Отвъд всички разговори за възстановяването на Украйна след края на войната стои много по-голям въпрос: кой ще възстанови страната? От 2022 г. досега близо 1.7 милиона млади хора са напуснали Украйна, стотици хиляди я защитават на фронта, а приблизително два милиона попадат в категорията NEET – младежи, които нито учат, нито работят, нито участват в професионално обучение. Това показват данни на УНИЦЕФ и Министерството на младежта и спорта в Украйна.

Украинското правителство търси подкрепата на международните си партньори, на първо място Европейския съюз, за да осигури на това поколение реална основа за мирно бъдеще, след като войната, когато и както и да приключи, остане в миналото. В основата на такова бъдеще стоят качественото образование и достойният труд на пазара на труда, който демонстрира устойчивост, въпреки руската инвазия. 

Тези въпроси бяха сред водещите теми на тазгодишната Конференция за възстановяване на Украйна, проведена през юни в Гданск. В рамките на форума се състоя дискусия, модерирана от Андреас Шлайхер от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с участието на Пилви Торсти от Европейската фондация за обучение (ETF), както и на дипломати от Полша, Украйна и Япония. Участниците отново подчертаха ключовото място на образованието в процеса на възстановяване на страната.

Това послание беше най-силно изразено от двама украинци, чиито лични истории, олицетворяват изборите на едно цяло поколение. За своите преживявания те раказваха в работна среща, в която участва и Торсти. 

Двамата имат различна съдба. 17-годишната Анастасия е основала неправителствена организация в Краков в подкрепа на млади украинци и в Украйна, и в чужбина. 22-годишният Руслан пък никога досега не бил напускал родината си. Той вече е ветеран от войната. Неговият разказ за завръщането към нормалния живот след сраженията на фронта придава човешко съдържание на изтъркания термин "устойчивост". 

Нужда от строители, учители и психолози

Устойчивостта обаче не е само лично качество. За Украйна тя е и икономическа необходимост, която поставя един съвсем практически въпрос: от какви кадри всъщност ще се нуждае тя?

Контурите на бъдещия украински пазар на труда вече започват да се очертават. Половината от украинските компании посочват недостига на работна ръка като пречка пред развитието на бизнеса им. Това сочи проучване сред предприятията на Националната банка на Украйна. А първата дългосрочна прогноза на правителството за пазара на труда, публикувана тази година, изчислява, че до 2036 г. украинската икономика ще се нуждае от около 2.6 милиона нови работници.

Още по темата

Намалява ли населението на Украйна: Демографски тенденции по време на война

27.05.2026 07:53 Francesca Barca, Voxeurop, Франция

В центъра на всичко това стои възстановяването на страната. Търсенето на строителни работници може да нарасне повече от два пъти – от около 520 000 през 2025 г. до над 1.2 милиона души след края на войната. Наред с тях Украйна ще се нуждае от инженери, архитекти и лекари. Ще са нужни още и рехабилитатори и психолози, тъй като възстановяването на една страна е свързано и с възстановяването на населението ѝ. 

Недостигът на работна ръка в Украйна обаче се усеща силно в опитите за постепенно възстановяване на страната след руската инвазия през 2022 г.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) посочва, че Украйна е загубила повече от една четвърт от работната си сила заради мобилизацията и разселването вследствие на войната. В някои строителни компании недостигът на кадри достига 40%, а прогнозите сочат дефицит от над 500 000 квалифицирани работници, докато страната възстановява енергийната си мрежа и модернизира сградния фонд в съответствие със стандартите на ЕС.

Към тях трябва да се добавят учителите, специалистите в дигиталния сектор, юристите и държавните служители, които с напредването на процеса на присъединяване към ЕС ще трябва да овладеят правилата и изискванията на Съюза. Работни места ще има. Друг е въпросът дали ще има достатъчно млади хора, които да ги заемат и дали те ще притежават нужната подготовка.

Ролята на европейските програми

В опит да се преодоляват подобни пропасти е създадена европейската инициатива "Гаранция за младежта". Чрез нея държавите членки поемат ангажимент на всеки млад човек да бъде предложена качествена работа, възможност за продължаване на образованието, стаж или обучение в рамките на четири месеца след напускането на училище или оставането без работа.

