Европейските лидери са на път да одобрят втори спасителен пакет за Гърция

Европейските лидери са на път да одобрят втори спасителен пакет за Гърция, но дори и това да стане, страната може да прекрати плащанията по някои от предишните си заеми. Това съобщиха световните агенции преди края на срещата на държавните ръководители на страните от еврозоната в Брюксел.

Основна тема на срещата е дълговата криза в Гърция, но по-широката цел е да се предложат мерки, които да не допуснат “заразата” да се разпростре към други, много по-големи икономики, като Испания и Италия, чиито правителства също имат проблеми с контролирането на разходите и с високия бюджетен дефицит.

“Постигнахме съгласие да подкрепим нова програма за Гърция и да осигурим допълнителни средства”, се казва в проектодокумента, който ще бъде подписан в края на срещата. Сумата обаче не се уточнява. Очаква се новият пакет от помощи за Гърция да възлиза на около 110 милиарда евро - колкото и първият, предоставен през пролетта на миналата година, който обаче се оказа недостатъчен.

Еврозоната е постигнала съгласие да предостави заеми с по-ниски лихви и по-дълъг срок на погасяване на страните с финансови проблеми, като Гърция, Португалия и Ирландия, се посочва още в проектоспоразумението.

Срокът на погасяване на заемите ще бъде удължен от 7.5 до 15 години. В същото време лихвените нива ще бъдат намалени от 4.5 до 3.5 процента.

Одобрението на втори пакет за Гърция става възможно след като германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози постигнаха обща позиция за спасяване на закъсалата страна след 7-часови разговори в сряда. Късно снощи към двамата се присъедини президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише.

Подробности за общата френско-германска позиция не бяха дадени. Според източници от френската делегация тя предвижда европейският банков сектор да даде своя принос за втория спасителен пакет за Гърция.

Франс прес съобщи, че сред обсъжданите варианти за спасяване на страната от изпадане в неплатежоспособност са данък върху активите на банките, който може да донесе 50 милиарда евро приходи и намаляване на дълга на Гърция с до 90 милиарда.

Друг предложен вариант е частните кредитори да се откажат от гръцките облигации с падеж до 2019 г. в замяна на 30-годишни облигации при изгодни лихви, за да бъде оставено повече време на страната да вдигне на крака своята икономика и да укрепне финансово.

Приносът на частните кредитори за втория спасителен пакет за Атина бе в центъра на спора между Франция и ЕЦБ, от една страна, и Германия, от друга. Берлин настоява частните кредитори да участват в плана. ЕЦБ, подкрепяна от Франция, е много резервирана към тази идея, тъй като се опасява да не би тя да причини изпадане на Гърция в неплатежоспособност, което може да има неконтролируеми последици.