Сръбският президент Александър Вучич няма да присъства на срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Брюксел.

 

"За първи път през последните 13 или 14 години нито аз, нито който и да е друг (не) ще отиде на тази междуправителствена конференция. Никой няма да представлява Република Сърбия, така че Западните Балкани ще бъдат без Република Сърбия", каза Вучич пред националната сръбска телевизия РТС.

 

Той каза, че е разговарял с голям брой европейски лидери през предходните 24 часа.

 

"Безкрайно съм благодарен за уважението, което (председателят на ЕК) Урсула фон дер Лайен и (председателят на Европейския съвет) Антонио Коща проявиха към Сърбия. Благодарен съм и на президента (на Франция Еманюел) Макрон, с когото разговарях снощи. Вярвам, че всичко, което правя, го правя за гражданите на Сърбия", каза сръбският държавен глава и добави, че знае, че решението му ще предизвика критики.

 

Вучич повтори, че Сърбия ще продължи европейския си път, докато той е начело на президентската институция, а след това, както каза, "ще видим".

 

Мандатът на Вучич, втори поред, изтича през 2027 г. и според сръбската конституция той няма право да се кандидатира отново за президент.

 

На този фон Европейският съюз приветства факта, че интеграцията в ЕС остава стратегическа цел на Сърбия, но подчерта, че Белград трябва по-ясно да докаже тази ориентация както с конкретни действия, така и с политически послания, предаде регионалната телевизия Ен1. 

 

Това се посочва в заключенията от вчерашното заседание на Съвета по общи въпроси (GAC) на ЕС в Брюксел, в които се отбелязва, че засега няма споразумение за отваряне на трети клъстер от преговорите за присъединяване.

 

Текстът на заключенията за политиката на разширяване на ЕС, обсъдени от министрите, предстои да бъде официално приет на 18 и 19 декември, отбелязва телевизията.

 

Според информация на сайта на GAC заключенията са политически подкрепени от 26 държави членки, съобщи БТА. 

 

В документа се отбелязва досегашният напредък на Сърбия в преговорния процес, като към момента са отворени 22 от общо 35 преговорни глави, а две от тях са временно затворени. Съветът припомня оценката на Европейската комисия, че Сърбия поддържа нивото си на готовност по първоначалните критерии в Клъстер 3, но подчертава, че въпросът за неговото отваряне ще бъде разгледан отново едва след постигане на значителен допълнителен напредък във върховенството на закона и в нормализирането на отношенията с Косово, което остава ключов фактор за темпа на преговорите.

 

По отношение на вътрешнополитическата ситуация Съветът се спира на протестите след инцидента на жп гарата в Нови Сад, като отбелязва, че макар свободата на събранията по принцип да е гарантирана, са необходими допълнителни усилия за нейното укрепване и за осигуряване на безопасността на журналистите. 

 

Съобщенията за насилие и прекомерна употреба на сила изискват безпристрастни и задълбочени разследвания, се посочва в заключенията, като Белград е призован да деескалира напрежението и да насърчи приобщаващ обществен диалог с участието на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество.

 

Протестите избухнаха спонтанно след трагедията в северния сръбски град Нови Сад, където на 1 ноември 2024 година бетонната козирка на наскоро ремонтираната жп гара се срути и причини смъртта на 16 души и тежко рани един човек.

 

Съветът отново подчертава значението на защитата на основните права, сред които свободата на медиите и изразяването, защитата на уязвимите групи и недискриминационното третиране на малцинствата, и призовава за бързо и прозрачно назначаване на Съвета на Регулаторния орган за електронни медии (РЕМ).

 

Министрите приветстват измененията в Закона за единния избирателен регистър, но акцентират върху необходимостта от тяхното пълно и правилно прилагане, както и от изпълнение на останалите препоръки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

 

По икономическите критерии Съветът оценява, че Сърбия е добре подготвена за функционираща пазарна икономика, но я насърчава да засили усилията си за повишаване на конкурентоспособността си в рамките на ЕС. Подчертава се и необходимостта от укрепване на добросъседските отношения, регионалното сътрудничество, работата по военните престъпления и пълното сътрудничество с Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали.

 

В заключенията се приветства постепенното засилване на привеждането на Сърбия в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, но се подчертава очакването Белград да бъде в пърло съответствие с тях, включително по отношение на ограничителните мерки на ЕС срещу Русия и Беларус във връзка с войната в Украйна.

 

Съветът потвърждава и пълната си подкрепа за водения с посредничеството на ЕС диалог между Белград и Прищина за нормализиране на отношенията, информира още Ен1.