"За мен "Гаранцията за младежта" не се свежда единствено до осигуряването на работа и стаж на младите хора. Тя е част от европейската интеграция и шанс да покажем, че сме способни да извървим този път. Ще има предизвикателства, може би и неуспехи, но това е нашето бъдеще", казва директорът на дирекция "Международно сътрудничество" към Държавната служба по заетостта на Украйна Дариа Андрюнина

"Гаранцията за младежта" е създадена още през 2013 г., а впоследствие инициативата става важна част от европейската политика и изискване към страните кандидатки за членство. 

"Всеки път, когато някой казва на младите хора, че те са бъдещето, те трябва да му отговорят: "Всъщност ние сме настоящето. Действията започват сега", заявява Торсти по време на разговора си с Анастасия и Руслан. 

Те със сигурност биха се съгласили с нея, подобно на Юлиан Крицак и Олена Подобед-Франкивска – две от водещите млади фигури в украинското гражданско общество.

Крицак е съосновател на неправителствената организация "3,5%", базирана в мултикултурния регион Закарпатие в Западна Украйна. Името на организацията е вдъхновено от теорията, според която активно малцинство, съставляващо 3,5% от населението, може чрез собствените си действия да предизвика обществена промяна.

Още по темата

Колко близо и колко далеч е членство на Украйна в Европейския съюз

07.03.2026 08:15 Andrea Braschayko, Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa*

Подобед-Франкивска е изпълнителен директор на Националната украинска младежка асоциация (NUMO), която обединява младежките сдружения в страната. 

Тя е сред стотиците хиляди млади украинци, които още през 2013 г. излизат на площада и взимат участие в Евромайдана. Според нея преди това "в Украйна на практика не съществува никаква рамка за младежка политика извън старите съветски догми".  

Според Олена Франкивска през последното десетилетие има напредък, но по време на международни семинари често ѝ се налага да обяснява на други европейци, че Украйна няма богат опит в младежките политики. 

"Говорим за едва около десет години, а основната ни нужда е да разширим младежката инфраструктура, така че тези политики действително да могат да работят", казва тя. 

Последиците от войната

Към това се добавя и прякото отражение на самата война. Според проучване на Британския съвет от ноември 2024 г. младите украинци като цяло избягват дългосрочното планиране и рядко гледат по-далеч от следващия месец. Надеждите им за бъдещето остават заложник на изхода от продължаващата война.

Успоредно с това се задълбочава и разделението между младите хора, които са избрали да останат в Украйна, и онези, които са решили да напуснат страната. За това до голяма степен допринасят и социалните мрежи.

"Разбирам разочарованието на някои хора от онези, които решиха да напуснат", обяснява 28-годишният Юлиан, който нито веднъж не е обмислял да си тръгне от Закарпатието. 

"Понякога това дори е несъзнателен механизъм, чрез който затвърждаваш собствената си решимост да останеш. Но не виждам открита враждебност и не смятам, че това разделение ще се изостри след войната, освен ако някоя политическа сила не се опита изкуствено да го използва в своя полза", изтъква той.

Милиони украинци, сред които и редица млади хора, днес живеят в чужбина заради войната. 

"Много от нас очакват тези украинци да се завърнат, но не мисля, че повечето от тях ще го направят, независимо от надеждите на украинското общество и правителството. Украинците се адаптират много лесно в чужбина и се превърнаха в ценен ресурс за държавите, които ги приемат. За съжаление, не виждам никакви системни усилия по отношение на украинската диаспора, а това би трябвало все повече да се превръща в приоритет", казва Олена.

Едно от основните предизвикателства пред Украйна още от 2014 г., а в още по-голяма степен след пълномащабното руско нахлуване и официалното начало на преговорите за присъединяване към ЕС, е реформите да бъдат значими и ефективни за вече изтощеното население. 

