може и да загине. Това ще бъде бавен упадък, но предупредителните знаци са тревожни.

Никой не смее да каже истината, че досегашните институционални средства са недостатъчни, за да доведат до успешен край дългия път към обединението. Институционалните реформи, за които се говори от години, са изключително важни и необходими, за да не се стигне до провала на съюза и превръщането му в зона на свободен търговски обмен в следствие разширението към Източна Европа.

Онези, които изтъкват като аргумент за бездействието, нежеланието на определени страни-членки да се създаде действащо европейско правителство, което да решава неразрешимите на национално равнище въпроси, забравят, че и преди важните инициативи за европейската интеграция са тръгвали от няколко държави, а другите са се възползвали от тях. Става дума за инициативи като общ пазар, единната валута, социалната политика и свободното движение на хора в рамките на Съюза.

Съществува явен риск от омаловажаване на ролята на Европа, а общественото мнение и Европейският парламент не изглеждат в състояние да спрат тези процеси. Ако това продължи и в бъдеще, вероятно ще трябва да заключим, че съдбата на Европа като субект на историята е предопределена. А присъствието на Европа никога не е било толкова необходимо, както сега, предвид кризата в Близкия изток, отношенията с исляма, обстановката в Африка и Латинска Америка.

Нашето близко и далечно минало със своите светлини и сенки, дълбоките ни белези, стойностите, в които вярваме, нашата склонност да отстъпим част от националния суверенитет на ООН, всичко това би могло да даде един съществен принос за промяната на Третия свят, за разрешаването на регионални конфликти и въвеждането на далновидна политика за установяване на траен световен мир. Ще бъде достатъчна смелата инициатива на една страна като Франция, без която европейската интеграция никога няма да може да се реализира напълно, за да се присъединят и останалите - Германия, Италия, Бенелюкс и другите - към няколко основни принципа, които ще превърнат една съвкупност от субекти в мощен съюз между държави.

Тези принципи са: вземане на колективни решения с мнозинство, както в Европейския съвет, така и в Съвета на министрите, ново равновесие на властите, взаимно подпомагане. В това отношение отговорността на политическата класа на национално равнище, е огромна. Ако в далечно бъдеще Европа се превърне просто в една малка провинция от планетата, богата само със славната си история, слепотата на политиците ще бъде непростима.