Европейската конституция - за една социална Европа, гарантираща заетост

Почти едновременно с дебатите за Пакта за стабилност и икономически растеж, 50 членове на европейския Конвент повдигнаха искания за започване на дискусия по една изключително важна тема за настоящето и бъдещето на Европа: социалната политика. Ще бъде напълно нелогично, ако в проекта за Конституция, който ще се обсъжда в началото на януари, не бъдат включени и основните елементи на социалната политика, след като вече е налице единна валута и предстои най-голямото до момента разширяване от 15 на 25 държави след 2 години.

Какви са нашите предложения по отношение на социалната политика, които трябва да намерят отражение в работата на Конвента и да залегнат в бъдещата европейска Конституция.

1. Включване в Конституцията на Хартата на основните права, приета в Ница през 2000г., като по този начин ѝ се придаде юридически задължителен характер. Правата, които се съдържат в този документ - индивидуални и обществени, трябва да бъдат смятани за програмни и да служат като критерии за политиката в съответната област или решенията на ЕС. Транснационалното измерение на основните синдикални права - сдружаване, стачка, колективни преговори и т.н. трябва да бъде изрично признато. Същевременно ЕС трябва да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека и към други подобни важни юридически инструменти.

2. Социалните принципи и цели да бъдат поставени в центъра на европейската Конституция. Определянето на ЕС като социална пазарна икономика, защитата и разпространението на европейския социален модел, пълната заетост, създаването на работни места, постигането на висока универсална социална защита, развитието на услугите от общ и публичен интерес, спазването на изискването за конкурентност на общия пазар и стремежа към осигуряване на равни условия - трябва да бъдат едни от основните конституционни принципи в бъдещата Конституция. Към тяхното постигане трябва да се ориентира на първо място общият пазар, както и икономическия и валутен съюз. В същото време, за да се избегне социалният дъмпинг, компетенцията на съюза трябва да се разшири към сфери като данъчното облагане, политиката на заплащане на труда и транснационалното право на сдружаване. Особено важни са процесите на уеднаквяване на данъците на предприятията и облагането на доходите.

3. Създаване на истинско икономическо и социално правителство на ЕС. Направените стъпки в рамките на стратегията от Лисабон са положителни, но недостатъчни. Необходимо е да се въведе по-голяма координация в икономическата, бюджетната и социалната политика, както и на политиката по заетостта между държавите-членки. Единната валута трябва да се превърне в инструмент, който да обслужва стратегията за устойчиво развитие и задълбочаване на европейския социален модел. В този смисъл е необходимо да се промени статута на Централната европейска банка /ЕЦБ/, като сред нейните задачи се включи и стимулирането на растежа и създаването на работни места по подобие на Управлението за федерален резерв в САЩ.

4. Да се структурира диалога и социалната концентрация на европейско равнище. Европейските обществени организации трябва да получат по-голямо влияние при взимането на решения, отнасящи се до икономиката, социалната политика и заетостта. В този смисъл ще бъде подходящо да бъде възобновен общественият и икономически комитет, както и да се учреди тристранен комитет по въпросите на икономическия растеж, заетостта и социалната интеграция.

В заключение, освен тези конкретни предложения, предлагаме бъдещата конституция да се основава не само на политическото обединение по модела на федерацията, но и на социалното обединение като неразделна част от политическото. Иначе казано това би означавало да се сключи един "обществен договор" между европейците, между самите държави-членки за насърчаването и развитието на европейския социален модел и устойчивото развитие в ЕС в борбата за ликвидиране на бедността и преодоляването на последиците от нея.

По БТА