"Европейската интеграция придобива смисъл не когато се приема законодателство, а когато младите хора виждат нови възможности в собствения си живот. Нашата задача не е да убеждаваме младите украинци да останат или да се върнат, а да създадем условия, при които те сами да изберат да го направят. Инвестирайки в образование, умения и качествена заетост, ние инвестираме в поколение, което ще поведе възстановяването на Украйна и ще укрепи мястото ѝ в ЕС", казва Андрюнина.

Още по темата

Край на романтиката: Как ЕС променя правилата на разширяването

13.09.2026 08:10 Десислава Колева, Радослав Александров

През 2022 г. украинското правителство беше принудено да забрани на мъжете на възраст между 18 и 60 години да напускат страната. След като през август 2025 г. ограниченията за мъжете между 18 и 22 години бяха облекчени, данните от границата отчетоха около 96 000 излизания от страната само за три месеца. 

Тези данни обаче отчитат преминаванията на границата, а не броя на хората, напуснали страната за постоянно. Те не показват колко от заминалите впоследствие са се завърнали, нито отчитат случаите, при които един и същ човек е преминал границата повече от веднъж.

Според анализ на Kyiv Independent, озаглавен "Изселването на младежта" (Youth Exodus) 71% от украинските компании отчитат ръст на напускащите работа млади служители след решението на правителството, а 38% определят броя на напускащите като значителен. 

Най-силно засегнати са продажбите и обслужването на клиенти, но сред секторите, понесли най-сериозен удар, е дори IT индустрията с нейните високи заплати и квалифицирани работни места.

Всичко това задълбочава недостига на работна ръка, който съществува още отпреди промяната на правилата и се усеща най-силно в отрасли, традиционно доминирани от мъже, като металургията. Затова компаниите започнаха да преквалифицират жени за доскоро типично мъжки професии. Това донякъде смекчава недостига, но не успява да го преодолее, а повече от половината анкетирани компании посочват, че намирането на млади служители е станало значително по-трудно.

В същото време проучване на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) показва, че украинските бежанци  далеч не са бреме за приемащите ги държави. В Полша например се изчислява, че през 2024 г. приносът им се е равнявал на 2,7% от БВП. Това е и своеобразен сблъсък за младите украинци между Украйна и другите европейски държави. 

Между тези два противоположни интереса се вмъква работата на Европейската фондация за обучение (ETF), която подпомага правителството на Украйна по най-различен начин – от събиране на данни и мерки за подпомагане на украинците, до консултации за политики и реформи в областта на образованието и пазара на труда. 

Украйна дори иска да повиши възрастовата граница в инициативата "Гаранция за младежта" от 29 до 35 години, за да се ограничат щетите за "полуизгубеното поколение". 

"Докато в други държави децата и тийнейджърите учеха дистанционно само две години по време на пандемията, в Украйна вече преживяхме шест такива години. Това е поколение, което е напълно различно от предишното – дори по начина, по който общува и създава социални връзки", заявява Олена Фракивска. 

Пред "по-големите късметлии" сред младите украинци – онези, които са учили или работили в Европа – също се откриват различни пътища и са изправени пред дилемата дали да се завърнат в Украйна. Ключов фактор в решението им може да се окаже европейската интеграция на Украйна и присъединяването и към Европейския съюз. 

"Партньорствата с ключови институции и заинтересовани страни от ЕС, особено чрез транснационални проекти, ни помагат да придобием европейски експертен опит и знания по пътя ни към интеграция в ЕС", казва Юлиан Крицак. 

Според него без европейската "Гаранция за младежта" нямаше да има рамка, чрез която да бъдат насочени усилия към младите украинци, които нито работят, нито учат, нито се обучават в някоя сфера.  По думите на Крицак европейската подкрепа е от решаващо значение не само заради финансовите средства, а преди всичко заради експертния опит. 

"Като украинец бих искал  да се присъединим към ЕС  възможно най-скоро – още утре, ако зависеше от мен. Като икономист обаче, трябва да отговоря, че това следва да се случи, когато бъдем действително готови. Не бих искал Украйна да се присъедини като някаква второстепенна държава в сравнение с останалите, защото това би било погрешен резултат за всички замесени."