Европа все още без близкоизточна стратегия

Как да спрем това, което с всеки изминал ден все повече заприличва на война между израелци и палестинци? Като изключим непрекъснатото осъждане на насилието, международната общност като че ли вече не владее положението. След отдръпването на Съединените щати и затлачването на всички мирни предложения, начело с плана на американеца Джордж Мичъл, на сцената се наложи инициативата на Саудитска Арабия. "Работата е сериозна", бе коментарът на израелски дипломат за предложението, което към принципа "земя срещу мир" добавя възможността всички арабски страни да признаят Израел в замяна на изтеглянето му от окупираните през 1967 г. територии, включително от Източен Ерусалим. Инициативата си проби път благодарение на личността на автора ѝ, саудитския престолонаследник Абдула, който на практика управлява уахабитското кралство и се възползва от възможността да подобри имиджа си пред Вашингтон. Не е без значение и страхът на арабските страни от разрастване на насилието и пренасянето му на тяхна територия.

Инициативата цели три неща: да покаже на израелската общественост, че мирът с арабите е възможен, да съживи дипломатическите усилия, които сега са в мъртва точка, и да подтикне арабските страни да излязат от позицията на изчакване. Засега обаче нещата са в застой. Вероятно поради липсата на особен интерес от страна на Съединените щати, независимо от изявлението на Джордж Буш, че цени решението на саудитския престолонаследник да представи своето виждане за политическо решение на конфликта. Всъщност Вашингтон продължава да настоява за плана Мичъл, който залага преди всичко на сигурността и изисква, също като Шарон, най-напред да бъде прекратено насилието.

Заради междуарабските спорове няма гаранции, че саудитската инициатива, ще бъде одобрена на срещата на върха в Бейрут на 27 и 28 март като арабски мирен план. Предложението има подкрепата на "умерените" държави в района и на палестинците, но съвсем не е по вкуса на сирийците, които искат да си върнат целите Голански възвишения. Така че интригата в срещата е какво ще бъде решението на Сирия, а покрай нея и на Ливан, след като вече се знае, че Ирак и Либия отхвърлиха плана. Искането на Сирия в предложението да бъде включено и правото на завръщане на палестинските бежанци предварително го обрича на провал, без Дамаск открито да се противипоставя на принц Абдула, с когото поддържа тесни отношения и който е ...основният кредитор на Сирия. Завръщането на палестинските бежанци и статутът на Ерусалим бяха главните причини за провала на предишните израелско-палестински преговори. Посещението на сирийския президент Башар Асад в Джеда все пак ще позволи на страните да демонстрират съгласие, още повече че подробностите от плана на Абдула засега се държат в тайна и това дава възможност за всякакви доуточнения.

Междувременно саудитският план затъмни "идеите" на Франция. И с право. Както отбелязва европейски дипломат, европейците все не успяват да представят обща инициатива. Външните министрите от ЕС пак ще обсъждат въпроса следващата седмица в Брюксел, а след това на срещата на върха на ЕС в Барселона на 15 и 16 март. Но без големи илюзии. Единственият консенсус в ЕС изглежда е постоянното изтъкване на необходимостта диалогът да бъде съживен и че "не всичко трябва да се диктува от загрижеността за сигурността", както настоява Израел. Към разногласията се прибавя и предпазливостта на Франция заради предизборната кампания, която пречи на Париж да играе ролята на двигател в ЕС. Тероризирани от страха, че конфликтът може да се пренесе върху еврейската и мюсюлманската общност във Франция, кандидатите избягват да повдигат въпроса. Все пак премиерът Лионел Жоспен предпазливо разкритикува политиката на Ариел Шарон, която по думите му убива надеждата и не гарантира сигурността дори на самите израелци.

По БТА